Решение № 151 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6379/2007 г.

Решение № 151 от 7.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6379/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение от 15.05.2007 г. по гр. д. № 3180/2006 г. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от24.03.2005 г. по гр. д. № 22842/2003 г. на Софийския районен съд в частите му, с които е отхвърлен иска за делба срещу Б. Х. Т. и в частта относно определените квоти на съделителите и вместо това е постановил друго, с което допуснал делбата на апартамент № 1 в гр. С., ул. ". герой", бл. 117, вх. "А", ет. 1, състоящ се от две стаи, дневна, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, дрешник и две антрета, с площ 90.25 кв. м., заедно със зимнично помещение № 9 с площ 3.80 кв. м., с таванско помещение № 4 с площ 6.42 кв. м., заедно с 2.092% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, между Б. С. Г. и П. А. Г. с дял 7/12 ид. ч. в съпружеска имуществена общност, Б. Х. Т. с дял 1/12 ид. ч., К. Б. А. с дял 2/12 ид. ч. и В. Б. А. с дял 2/12 ид. ч. Въззивното решение е обжалвано от Б. С. Г. и П. А. Г., чрез пълномощника им адв. Св. Б., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК (отм.). Същите поддържат становище за неправилността му в частта относно съделителите и определените им квоти, като считат, че делбата следва да бъде допусната само между тях двамата с общ дял 7/8 ид. ч. и съделителакта К. А. с дял 1/8 ид. ч. с оглед наличието на валидно завещание на наследодателя Б заявената единствено от тази ответница по иска им претенция за намаляване на завещанието до размера на нейната запазена част от наследството му. В срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба против въззивното решение е подадена и от съделителят В. Б. А., който поддържа становище за наличие на влязло в сила съдебно решение по предходно делбено дело, с което делбата на наследството на Б. Т. е извършена, т. е. позовава се на недопустимост на настоящето делбено производство. Другите съделители не са взели становище по подадените жалби. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационните жалби оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е делбено, в първата фаза по допускане на делбата и е образувано по предявения от касаторите Б. и П. Г. иск за делба на описания апартамент. Установено е от събраните доказателства по делото, а и не е било спорно между страните, че имотът е бил собственост на починалия през 1999 г. Боян Т. и съпругата му, сега ответник Б. Т., в режим на съпружеска имуществена общност. Наследници по закон на Б. Т. са освен преживялата му съпруга и низходящите му К. А. и В. А., страни по предходното дело за делба на процесния апартамент - гр. д. № 9571/2001 г. СРС. Касаторите, ищци Б. и П. Г. се легитимират като собственици на същия апартамент на основание продажбата му от съделителката Б с нот. акт № 32/2001 г., като последната се е легитимирала като изключителен собственик на основание саморъчното завещание в нейна полза от съпруга й Б. Т. Същите не са участвували в предходното делбено производство, поради което и то не може да им се противопостави. Придобивайки права по разпоредителната сделка от един от сънаследниците с предявяване на настоящия иск същите са заявили искането си за установяване и реализиране на субективното им потестативноправо на делба на съсобствения с ответниците имот, което не може да бъде преклудирано с наличието на решение за делба, в която същите не са участвували. Поради това и доводите на касатора В. А. за недопустимост на производството са неоснователни, тъй като поради неучастието на приобретателите на правото на един от сънаследниците извършената предходна делба е нищожна - чл. 75, ал. 2 ЗН. Без значение за този извод е обстоятелството, че сънаследницата Б. Т. не се е позовала на този факт в предходното делбено производство, релевантен е фактът, че не е налице спор, разрешен с влязло в сила решение за делба на имота, с оглед приложение на разпоредбата на чл. 224 ГПК (отм.). Правилно с оглед процесуалното качество на предявилите иска за делба на имота Г против останалите законни наследници на Б. Т., въззивният съд, а преди него и районният съд, са обсъдили валидността на саморъчното завещание, с оглед твърдяното от тях основание за наличието на съсобствеността. В съответствие с материалния закон - чл. 42, б. "б", във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН е и изводът, че то е нищожно, тъй като съдържа посочени от завещателя две различни дати, което е равнозначно на липсата на един от необходимите му реквизити - дата на съставянето му. Друго тълкуване, вкл. и поддържаното от ищците такова за наличие на очевидна фактическа грешка, не може да се приеме за основателно, с оглед предвидения от закона строго формален характер на завещанието като акт. Поради това и същото не е произвело правните последици на преминаване правото на собственост върху оставения в наследство имот - 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, в полза на преживялата съпруга Б, а оттук и наследяването на тази част от законните наследници - съпруга и две деца, при равни права. Правилно въззивният съд е отчел относителната недействителност на разпореждането на Б. Т. с нейната наследствена част спрямо направилия това възражение В. А., тъй като процесуалното му поведение изразява именно становището му по оспорване на продажбата, вж. изричната молба от 10.05.2005 г. във въззивното производство. Затова и спрямо него разпореждането на Б. Т. с половината от наследствената й част /1/6 ид.ч./, т. е. 1/12 ид. ч. е недействително и същата правилно е включена като съделител в допускането на делбата с тази квота. За останалите й принадлежащи идеални части - 1/2 ид ч. на собствено основание и другата половина от наследствената й част, с оглед липсата на възражение от страна на К. А. по чл. 76 ЗН, правилно съдът е приел, че разпореждането в полза на ищците е валидно и до този размер същите се легитимират като съсобственици, респ. съделители - с общо 7/12 ид. ч. Правилно и на основание материалния закон са определени и квотите на низходящите на Б. Т., при които е допусната делбата, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение