Решение № 7254 от 18.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Д. Петрова обжалва Решение 1672/30.11.2020 г. по адм. дело 1748/2020 г. на Административен съд Бургас в частта му, с която е отменено действието по изменение на кадастралния регистър на гр. Ахтопол, община Царево, обективирано в Уведомление изх. 24-7204/18.03.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Бургас.

В останалите му части с които е оставена без разглеждане жалбата на Т. Иванов с искане за отмяна и е отхвърлена жалбата на И. Иванов и Т. Иванов с искане за обявяване на нищожност на действието по изменение на КР, съдебното решение като неоспорено е влязло в сила и е извън предмета на касационния контрол.

От ответниците И. Иванов и Т. Иванов са на становище за правилност на съдебното решение, административният орган и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Предмет на отменения от съда административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е изразеното чрез действията на органа по кадастъра изменение на КР относно данните за поземлен имот с идентификатор 00878.503.113 по КККР на гр. Ахтопол, община Царево, състоящо се в заличаване на вписаните собственици на имота и вписване като собственик на С. Коларов (наследодател на Д. Петрова, по чието заявление е образувано административното производство). Действието е разпоредено на основание чл. 53а, т. 1 ЗКИР с позоваване на приложени към заявлението заповед на кмета на община Царево от 2005 г. по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, протокол за въвод във владение от 2007 г. и Определение 3349 от 19.01.2006 г. по адм. дело 644/2005 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

2. В хипотезите, при които изменението на КККР се осъществява чрез действие, т.е. без издаването на нарочна заповед, мотивите за промяната се извличат от уведомлението за извършването й, доколкото липсва друг обективен източник на познание относно основанието за упражненото правомощие.

Противно на довода на касаторката за приложимостта на друга норма чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, съдът в проверката си е обвързан от възприетото от административния орган основание и не е длъжен да изследва по предположение наличието на всички възможни предпоставки за изменението. Функцията на съда е да осъществи контрол върху законосъобразността на действието при твърдените от административния орган материалноправни предпоставки за извършването му, а не да го замести в тази дейност, с което по същество би разпоредил самата промяна в кадастъра вместо компетентния орган на друго основание.

3. Решаващият извод на административния съд, с който е отречено приложеното от органа основание за изменение на кадастъра по чл. 53а, т. 1 ЗКИР (изпълнение на влязло в сила съдебно решение), е правилен.

а. Нормата изисква разрешен с влязло в сила съдебно решение спор между вписаните в кадастъра собственици и заявителите.

С Определение 3349 от 19.01.2006 г. по адм. дело 644/2005 г. на БОС, приложено към заявлението, е оставена без разглеждане жалбата на наследници на Л. Томов против заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. Коларов, тъй като не се легитимират като лица с признати права по ЗСПЗЗ и са извън кръга на участниците в производството по § 4к от закона.

б. Определението не попада в категорията съдебни актове с последиците по чл. 53а, т. 1 ЗКИР. С него се разрешава единствено процесуалният въпрос относно легитимацията за оспорване на административния акт по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а не вещноправен спор за титулярството на права върху ПИ.

в. По смисъла на нормата съдебно решение, подлежащо на изпълнение от органа по кадастъра, не представлява и решението по гр. дело 3636/1992 г. на Бургаския районен съд, оставящо без уважение жалбата на наследниците на Л. Томов против решение на общинска поземлена комисия за отказ да се признае правото на възстановяване върху земеделска земя. То решава въпроса за законосъобразността на акта на поземлената комисия, а не формира сила на пресъдено нещо по спор за материално право между насрещните страни.

4. Удостоверяването на правата на наследниците на С. Коларов е възможно в ново административно производство при установени предпоставки за изменение на кадастъра съгласно относим към доказателствата за правата фактически състав между предвидените в Глава шеста от ЗКИР.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Въпреки формалното им и своевременно заявяване, разноски в полза на ответниците по касация И. Иванов и Т. Иванов не следва да бъдат присъждани поради непредставянето на доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение