Решение № 3314 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2020 г.

Решение № 3314 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Бошнакова, против решение № 3232/25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 10749/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/2929 от 24.06.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдебният акт е постановен при неправилна преценката и анализ на събраните по делото доказателства. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 01-2600/2929 от 24.06.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на [фирма] на основание т. 8. 5 от договор № 201606/15.04.2016 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП са определени задължения в размер на 59 823, 95 лева. От фактическа страна е установено, че на 15.04.2016 г. [фирма] е сключило договор с ДФ "Земеделие" за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейности "Засаждане с права от Националния резерв" и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения - система за капково напояване" с обща финансова помощ в размер на 299 119, 92 лв. и одобрена площ от 8. 9897 ха. Крайният срок за изпълнение на заложените дейности по договора е 31.12.2017 година. Със Заповед от 1.07.2016 г. изпълнителният директор на Фонда е одобрил авансово изплащане на финансова помощ в размер на 239 295, 94 лв. На 26.10.2017 г. бенефициентът е подал заявление за окончателно плащане. Със Заповед от 28.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е одобрено изплащането на остатъка от финансовата помощ в размер на 59 823, 95 лв. по окончателното заявление за плащане. Сумата е изплатена на [фирма] на 25.01.2018 година. Съдът е констатирал, че в резултат на годишен сертификационен одит за сертифициране на финансовия отчет на разходите за финансовата 2018 г., през м. 02.2019 г. е изготвен Годишен доклад от Изпълнителна агенция "Сертификационен одит на средствата от Европейските земеделски фондове (ИА "СОСЕЗФ"). В същия е посочено, че на 14.09.2018 г. е извършена проверка на място, при която е установено, че земеделски парцели № 40261-75-16; № 40261-75-17; № 40261-76-16; № 40261-76-30 и № 40261-76-31, заявени за подпомагане по договор 15.04.2016 г., не са в добро агротехническо състояние, тъй като живите лози в насажденията са под 60 на сто и не покриват минималните изисквания, съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 4.04.2014 г. Видно от доклада е, че са извършени преглед и анализ на резултатите и документацията от направената проверка на място на 27.11.2017 г., преди окончателното плащане. Посочено е, че от представените снимки не може да се потвърди по категоричен начин, че изискванията по договора са били изпълнени преди извършване на окончателното плащане. В доклада на сертифициращия орган на ДФЗ - ИА "СОСЕЗФ" е посочено, че фондът неправомерно е изплатил финансова помощ в размер на 59 823, 95 лева. От представените с административната преписка доказателства, първоинстанционният съд е установил, че от страна на [фирма] е изпратено заявление с вх. № от 3.12.2018 г., с което отдел "Вино" е уведомен, че поради лошите климатични условия, засегнали землището на [населено място] - зимни студове, обилни и продължителни валежи и наводнения, затрудняващи извършването на достатъчен брой агротехнически мероприятия, в лозята се е получило пропадане на значителен брой лози. От страна на дружеството е заявено, че през 2019 г. ще се направи засаждане с нови лози на мястото на пропадналите. В отговор на това заявление, Фондът е уведомил [фирма], че е необходимо да възстанови лозовото насаждение върху площ от 8. 9897 ха., като осигури най-малко 4 000 растения на хектар в първия оптимален агротехнически срок за засаждане, но не по-късно от май 2019 г. В писмото е посочено още, че след този срок ДФЗ ще извърши проверка на място за установяване на фактическото състояние на лозовото насаждение, като при неизпълнение ще се пристъпи към налагане на съответните санкции. С писмо от 21.05.2019 г. ДФЗ предприема действия по издаване на АУПДВ, като дружеството е уведомено за констатациите в доклада на ИА "СОСЕЗФ", както и че дейностите, предвидени в договора от 15.04.2016 г., не са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г. и средствата, изплатени по този договор, са изплатени в разрез с българското и европейското законодателство. Посочено е, че общият размер на задължението е в размер на 59 823, 95 лева. [фирма] е депозирало възражение, в което е описана фактическата обстановка по възстановяването на пропадналите лозови насаждения и трудностите при закупуване на посадъчен материал като тези обстоятелства са определени от бенефициера като форсмажорни. На 24.06.2019 г. е издаден процесният АУПДВ на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на [фирма] са определени задължения в размер на 59 823, 95 лева В АУПДВ е посочено, че същият представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка, съдържащата мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 на същата Наредба. За да отхвърли жалбата срещу процесния акт, административният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ. Аргументирал се е, че има неспазване на т. 4. 21 от сключения с ДФЗ договор, тъй като от страна на [фирма] не са предприети реални действия за своевременното възстановяване на щетите по лозята, за да бъде използвана инвестицията по предназначение и да не се преустановява дейността. Решаващият съдебен състав е формулирал мотиви, че предприетите действия (със закъснение), също не са довели до изпълнение на поетия ангажимент, предвид твърдяната от дружеството повреда при доставчика на посадъчен материал, осуетила възстановяването на лозята. В заключение съдът е посочил, че жалбоподателят е преустановил подпомогнатата инвестиция и не ползва същата по предназначение, което е нарушение на т. 4. 21, б. "в" и "г" от договора, респ. на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 2. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон писмена форма, като по безспорен и категоричен начин е установено, че е налице недължимо плащане на суми по една от мерките, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Съгласно т. 8. 5 от договор № 201606/15.04.2016 г., когато ползвателят на финансовата помощ не спази задълженията по т. 4. 21 от договора дължи връщане на получената финансова помощ заедно със законната лихва от датата на установяване на нарушението или неизпълнението. Точка 4. 21, б. "в" и "г" указват, че в срок от три години след окончателното плащане на финансовата помощ ползвателят се задължава да не преустановява подпомогнатата дейност и да използва инвестицията по предназначение. Горепосоченото задължение за ползвателите е нормативно уредено и в чл. 29, ал. 1 от Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 - 2018 г., съгласно който ползвателите на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" имат задължение да използват инвестицията по предназначение в срок до три години след окончателно изплащане на финансовата помощ, като в ал. 2 е предвидено, че при установяване на неизпълнение на задължението по ал. 1 ползвателите възстановяват изплатената им финансова помощ в пълен размер заедно със законоустановената лихва от датата на установяване на неизпълнението. От събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че лозовите насаждения не са в добро агротехническо състояние, тъй като не са налични минимум 60 на 100 живи лози и не са прилагани необходимите фитосанитарни мероприятия за обработка на почвата и резитбени операции, като изрично е записано, че посоченото обстоятелство се потвърждава и от агронома, присъствал на проверката, в качеството му на представител на бенефициента. Установено е също, че голяма част от парцелите са заети с буйна растителност. Липсата на добро агротехническо състояние се потвърждава и от самото дружество, доколкото по делото е представено писмо, с което непосредствено след проверката на одитиращия орган същото уведомява ДФЗ за пропадане на значителен брой лози. В този контекст са правилни изводите на съда, че към 14.09.2018 г., датата на извършване на проверка на място от страна на одиторите, лозовите насаждения не отговарят на определението за "добро агротехническо състояние на лозовите насаждения". Съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2 от 4.04.2014 г. това е състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 60 на сто живи лози от вида Vitis Vinifera, с видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична. В случая не са налице доказателства, от които да се установи, че дружеството е изпълнило вменените му задължения. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждането на всички доказателства. Не са ангажирани доказателства, които ако съдът беше обсъдил, би достигнал до различен изход на спора. Не се сочи в касационната жалба какви са доказателствата, чието събиране съдът е следвало да укаже на страните. Относно доводите на касатора, че по делото не са събрани доказателства за преустановяване на дейността на дружеството, както и че липсват констатации, че лозята не се ползват по предназначение, настоящата касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че в хода на съдебното производство жалбоподателят и неговият процесуален представител са разполагали с процесуална възможност да направят доказателствени искания, в това число назначаването на експертиза, по отношение оборването на изложените факти в доклада на ИА "СОСЕЗФ". Неоснователно и е възражението, че в оспорения АУПДВ сумата от 59 823, 95 лв. не е обоснована по основание и размер, както и че не може да се установи общата площ на имотите, за които са установени обстоятелствата по неизпълнение на договора. Както правилно установява и първоинстанционният съд, в оспорения АУПДВ изрично са посочени парцелите, по отношение на които е установено недобро агротехническо състояние. На следващо място, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОС на ВС няма пречка мотивите да предхождат издаването на административният акт и да се съдържат в друг подготвителен документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, какъвто е и настоящият случай - в изготвеният контролен лист от проверка на място е посочено, че не са налични минимум 60 на 100 живи лози, освен това към листа са приложени и снимки от проверката, като на една от тях са очертани компрометираните парцели, поради което наведеното възражение в този смисъл е неоснователно. По изложените съображения, оспореното в настоящото касационно производство решение на Административен съд София - град като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение