Решение № 588 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2008 г.

Решение № 588 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2008 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 426 от 20.06.2008 г., постановено по адм. дело № 1754 по описа за 2005 г. на Варненския окръжен съд, с което се отменя ДРА № 158 от 30.09.2002 г. на ръководителя на екип на ТДД - Русе, потвърден с решение № 1389 от 02.12.2002 г. на РДД - Варна, за отказано право на данъчен кредит на "Алфа Маринови" ООД в размер на 12 873,98 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Сити Трейд 2002" ЕООД - гр. Пловдив,за данъчните периоди м. април и май 2002 година. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, но не се излагат конкретни съображения във връзка с тези твърдения. Ответникът по касационната жалба - "Алфа Маринови" ООД, не се е явил в съдебно заседание, както и не е представил писмено становище във връзка с жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен ДРА № 158 от 30.09.2002 г. на ръководителя на екип на ТДД - Русе, потвърден с Решение № 1389 от 02.12.2002 г. на РДД - Варна, за отказано право на данъчен кредит на "Алфа Маринови" ООД в размер на 12 873,98 лв. по 10 бр. фактури, издадени от "Сити Трейд 2002" ЕООД - гр. Пловдив, за данъчните периоди м. април и май 2002 година. За да постанови това решение, първоинстанционният съд при повторното разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане от Върховния административен съд е приел от фактическа страна, че на ревизирания данъчен субект "Алфа Маринови" ООД е отказано право на данъчен кредит по 10 бр. фактури, издадени от "Сити трейд-2002" ЕООД, с предмет на доставки извършени СМР по договор. С цел установяване законосъобразността на ползвания данъчен кредит и реалността на фактурираните доставки е извършена насрещна проверка на издателя на фактурите "Сити трейд-2002" ЕООД и е установено, че прекият доставчик е издал процесните фактури и е начислил дължимия ДДС по тях съгласно изискванията на чл. 55 ЗДДС. Установено е също, че тези доставки са били извършени по договор от подизпълнителите "Деса" ЕООД и ЕТ "Глобус-Васил Парушев", като тези предходни доставчици не са включили издадените от тях на прекия доставчик фактури в СД и в дневниците за продажба за съответните данъчни периоди на м. април и май, а след това през м. юни на същата година. При така установената фактическа обстановка, анализирайки данните по делото и съобразявайки се с указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение, съдът е приел, че в случая спорен е единствено моментът дали данъчният орган правилно е приложил материалноправната разпоредба на чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС, за да откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Сити трейд 2002" ЕООД. Съгласно тази разпоредба (в редакцията към процесния данъчен период - В, бр. 45 от 2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или 68, когато доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове. В тази част съдът се е съобразил с константната практика на Върховния административен съд, който в редица свои решения е приемал, че по-късното начисляване на данъка при доставчика съгласно действащата към този период редакция на чл. 64, т. 2 от ЗДДС (преди изменението с бр. 117 от 2002 г. на В, в сила от 1.01.2003 г.) не е пречка да се признае на получателя по доставките правото на приспадане на данъчен кредит. В случая решаващият съд надлежно е приложил съдебната практика, установена по този вид дела, и в подробни и обосновани мотиви е изложил своите съображения за незаконосъобразност на издадения ДРА, предвид и липсата на констатации от страна на данъчните органи за нереалност на доставките или наличието на други основания, водещи до непризнаване на правото на данъчен кредит. Ето защо обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,