Решение № 9946 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2017 г.

Решение № 9946 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2740/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Йоана" ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Орманов, срещу решение № 229 от 12.01.2017 г. по адм. д. № 7447/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 7-ми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V, т. 2, т. 3 и т. 3.1. Излагат се доводи, за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с постановеното решение първоинстанционният съд погрешно е приел, че с оспорения администартивен акт КЕВР е изпълнила императивните норми на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. На следващо място се възразява, че съставът на АССГ не е обсъдил задълбочено твърдението в жалбата, че КЕВР е допуснала съществено нарушение на администартивно производствените правила, като не е провела закрито заседание в нарушение разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 ЗЕ. Излага, че решението не е съобразено с императивните разпоредби на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1 ЗЕ, а именно, че дискриминационно само спрямо производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия е определена различна цена на достъп, като по този начин между отделните категории енергийни предприятия не се дават равни възможности за участие в енергийния пазар. На последно място се възразява, че съдът неправилно е отчел, че е извършена компенсация от КЕВР и тя е в съответствие с разпоредбите на чл. 31, т. 2 ЗЕ. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество да бъде отменено Решение № Ц-19 на КЕВР в обжалваната част по раздел V, т. 2, т. 3 и т. 3.1, както и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител юристконсулт Стоянова, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението и се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, редовно уведомен не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно, като съдът е обсъдил релевантните за предмета на съдебния контрол доказателства, становищата на страните и относимия правен регламент, като правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и относимата правна уредба. Излага, че решението на КЕВР е напълно съобразено с изискванията на чл. 23, т. 5 - осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти и чл. 31, т. 1 от Закона за енергетиката - цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 229 от 12.01.2017 г. по адм. д. № 7447/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 7-ми състав, е отхвърлена жалбата на "Йоана" ЕООД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел V,, т. 2, т. 3 и т. 3.1, с която считано от 01.07.2016 г. на "ЕСО" ЕАД, е утвърдена цена за: пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа/ без ДДС/ в размер на 7,32 лв/МWh при ценообразуващи елементи7 необходими годишни приходи и количества енергия за реализация на територията на страната и износ; цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./MWh и т. 3.1, че производителите на ел. енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат ежемесечно цената по т. 3 на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на ЕСО ЕАД, за което последното не дължи плащане. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Приел е, че оспореното решение в съответствие със Закона за енергетиката и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, като е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя по отделните ценообразуващи елементи. Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. с приложено към него предложение за утвърждаване на цена за достъп на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Към заявлението са представени справки и информация приложени по административната преписка, въз основа на които заявителят е обосновал искането за утвърждаване на процесните цени. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение. Установено е, че със заповед № З-Е-73/10.05.2016 г. на председателя на КЕВР е сформирана работна група, която да извърши анализ на данните, съдържащи се в подадените заявления, и въз основа на него да извърши регулаторен преглед на дружествата-заявители и съответно да изготви доклад и проект на решение. Докладът от 26.05.2016 г. е разгледан на закрито заседание на КЕВР, с който е предложена цена за достъп до електропреносната мрежа за производителите на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, в размер на 7,02 лв./МВТч. С решение от 27.05.2016 г. е приет доклада и е насрочено открито заседание на 02.06.2016 г., като докладът и датата на открито заседание са публикувани на страницата на КЕВР. На 02.06.2016 г. е проведено открито заседание на КЕВР с участието на заявителите, на което е разгледан докладът на работната група и е насрочено закрито заседание на 06.06.2016 г. за приемане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и за насрочване на обществено обсъждане. На 06.06.2016 г. в закрито заседание на КЕВР е приет проект на решение относно утвърждаване на цени в сектор "Енергетика" и е насрочено обществено обсъждане на проекта на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица към адм. преписка. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане, като от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цените.По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т.2 е утвърдена цена на ЕСО за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа/ без ДДС/ в размер на 7,32 лв/МWh при ценообразуващи елементи: необходими годишни приходи и количества енергия за реализация на територията на страната и износ; по т.3 - за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./MWh, при следните ценообразуващи елементи, считано от 01.07.2016 г.: -необходими годишни приходи 19 836 хил. лв.; -количества електрическа енергия - 2 826 900 MWh и в т.3.1, е указано, че производителите на ел. енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат ежемесечно цената по т.3 на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на ЕСО ЕАД, за което последното не дължи плащане. Решението е оспорено от жалбоподателя пред Административен съд С. град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството. В производството въпреки указанията на съда за доказателствената тежест и за ангажиране на доказателства с оглед твърденията си от страна на жалбоподелят не са ангажирани такива. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Законосъобразен и извода на първоинстанционният съд, че оспорената част от процесното решение на ДКЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено по делото, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбат, а при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.От данните по приложената административна преписка се установява, че проектът на решението е бил обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. Тук е мястото да се посочи, че в нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комиисята да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане. При приемането на оспорения административен акт са спазени и разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 от АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на ел. енергия. В случая на закрито заседание на 06.06.2016 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 09.06.2016 г. от 14:30 часа, като е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 09.06.2016 г. е проведено обществено обсъждане видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участват в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на оспорените цени: цена за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа/ без ДДС/ в размер на 7,32 лв/МWh и цената за достъп в размер на 7,02 лева/МВтч. Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК. КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. Изаскала е относимата информация от всички участващи в производството страни и по- конкретно- от операторът на електропреносната мрежа и операторите на съответните разпределителни мрежи. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива и оспорени от дружеството цени, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането на съответната цена. При постановяване на оспорения административен акт е отчетено и изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а ЗЕ. Съгласно чл. 36а ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, като всяко засегнато енергийно предприятие е имало възможността да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства във връзка с предложените за обсъждане цени за достъп. Касаторът като предприятие производител на ел. енергия от ВЕИ, е могъл да заяви и да участва в общественото обсъждане на етапа, когато КЕВР е обявила публично обсъждане на заявените от "ЕСО" цени за достъп, поради и което липсата на данни и доказателства за изпълнение на изискването на чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, не обуславя незаконосъобразност или съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемане на Решение № Ц-19, в който смисъл се е произнесъл първоинстанционния съд. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за нарушение на принципа, заложен в чл. 31, ал1 ЗЕ- цените да са недискриминационни и основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Във връзка с тева възражение следва да се посочи, че производството на електрическа енергия от вятър и слънце се влияе в най- голяма степен от метереологичните условия, поради и което създава най- голяма опасност за енергийната система поради внезапни пикове и спадове в производството не електрическа енергия именно на тези производители. Ето защо, за да бъде балансирана системата е необходимо закупуването на допълнителни услуги, както и признаването на по- големи разходи за диспечиране на на посочените централи. Именно това обстоятелство налага на тези централи да бъде определена цена на достъп до мрежата на ЕСО ЕАД, тъй като именно те създават допълнителните разходи като цяло за балансиране на енергийната система. Отделно от това следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. С оглед изложеното следва извода, че процесната цена за достъп на тези производители не е дискриминационна, а е обоснована на реалните разходи за управление на енергийната система, както и на обективни критерии- силното влияние на метереологичните условия и на икономическата обстановка/ приозвежда се електрическа енергия само при благоприятни метереологични условия, без да се отчита нейната необходимост за стопаските нужди/. Необосновано е и твърдението за непрозрачност при определяне на процесните цени. В мотивите на оспореното решение са изложени подробни съображения, като подробно са обсъдени всички приложени документи и е описан подробно механизма на определените цени за достъп и въз основа на какви документи са приети от КЕВР. Съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Предвид посочената уредба цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи. Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на ново възникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв. Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на ЕСО ЕАД приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който "ЕСО" не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определения механизъм за компенсиране следва се съобразява в следващите регулаторни периода, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц- 19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени. Въз основана изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъдат осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение