Решение № 14175 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2018 г.

Решение № 14175 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение № 695/7.02.18 г., постановено по адм. д. № 8622/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи за неправилност на извода за липса на преценка за наличието на обществен интерес в оспореното решение за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде оставена без уважение жалбата на Д. Димитров. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Д. Димитров, редовно призован за съдебно заседание не се явява, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че и касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 695/7.02.18 г., постановено по адм. д. № 8622/2017 г. по описа на АССГ е отменено решение № ДОИ-42/09.08.2017 г., издадено от член на КЕВР като упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в което е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, поискан със заявление с вх. № 3 ДОИ-39/16.06.2017 г. и е изпратена преписката за произнасяне, съобразно задължителните указания на съда като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че исканата информация е обществена и въз основа на нея заявителят ще има възможност да си състави мнение за работата на задължения субект. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на нормите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и обосновал извод, че в оспореното пред него решение не съдържа ясни мотиви защо е съобразено несъгласието на третото лице да бъде предоставена информацията и не е приложена презумцията за надделяващ обществен интерес. Така постановено съдебно решение е действително, допустимо и правилно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Д. Димитров е поискал достъп до обществена информация, съдържаща се в разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "Енерго-про продажби" АД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания (чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката). Установено е липсата на тази информация в публичните регистри. Правилен е изводът на инстанцията по същество, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган, който я е дал. АССГ е приел, че исканата информация се отнася за трето лице, но от оспореното решение на члена на КЕВР не се установява интересите на третото лице по какъв начин биха се засегнали при предоставяне на достъп до тази обществена информация. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая липсват данни задълженият субект да приложил тези разпоредби и въобще не е анализирал поради какви причини третото лице не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция. Напълно формално задълженият субект е възпроизвел текста на § 1, т. 5 и т. 6 и допълнителните разпоредби на ЗДОИ, за да обоснове извод, че не е налице надделяващ обществен интерес. С оглед правилното разпределение на доказателствената тежест АССГ законосъобразно е приел, че не е оборена презумцията за наличие на надделяващ обществен интерес. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно разноските. Пред първата инстанция не е правено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е определено от АССГ съобразно данните по делото, ангажираните доказателства за предоставеното процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА с оглед липсата на възражения и оспорване на представените по делото писмени доказателства. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, но претендира заплащане на разноски в размер на 500 лв. в полза на адвокат Д. Димитров на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА (л. 25 от делото). Съдът като съобрази, че Д. Димитров е касационния жалбоподател по делото, а като негов процесуален представител е посочен адвокат М. Маринов, намира, че независимо от изхода на спора не следва да бъде определяно и присъждано адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА доколкото липсва изрично и недвусмислено искане в този смисъл, а и липсват данни за оказана ефективна (реална) правна помощ и съдействие при изготвяне на отговора по касационната жалба и писмената молба, съдържащи вътрешни противоречие между твърденията и исканията на страната без връзка с конкретното дело. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,