Решение № 14678 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2009 г.
ВАСIII отделение03.12.2009 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Гидир Буалем, гражданин на Алжир срещу Решение № 7 от 9.01.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 14678 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Гидир Буалем, алжирски гражданин срещу Решение № 7 от 9.01.2009 г. на Председателя на държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Ответната страна Държавна агенция за бежанците оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 АПК. С обжалваното решение на Председателя на ДАБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Прието е, че съгласно наличната информация за страната на произход на жалбоподателя Алжир не се преследват лица на основание религиозната им ориентация. Жалбоподателя не принадлежи към етническа група, подложена на гонения от официалните власти или други, които държавата не може да контролира. Берберският език е конституционна признат като трети език в страната. Относно религиозните заплахи отправени му от физическо лице, той не е потърсил помощта на властите и не може да се направи извод, че е в невъзможност да се ползва от закрилата на своята държава. От установените факти и обстоятелства, липсата на източник на преследване и релевантен бежански мотив се налага извода, че жалбоподателя не е бежанец, по смисъла на чл. 1, б. А, т. 2 от Женевската конвенция, респ. чл. 8 ЗУБ. Не са налице по отношение на него и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 до т. 3 ЗУБ, тъй като не е заявил че срещу него има наказателно преследване за престъпление, за което закона предвижда смъртно наказание или да има смъртна присъда, чието изпълнение предстои. Жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган и в изискуемата се форма. Обсъдена е изложената от жалбоподателя бежанска история и обсъдени налични писмени доказателства. Правилно е приложен и материалния закон. От проведените интервюта с жалбоподателя, той се определя като бербер, религиозна принадлежност християнин. Изтъква отправени му две закани от арабин, че нарушава поста по време на рамазан, но не е потърсил закрила от властите на Алжир, от което може да се направи извод, че същите не са оказали особено въздействие върху него. конкретно поради обстоятелството че е берберин и само поради това не се сочат причини да е бил преследван. В Справката на ДАБ, относно общото политическо, икономическо положение, спазване на човешките права и положението на берберите е посочено, че повечето алжирски граждани са араби или бербери по език и идентичност, но почти всички алжирци имат берберски произход. Сами определят своята принадлежност, но не и на някакво съществено расово или етническо различие. Освен това, езика на берберите официално е признат и се ползва като трети език в Алжир и държавата не преследва граждани поради религиозната им ориентация. Жалбоподателят признава, че в родината си Алжир не е преследван поради своята раса, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения. Влязъл е в България с входна виза и е подал молба за закрила, като поддържа че Алжир е нестабилна страна и е опасно да се живее там, без да сочи конкретни данни за това, да е бил преследван поради своята раса, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения, нито данни да е бил подложен на изтезания или унизително отнасяне или наказание. От изложеното следва, че административният орган законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е бежанец по смисъла на чл. 1, б. А, т. 2 от Женевската конвенция, респективно по чл. 8 ЗУБ, като не се установяват и условията за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение