Решение № 124 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4076/2024 г.

упражнявал трудова дейност в Испания

извършвал дейност в полза на дружеството и

получавал доход и бил осигуряван по надлежния ред в България. В становището по същество, ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си прави искане да не се кредитира този частен удостоверителен документ, издаден от некомпетентен орган, а наред с това се оборва изцяло от представените официални документи, издадени от Министерството на приобщаването, социалното осигуряване и миграцията. Периодът 01.11.2003 г. до 31.12.2006 г. по приложеното удостоверение Е 205 ES изпратено от компетентната испанска институция е посочен като време, без да се сочи основание на осигуряване и като какъв се осигурявал Н. А. Е., ако става въпрос за едно и също лице. Не е отчетено, че този формуляр е приложен по делото, без да е преведен. Относно дублирания български и испански стаж за периода от 01.11.2003 г. до 31.12.2006 г. е приложим Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване (Договора), в сила от 01.11.2003 г. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Договора, работещите, спрямо които се прилага този Договор, се подчиняват единствено и изцяло на законодателството за социално осигуряване на Договарящата се страна, на чиято територия упражняват трудова дейност, с изключение на установеното в чл. 7. С разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 6 от Договора се въвежда легално определение на понятието работещ, а именно лице, което осъществява или е осъществявало дейност за чужда или за своя сметка и е подчинено или е било подчинено на законодателството, посочено в чл. 2 на този Договор. С чл. 2 от Договора се определя материалния му обхват, като в случая по отношение на Република България е включено законодателството за държавното обществено осигуряване, отнасящо се до пенсии за осигурителен стаж и възраст (чл. 2, ал. 1, т. 2.2.). Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 6, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 от Договора безспорно установява, че в обхвата на приложението на чл. 6 от Договора са включени лицата, които осъществяват дейност съгласно трудов договор, както и лицата, които осъществяват самостоятелна дейност, т.е. за своя сметка, която е основание за осигуряване. Въвеждането на изключенията по чл. 7 от Договора, като основание за необоснованост на административния акт е прието, без да е сочено от някоя от страните от съда в обжалваното решение. Към пенсионната преписка са посочени в съответни удостоверителни документи за периода, ответникът каква длъжност е заемал в българското търговско дружество и стопанската област транспорт, в която е полагал труд в Испания. Специалните хипотези, предвидени в чл. 7 от Договора се отнасят до лимитативно изброени категории лица, в които ответникът по касационната жалба не попада, а това не се спори от страните, участващи в спора. Това обстоятелство е установимо при сравнение на длъжностите и дейностите, които последният е заемал, сравнимо с изброените в чл. 7 от Договора изключения. В изводите на административния съд в тази част от решението приложимостта на чл. 7 е единствено хипотетична, без да е възразено наличието на някое от изключенията в сочената разпоредба. Следващо, ако ответникът по касационната жалба е попадал в сочените изключения, негово задължение е било да докаже наличието на такова обстоятелство, както правилно е разпределена доказателствената тежест между страните с определение на съда от 01.08.2023 г. Въвеждането на нови обстоятелства, които според решаващият съд имат отношение към същността на правния спор по оспорване на решението на касационен жалбоподател, с което е потвърдено разпореждане за определяне размер на ЛПОСВ, в условията на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО и дадени в тази връзка указания е нов юридически факт, който не е засяган от участващите в административното производство страни. Изрично разпоредбата на чл. 6 от Договора относно приложимото законодателство определя, че за един период от време лице може да е подчинено само на едно от двете законодателства (българско или испанско), поради което административния орган е определил, че за периода от 01.11.2003 г. до 31.12.2006 г. лицето не е подлежало на осигуряване в България. Действително по отношение на спорния период има доказателства за дублиране на осигурителен стаж, като настоящият касационен състав намира съвпадение, при обвързващата хронология, обективирана в удостоверение обр. УП 2 408/11.11.2014 г., на Глобал Биомет ЕООД, от което е установимо, че за периода 01.01.2003 г. 31.12.2006 г., лицето Н. Г. А. е било осигурявано за длъжност директор администрация с посочен годишен доход. Последното съвпада и с посоченото удостоверение от 06.10.2022 г. От този удостоверителен документ, и подадената декларация, към пенсионната преписка от м. ноември 2014 г., органът по ПО към НОИ е приел, че ЛПОСВ се отпуска за осигурителни правоотношения в България. Укритото обстоятелство от ответника по касационната жалба е препятствало органът по ПО да определи, при установени обстоятелства, че за спорния период труд е полаган в Испания, където са внасяни и осигурителни вноски, но не по трудов договор с испански осигурител, според отразеното във формуляра Е 205 ES, където има посочване единствено на времеви период. Именно поради това, в контекста на чл. 6 от договора, АССГ е посочил, че за да бъде административният акт обоснован, административният орган е бил длъжен да докаже, че по отношение на ответника е налице някое от специалните изключения по чл. 7 от Договора, но както се посочи, такова твърдение от никоя от страните не е изведено. Обстоятелството, че ответникът е осъществявал самостоятелна дейност в Испания е известно на пенсионния орган при НОИ и отчетено в пенсионното производство по постановяване на оспорваните административни актове след като са постъпили официални документи от запитващата страна по посоченото обстоятелство във формуляр Е 205ES, който съдържа данни за кои периоди в Испания лицето е осигурено като наето и за кои като самостоятелно заето лице, поради което е и неправилен изводът на АССГ, че административния орган не е разполагал с информацията, представена в хода на съдебното производство от жалбоподателя за осигурителния му статус в Испания. При тези обстоятелства, въведеното като нормативно изискване според първоинстанционния съд да се провежда доказване от административния орган за кое от изключенията, изброени в чл. 7 от Договора е необосновано и неоснователно. Остава единствено да се сподели, че по отношение на спорния период 01.01.2003 г. 31.12.2006 г. е приложима разпоредбата на чл. 6 от Договора, да се зачете осигурителен стаж за трудова дейност упражнявана на територията на Испания. Предвид посоченото не е спорно, че за периода от 01.11.2003 г. до 31.12.2006 г. ответникът е бил самостоятелно заето лице в Испания, което обстоятелство не е декларирал пред органите на НОИ през 2014 г. Приложимостта на общата разпоредба на чл. 6 от Договора между Република България и Кралство Испания за социално осигуряване, във връзка с установен осигурителен стаж в България и Испания правилно е преценена, като относимо доказателства за дублиране на осигурителен стаж. като от същата е изключен българският стаж, тъй като е потвърден от Испанския осигурителен институт и трудовата дейност е осъществена на територията на Испания. АССГ неправилно и незаконосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 6 от Договора относно определяне на приложимото законодателство на държавата, на чиято територия е упражнявана трудова дейност. В случая, неотносимо е обстоятелството в какво качество е упражнявана дейността, основание за осигуряване в двете държави, тъй като разпоредбата изрично определя, че е приложимо законодателството на тази държава, на чието територия реално лицето работи. След като българският осигурител удостоверява с писмо от 10.10.2022 г., че лицето е упражнявало трудова дейност в Кралство Испания, то съгласно чл. 6 от Договора, следва за периода от 01.11.2003 г. до 31.12.2006 г. да се зачете само испански стаж, поради което и с разпореждане [номер], изх. 2213-50-2018#6 от 14.12.2022 г., потвърдено с решение 3305-40-27/16.05.2023 г. на управителя на НОИ, българският стаж е намален с продължителността на стажа за описания период. По отношение обсъждания в обжалваното решение на АССГ осигурителен период от 01.01.2007 г до 01.05.2010 г., следва да се посочи, че той не е повлиял и не е прието по отношение на него, да бъде изключван от общо определения осигурителен стаж при който е изменена ЛПОСВ. В случая, интересите на ответника по касационната жалба не са увредени, а и в оспорваното решение на директора на ТП на НОИ, този период не е обсъден като основание, че отпуснатата пенсия е определена неправилно. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е неправилно предвид наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и второ АПК и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново произнасяне от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди конкретните възражения на жалбоподателят относно незаконосъобразност на оспорения акт, като постанови съдебен акт по същество. Касационният състав на ВАС, не се съгласява с крайните изводи на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, което е препятствало произнасянето по съществото на жалбата срещу оспорваното пред него решение. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.