Решение № 13319 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2014 г.

Решение № 13319 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3579/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е образувано по касационната жалба на Румен Андреев Бачийски от гр. Стара Загора против Решение № 267 от 13.01.2014 г., постановено по адм. дело № 308/2012 г. от Административен съд Стара Загора. В жалбата се сочи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на община Стара Загора, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е провел контрол по законосъобразност на Заповед № РД-25-878 от 19.05.2012 г., издадена от Кмета на община Стара Загора, на осн. чл. 46, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е приел от фактическа страна, че на 24.11.2008 г. жалбоподателят е бил назначен, по силата на трудов договор, на длъжност "началник отдел общински пазари" в администрацията на Община Стара Загора. По силата на заповед № РД-25-1802 от 03.08.2009 г., издадена по негово заявление с вх. № 55-00-584 от 29.07.2009 г., той е бил настанен във ведомствено жилище за срок "до прекратяване на трудовото правоотношение или промяна на условията по чл. 25 от НРУУРОЖИ. Прието е още, че със заповед № 40 от 06.04.2012 г. на Кмета на общината и на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда е било прекратено трудовото правоотношение с Румен Бачийски, считано от 09.04.2012 г. При съдебното оспорване на тази заповед съдът е обявил за недействителен трудовия договор № 206 от 24.11.2008 г. и е уважил иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, като решението на съда е влязло в сила на 24.09.2013 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. Административният акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и материалния закон. Налице са били предвидените от закона и самият договор за наем предпоставки за неговото прекратяване. Наличието на трудово или служебно правоотношение между настаненото във ведомствено жилище лице и общината, чиято собственост е то, съдът е приел като юридически факт, от съществуването на който зависи и съществуването на наемното правоотношение с предмет ведомственото жилище. Решението е правилно. В касационната жалба не са посочени конкретни пороци на съдебния акт, а при служебната проверка, извършена от настоящата инстанция по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Неотносими към преценката за законосъобразност са твърденията на касатора, че към момента е кандидат за "позиция" в общинска фирма и скоро ще се яви на конкурс за същата, както и възражението, че не разполага с друго жилище на територията на общината и няма къде да живее. Както е посочено в чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖИ ведомствените жилища са предназначени за временно осигуряване на жилищна площ на лица, работещи на постоянно трудово или служебно правоотношение в общинската администрация, а касаторът не отговаря на тези изисквания. При положение, че обстоятелствата се променят и г-н Бачийски отново заеме позиция в общинската администрация, той би могъл да кандидатства за настаняване в жилище от ведомствения фонд на общината. До настъпване на новите обстоятелства обаче ще следва сам да решава жилищния си проблем. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение