Решение № 106 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 682/2010 г.

Решение № 106 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 682/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия С. К. К., срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 4088/10 г. по описа на СГС, НО-16 въззивен състав. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Исканията, които се правят са в условията на алтернативност, а именно за пълно оправдаване или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не е допуснато процесуално нарушение при оценката на доказателствата, както и нарушение на материалния закон, като намира последния за правилно приложен. Справедливо е и отмереното наказание. Адвокат П., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба, като доразвива, наведените в нея доводи. Подсъдимият К., моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 29.06.2010 г., постановена по нохд № 5014/08 г., СРС, НО, 19 състав е признал подсъдимия С. К. К. за невиновен в извършване на инкриминираното му престъпления по чл. 311, ал. 1, пр. 2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло. С въззивна присъда № 348 от 8.11.2010 г., постановена по внохд № 4088/10 г., СГС, НО-16 въззивен състав е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимият С. К. е признат за виновен за това, че на 22.04.2004 г. в[населено място], в качеството си на длъжностно лице-нотариус, с район на действие СРС, вписан под № 270, в кръга на службата си съставил официален документ - родителско разрешение, в което удостоверил невярно изявление, с цел да бъде използван този документ, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и лишаване от право да заема длъжността нотариус за срок от една години. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Касационната жалба е допустима и основателна. Постановената от въззивната инстанция присъда е в нарушение на разпоредбата на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК досежно нейното съдържание. Нормата на чл. 305, ал. 2 от НПК изисква в мотивната част на присъдата да се посочат установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Това изискване не е изпълнено от въззивния съд, който в мотивите си е изброил доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, като не ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и обусловеност, а е направил препращане към съответните доказателствени източници. Това е недопустимо, тъй като съдът е длъжен да даде своята оценка на доказателствената съвкупност, за да може да се провери дали същият е формирал вътрешното си убеждение, спазвайки правилата на чл. 13 и 14 от НПК или е допуснал процесуално нарушение при оценката на доказателствата. Наличното препращане не дава възможност на настоящата инстанция да извърши горепосочената проверка, във връзка с начина по който е формирана волята на съдебния състав. Въззивният акт страда от порок и по отношение на правните изводи. Софийски градски съд се е позовал на формулирани от първата инстанция относително правилни изводи по отношение обективната страна на престъплението, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, като не е изложил своето виждане досежно доказаността на съответните съставомерни елементи. С тези си изводи, съдът е допуснал две нарушения. От една страна присъдата не може да почива на предположения в степен на каквато и да било относителност, а само на безспорни доказателства, даващи възможност за категорични изводи по всички въпроси на чл. 301 от НПК. От друга страна актът на първата инстанция по този въпрос е вътрешно противоречив като е прието, че инкриминираният документ е особен вид официален такъв, а след това се разсъждава на плоскостта на частен документ. Горепосочените пороци, от които страда въззивната присъда са съществени процесуални нарушения по своя характер и преклудират възможност на настоящата инстанция да извърши надлежна касационна проверка, тъй като липсва годен съдебен акт. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение