Решение № 9 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2016 г.

Решение № 9 от 3.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5554/2016 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Г. В. от гр. Б., подадена на 13.04.2016 г. от пълномощника му адв. Костова, против решение по допълнителна т. 1 от Протокол № 13 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 14.04.2011 г., с което на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ жалбоподателят временно е отстранен от длъжност "административен ръководител - председател на Административен съд - гр. Б. до приключване на досъдебно производство № 4-П/2011 г. по описа на Следствения отдел в Софийска градска прокуратура. По подробно изложени от процесуалните му представители съображения жалбоподателят моли оспореното решение на ВСС да бъде обявено за нищожно. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, конституирана като ответник по делото съобразно чл. 153, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), чрез процесуалния представител юрк. Топалова, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Процесното решение на ВСС е взето по отношение на жалбоподателя, което обосновава правният му интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ (в приложимата редакция преди изм., ДВ, бр. 28/2016 г.) от търсената съдебна защита (това решение директно рефлектира в правната му сфера и засяга неговите права и законни интереси), а съгласно чл. 169 от АПК, дори административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на контрол за законосъобразност. С определение от 02.06.2016 г. по настоящото дело, е оставена без разглеждане жалбата на А. Г. В. срещу решение на ВСС по допълнителна т. 1 от Протокол № 13 от 14.04.2011 г., с искане за обявяване на неговата унищожаемост или неговата незаконосъобразност и е прекратено производството в тази му част. Това определение е оставено в сила с определение № 10387/05.10.2016 г. по адм. д. № 10529/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав. С оглед изложеното, предмет на настоящото производство е искането за обявяване на нищожност на посоченото решение на ВСС, което в съответствие с чл. 149, ал. 5 от АПК може да се предяви без ограничение във времето. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не се спори между страните, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността "административен ръководител - председател на Административен съд - Б.". С решение по т. 14 от Протокол № 25/01.07.2010 г. на ВСС, на основание чл. 207, ал. 1 от ЗСВ на жалбоподателя е определена комплексна оценка от атестацията "Много добра" и на основание чл. 160, във вр. с чл. 234, чл. 30, ал. 1, т. 10 и чл. 38, ал. 8 от ЗСВ, последният е повишен на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС". На 13.04.2011 г. с вх. № 11-03-152 от същата дата, във ВСС е внесено мотивирано искане от главния прокурор на Р. Б. за временно отстраняване от длъжност на обвиняемия А. Г. В. - съдия, председател на Административен съд - Б. до приключване на досъдебно производство № 4-П/2011 г. по описа на СО - Софийска градска прокуратура. Към искането е приложено Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 31.03.2011 г. на следовател в СО - СГП - гр. С. по досъдебно производство № 4-П/2011 г. по описа на СО - СГП, с което на основание чл. 219 от НПК е привлечен като обвиняем А. Г. В. за извършване на следното престъпление: на 31.03.2011 г. в гр. Б., в съучастие като помагач на Р. И. В. - извършител, умишлено я улеснил, като договорил с купувача условия по подписване на сделка и разкриване банкова сметка на нейно име, за да извърши опит за сделка с имущество - недвижим имот от 12 декара, четвърта категория, находящ се в строителните граници на гр. Н., м. "А.", представляващ имот 51500.510.133 от кадастралния план на гр. Н., като знае, че имуществото е придобито чрез престъпление по чл. 309 от НК, изразяващо се в съставен неистински частен документ - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.05.2009 г. между лицата: Г. И. Н., С. И. А., Я. И. В. и Р. И. В., за да докаже, че съществува право на собственост върху имота, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини. Престъпление по чл. 253, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Искането е направено от компетентния орган по чл. 230, ал. 3 ЗСВ (в приложимата редакция преди изм., ДВ, бр. 28/2016 г.). Разгледано е на 14.04.2011 г. в заседание на ВСС при наличен кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ (в приложимата редакция). Главният прокурор е направил синтезиран доклад по искането, като изрично е посочил, че Вълков не само е привлечен към наказателна отговорност, но и Апелативния съд е взел окончателна мярка по отношение на него "задържане под стража". След проведено тайно гласуване резултатът е: 19 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се". Следователно налице е мнозинството, визирано в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗСВ (в приложимата редакция преди отм., ДВ, бр. 28/2016 г.), а съгласно чл. 131 от Конституцията (в приложимата редакция), решението се приема с тайно гласуване. Според доктрината нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда предвидените в него правни последици. Всяка некомпетентност на органа издал административния акт води до порока нищожност. Порокът във формата води до нищожност тогава, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на волеизявление. Нарушението на административно производствените правила е толкова съществено и води до нищожност, когато нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушението на материалния закон води до порока нищожност, когато актът е издаден на несъществуващо правно основание, т. е. не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга неблагоприятно своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и възможност на който и да е орган да издаде акта с такова съдържание би довело до неговата нищожност. Превратното упражняване на власт е порок водещ по начало до незаконосъобразност. Само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност. В процесния случай, с оглед изброените възможности за нищожност на един административен акт, съдът намира, че оспорваното решение на ВСС не е нищожен административен акт. Процесният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия при спазване на законовите изисквания за кворум и мнозинство. При издаването на акта е спазена установената от закона писмена форма, същият е мотивиран. Постановен е след приемане на нарочно решение от ВСС за правното основание за отстраняването - чл. 230, ал. 1 ЗСВ и при доказано образувано досъдебно производство срещу съдия Вълков като престъпленията, за които е привлечен като обвиняем са подробно описани в предложението на главния прокурор по чл. 230, ал. 3 ЗСВ. В него е посочен чл. 230, ал. 1 ЗСВ като основание за искането и са изложени аргументи за необходимостта от временното отстраняване на магистрата. Временното отстраняване от длъжност на магистрат е уредено в чл. 230 - чл. 232 ЗСВ (в приложимата редакция) и по своята правна същност представлява принудителна административна мярка, а актът за налагането й-индивидуален административен акт. Мярката е предпоставена от наказателно производство срещу магистрата. В хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ (в приложимата редакция), ВСС действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че ВСС има единствената възможност да отстрани временно съответния магистрат от длъжност до приключване на производството. По наведените от жалбоподателя доводи за противоречие на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ с Конституцията на Р. Б. следва да се има предвид следното: с конституционната разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 2, компетентността за произнасяне по искания за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание е предоставена на Конституционния съд. С Определение № 5 от 13.10.2016 г. на КС по к. д. № 4/2016 г., е отклонено искането на тричленен състав на ВАС за обявяване на противоконституционност на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Противно на изложеното от жалбоподателя и към настоящия момент след последните изменения на ЗСВ, чл. 230, ал. 2 от ЗСВ предвижда възможност главния прокурор да прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност на магистрат, като съдийската колегия на ВСС разполага с правомощия временно да отстрани съдия от длъжност до приключване на наказателното производство (чл. 230, ал. 1 от ЗСВ). По същество, изложените от жалбоподателя доводи касаят законосъобразността на акта, но не водят до нищожност на последния. По изложените съображения настоящият тричленен състав приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за обявяване на нищожността на процесното решение на Висшия съдебен съвет, поради което оспорването по жалбата срещу него следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, ответникът има право на разноски. Жалбоподателят следва да заплати на ответника 500 лева юрисконсултско възнаграждение определено в съответствие с в съответствие с чл. 8, ал. 3 от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,