Решение № 11691 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7815/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Дупница, чрез адв. И. Костова против решение 1016 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 517/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменен мълчалив отказ на кмета да се произнесе по подаденото от И. Й. С. заявление с вх. 94-И-595/12.09.2024 г. за издаване на заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ за прокарване на временен път за достъп до собственият му имот. Претендира се отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът И. Й. С., чрез адв. Йорданова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е мотивирано с незаконосъобразност на оспореният мълчалив отказ, поради наличие на предпоставките по ал.2 на чл.190 ЗУТ за прокарване на поискания със заявление с вх. 94-И-595/12.09.2024 г. временен път за достъп до собствения на И. Й. С. имот с идентификатор 68789.611.91 по КК на гр. Дупница, съставляващ УПИ- ХХVII-91 /стар УПИ ХVII-3851/ в кв. 2072 по действащия ПУП-ПР на гр. Дупница. Прието е, че съществувалият на място достъп на имота чрез реализираната улица-тупик по о.т. 312а-312б е частично оградена с мрежа и приобщена към имот с идентификатор 68789.611.90, като е оставено пространство за пешеходен достъп до имота на заявителя с идентификатор 68789.611.91. Установено е по делото, че към момента на подаване на заявлението от И. Й. С. е висяща процедура по одобряване на изменение на действащия ПУП ПР и ПУР с предвиждане на част от улица с о.т. 6404-313 за осигуряване на транспортен достъп до УПИ ХХVII-91- решение 94 по Протокол 5/24.04.2025 г. Общински съвет Дупница. Обсъдено е приетото без оспорване по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, установяваща, че имотът на заявителя попада в урбанизирана територия, определена за жилищно строителство с преобладаваща малка височина., като по действащия ПУП за кв. 2072, одобрен с решение 35 по Протокол 3/31.03.2023 г. на ОбС Дупница, до имота няма предвиден транспортен достъп /улица/, а само пешеходен достъп по алея с ширина от 1,56 м до 4,61 м. Вещото лице е обсъдило вариантите за прокарване на временния път като е обосновало , че най-целесъобразният е този по улица с о.т. 312а-312б, тъй като не се засяга сграден фонд. При така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че в случая е налице хипотезата за прокарване на временен път по чл. 190, ал. 2 във вр. с ал.1 и ал.3 от ЗУТ, поради което оспореният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен. Доводите, че по преписката има постановен изричен отказ са възприети като неоснователни, тъй като писмо с изх. 94-И-595-(4)/28.10.2024 г. на кмета на община Дупница не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Писмото има уведомителен и разяснителен характер по отношение изискуемото несъгласие на собствениците на засегнатия съседен имот и за действията на общинската администрация по висящата процедура за изготвяне на проект за изменение на действащия ПУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Обосновано е прието, че предмет на съдебния контрол за законосъобразност е формиран мълчалив отказ на кмета по подаденото заявление с вх. 94-И-595/12.09.2024 г.,тъй като писмо с изх. 94-И-595-(4)/28.10.2024 г. на кмета на община Дупница с оглед съдържанието му, не съставлява изричен отказ. Правилно е заключението на съда, че в случая приложимата материалноправна разпоредба е тази на чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че имот с идентификатор 68789.611.91 по КК на гр. Дупница, съставляващ УПИ- ХХVII-91 /стар УПИ ХVII-3851/ в кв. 2072 по действащия ПУП-ПР на гр. Дупница, до който се иска осигуряване на транспортен достъп, няма предвиден такъв по действащия план и е в процес на одобряване изменение на плана с предвиден достъп по улица-тупик. При тези данни законосъобразно оспореният мълчалив отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление при съобразяване с разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, т.е. за разрешаване на временен път, който да следва по възможност улиците по проектоплана . Кметът на общината следва да извърши преценка на предложеното от заявителя трасе, като съобрази и изясненият от вещото лице най-благоприятен вариант за прокарване на временния път - по съществувалата преди улица с о.т. 312а-312б. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на разноските за настоящата инстанция, съставляващи 1200лв адв. възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение