Решение № 15114 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2013 г.

Решение № 15114 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Никола Николов Куртоклиев за отмяна на влязло в сила решение № 7000/22.05.2013 г., постановено по адм. д. 10467/2012 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 3578/27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 11205/2011 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РЛ - 256 от 17.11.2011 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 1, т. 11 и чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чл. 1, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 6, ал. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (Наредбата) и искане вх. № 94НН/99 от 15.11.2006 г., му е признато правото на обезщетяване в пълен размер по реда на чл. 6 от ЗПГРРЛ за репресията "лишаване от свобода" за необезщетения срок от 88 месеца в размер на сумата 5632 лв. В искането за отмяна е посочено като правно основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК (най-вероятно се има предвид чл. 239, т. 1 от АПК, поради липса на алинеи в цитираната разпоредба) поради това, че Никола Николов Куртоклиев е узнал нови обстоятелства, които не са му били известни, а именно, че липсват надлежни платежни документи, удостоверяващи плащане на обезщетение по Наредбата. Допълнително се излагат доводи, че представената от него декларация не може да бъде приета като доказателство за заплащане на обезщетение поради неговата възраст и общия текст на декларацията. Никола Николов Куртоклиев иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът Областен управител Област София оспорва искането в съдебно заседание и по съображения писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди наведеното отменително основание, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, предл. второ от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влязло в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира, че от изложението в искането за отмяна не се установява наличието на предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК. Осъзнаването на липсата на доказателства относно настъпването на юридически факт, чието доказване е в тежест на другата страна по спора, но до този момент не е оспорвано неговото осъществяване, не може да бъде разглеждано като "ново обстоятелство". В случая по време на административното и съдебното производство Никола Николов Куртоклиев не е оспорвал получаването на сумата 15000 неденомирани лева преди 5 юли 1999 г. - дори е подал декларация за това обстоятелство, която с искането за отмяна на практика оспорва. Основният спор по делото е бил относно обстоятелството доколко определеното със Заповед № РЛ-256 от 17.11.2011 г. на Областния управител на област София обезщетение покрива целия период на претърпяната от Никола Николов Куртоклиев репресия и дали е допустимо преизчисляване на полученото от него обезщетение в неденоминирани лева. Получаването на обезщетение по ПМС № 38/11.05.1990 г. в размер на 15000 неденоминирани лв. не е било спорно, като дори по повод него са навеждани от Никола Николов Куртоклиев доводи, че следва да бъде преизчислявано. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила съдебно решение на тричленният съдебен състав не подлежи на отмяна, защото не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК и искането за отмяна следва да бъде отхвърлено. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав