Решение № 1580 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15993/2013 г.

Решение № 1580 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15993/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Алфа Финанс Холдинг" АД срещу решение № 815-Е от 01.11.2013 г. на Комисията за финансов надзор /КФН/, с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. 3 от ЗППЦК и на основание чл. 215 от ЗППЦК, дружеството е задължено по т. 1, в качеството му на емитент на облигации с ISIN BG2100010094, в срок от 2 работни дни от получаване на решението, да предприеме всички необходими действия, в резултат на които да бъде прекратен сключеният на 11.05.2009 г. договор с банка довереник Райфайзен България ЕАД. В срок от 3 работни дни от прекратяване на договора да оповести по реда на чл. 100т от ЗППЦК информация относно прекратяване на договора с Райфайзен България ЕАД, което изпълнява функцията на довереник на облигационерите, като в информацията следва да се съдържа описание на фактическата обстановка, предвид която Райфайзен България ЕАД не може да продължи да изпълнява задълженията на банка довереник на облигационерите. По т. 2 е задължено в срок от 15 работни дни от получаване на решението да представи в КФН и на Райфайзенбанк България ЕАД, в качеството му на довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи най-малко две предложения на кандидатури за банка довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник на облигационерите, необходими за законосъобразно свикване на общо събрание на облигационерите по емисия облигации, ISIN BG2100010094, на което да бъдат предложени за одобрение банки, отговарящи на изискванията на чл. 100г, ал. 1 от ЗППЦК и за които не са налице пречките по чл. 100г, ал. 2 от ЗППЦК за изпълнение на функциите им. Ответната страна оспорва основателността на жалбата. Представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоопределения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Не се спори, че целта на постановеното от КФН решение е да се преустанови съществуващо несъответствие по чл. 100г, ал. 2 от ЗППЦК, възникнало след сключване на договора с банка довереник Райфайзенбанк България ЕАД. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят неоснователно твърди несъответствие на приложената принудителна административна мярка с установеното нарушение и че с обжалваното решение не се постигат целите на закона, да се отстрани законовото несъответствие между предписаните задължения и установената фактическа обстановка. Няма спор, че с писмо от 25.01.2013 г. банката довереник на облигационерите Райфайзенбанк България ЕАД е уведомила "Алфа Финанс Холдинг" АД за наличието на несъответствие с изискванията на чл. 100г, ал. 2, т. 3 от ЗППЦК. След това уведомяване "Алфа Финанс Холдинг" АД е предприело действия по установяване на контакт и преговори с действащите в България банки, отговарящи на изискванията на чл. 100г от ЗППЦК, с оглед получаване на съгласие за банка довереник на облигационерите. Излагат се доводи от жалбоподателя, че това не е едностранен процес, а ангажира с договорни отношения трети лица и изпълнението на тези действия не е изцяло обусловено от волята на емитента "Алфа Финанс Холдинг" АД. Обстоятелството, че на 01.11.2013 г., когато е постановено обжалваното решение, жалбоподателят е депозирал в КФН писмо вх. № РЕ-05-1500/86 от 01.11.2013 г. за предприетите действия по преговори и опити за получаване на съгласие от осем кандидати за банки довереник на облигационерите, ведно с отказите на тези банки да изпълняват функцията на довереник, не води до незаконосъобразност на оспореното решение. Това писмо е представено в хода на производството по налагане на принудителната административна мярка, за което жалбоподателят е уведомен на 28.10.2013 г. След издаването на решението жалбоподателят е предприел предписаното по т. 1, изречение първо от решението действие, прекратил е договор за изпълнение на функцията довереник на облигационерите от 11.05.2009 г., сключен между Райфайзенбанк България ЕАД и "Алфа Финанс Холдинг" АД по емисия облигации ISIN BG2100010094, съгласно уведомително писмо вх. № 10546/06.11.2013 г. в Райфайзенбанк България ЕАД. След постановяването на акта е изпълнил предписаното в т. 1, изречение второ от решението действие, оповестил е по реда на чл. 100т от ЗППЦК информацията относно прекратяване на договора с банката довереник Райфайзенбанк България ЕАД с описание на фактическата обстановка, поради която тази банка не може да продължи да изпълнява функцията на довереник, като за същото е уведомил КФН по предвидения ред. Довереникът на облигационерите Райфайзенбанк България ЕАД е свикал общо събрание на облигационерите на 15.11.2013 г. Тъй като допълнителните материали за включване на нова точка в дневния ред на събранието са били предоставени на самото събрание, облигационерите не успели да се запознаят подробно с представените документи, поради което отказали да включат за обсъждане нова точка в дневния ред по въпроса за избор на нова банка довереник. С писмо вх. № РГ-05-1500-85/18.11.2013 г. в КФН жалбоподателят е уведомил комисията за предприетите действия в изпълнение на Решение № 815-Е от 01.11.2013 г. С писмо вх. № РГ-05-1500-98/21.11.2013 г. в КФН е предоставена на Комисията допълнително поисканата информация с оглед изпълнение на решение № 815-Е. Неоснователно жалбоподателят счита, че поради изпълнение на задълженията по решението /т. I/ липсва необходимост от продължаване на административното производство и решението следва да се отмени. Обжалваната принудителна административна мярка е приложена при условията на чл. 212 от ЗППЦК, поради нарушение на императивна разпоредба на закона, което е налице към момента на постановяване на решението и би могло да доведе до застрашаване интересите на инвеститорите в емитираните от жалбоподателя дългови ценни книжа. Издаденият индивидуален административен акт съдържа подробни мотиви, наложили прилагането на принудителната мярка, като с оглед обхвата и целта на осъществявания държавен надзор в областта на търговията с финансови инструменти, бездействието на "Алфа финанс холдинг" АД в продължителен период от време, въпреки предприетите действия от страна на КФН и от самия довереник на облигационерите, както и предвид необходимостта от отстраняване на извършеното нарушение, заедно с опасността от застрашаване интересите на облигационерите на емитента. Правилно е прието, че целта на закона може да се постигне посредством прилагането на принудителна административна мярка. Представено е сведение в КФН осем месеца след като емитентът е информиран от банката довереник за наличието на несъответствие с изискването на чл. 100г, ал. 2, т. 3 от ЗППЦК. И след представянето на тези възражения на 17.09.2013 г. с вх. № 91-02-730, към момента на откриване на производството по издаване на индивидуалния административен акт, от страна на емитентът не са представени доказателства, от които да е видно, че нарушението е отстранено, каквато е и крайната цел, която следва да бъде постигната в интерес на облигационерите. Твърденията за водени преговори, без да е отстранено нарушението, не би могло да доведе до отпадане на необходимостта от издаване на индивидуален административен акт по прилагане на принудителна административна мярка. Едва с жалбата срещу решение № 815-Е от 01.11.3013 г. са представени доказателства за предприети действия от страна на емитента по прекратяване на договора с довереника на облигационерите "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, което е едно от задълженията, съдържащи се в разпоредителната част на индивидуалния административен акт. Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че е изпълнена т. II от решението за налагане на принудителната административна мярка. Представен е проект на договор с кандидат за довереник на облигационерите, което обстоятелство не съответства на т. II от диспозитива на обжалваното решение, съответно на изискването на чл. 100а, ал. 2, изр. второ от ЗППЦК, в което е посочено, че общото събрание одобрява една от предложените най-малко две кандидатури за довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник. Не представлява изпълнение на т. II от разпоредителната част на Решение № 815-Е от 01.11.2013 г. и предлагането за гласуване на нова точка в дневния ред на общото събрание на облигационерите, проведено на 15.11.2013 г. Към жалбата и към писмо вх. № РГ-05-1500-86 от 18.11.2013 г. са приложени проект на договор във връзка с кандидатурата на "Инвестбанк" АД, но не и по отношение на кандидатурата на "Сибанк" ЕАД. Преди всичко, описаните в жалбата и писмо вх. № РГ-05-86 от 18.11.2013 г. действия не мога да обосноват незаконосъобразност на принудителната административна мярка, тъй като са извършени след нейното налагане и представляват действия по нейното изпълнение. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, предложение последно, Върховният административен съд, Седмо отделение