Решение № 11482 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16099/2010 г.

Решение № 11482 от 16.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16099/2010 г., V о., докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на община Плевен против решение от 27.10.2010 г., постановено по адм. дело № 423/2010 г. на Административен съд град Плевен. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - София Драганова Вълчинкова от град Плевен, чрез пълномощника си адв. Донкова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС Плевен е образувано по искова молба на София Драганова Вълчинкова за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 11220,30 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 23.07.2008 г. до 23.05.2009 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху тази сума за периода от 8.04.2010 до 4.05.2010 г., както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 793/2008 г. на Административен съд град Плевен, оставено в сила с решение по адм. дело № 8936/2010 г. на Върховния административен съд е отменена като незаконосъобразна заповед № 134/23.07.2008 г. на кмета на община Плевен, с която било прекратено служебното правоотношение на Вълчинкова от длъжността "секретар" на община Плевен. Вълчинкова е била възстановена на същата длъжност със заповед № 134-1/8.04.2010 г., считано от 8.04.2010, като на същата дата служебното й правоотношение отново е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - поради навършване на пенсионна възраст и осигурителен стаж. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, която е дала три варианта за определяне на дължимото се обезщетение на касационната ответница. С решението си Административен съд Плевен е възприел третият предложен от вещото лице вариант и е осъдил Община-гр. Плевен да заплати на София Драганова Вълчинкова от гр. Плевен обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение общо в размер на 11220,30 лв., и 85.60 лева лихва за забава за периода от 8.04.2010 г. - 4.05.2010 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по спора и е определил дължимото се обезщетение на база на определената брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно - към 26.03.2010 г. по правилата на чл. 5, ал. 5 вр. ал. 4 от ПМС № 67/14.04.2010 г. (Приложение 2 от същото). Касационната инстанция намира постановеното решение на Административен съд - Плевен за правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба на Община Плевен относно размера на присъденото обезщетение е за допуснато нарушение на материалния закон. Оплакването в касационната жалба на Община - Плевен е в смисъл, че нормата на чл. 104, ал. 1, изр. последно от ЗДСл. определя, че брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му (на служителя) брутна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, от което следва, че ако към определения от закона момент няма определена такава заплата, то за база на обезщетението ще е размера на брутната заплата на служителя към момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Според касатора АС е направил разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от ПМС № 67/14.04.2010 г. Направените оплаквания са неоснователни. С отмяната на заповедта за уволнение за държавния служител възниква право да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител определя обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Приложима към конкретния казус за определяне на обезщетението са били разпоредбите на действалото ПМС № 67/14.04.2010 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Нормата на чл. 5, ал. 5, вр. ал. 4 от това постановление определя, че индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, като в приложенията към постановлението са определени минималните и максимални основни месечни заплати. Даденото тълкуване на материалния закон се споделя и от настоящият касационен състав. На практика разпоредбите на постановлението допълват разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а не влизат в противоречие с нея. В същото време този начин на определяне размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се извършва по обективни, а не по субективни критерии, тъй като размерът на брутното възнаграждение за длъжността към момента на определяне на уволнението за незаконно е с оглед на качествата на лицето, заемащо длъжността към този момент. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд гр. Плевен е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от касационната ответница за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да й заплати 550 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за пълномощника й адв. Донкова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,