Решение № 12465 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2020 г.

Решение № 12465 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2020 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на А. К., срещу решение № 275 от 03.12.2019 г. по адм. д. № 292/2019 г. на Административен съд Я. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на поделение "Социално битово обслужване" в СУ "Св. К. О." чрез процесуален представител в писмено възражение и представени писмени бележки оспорва жалбата. Претендира направени съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на А. К. против Заповед № 29/12.04.2019 г. на Директора на Поделение "Социално битово обслужване" към СУ "Св. К. О." /СУ/, с която му е наложено наказание "преместване в друго общежитие". Административен съд Я. е приел, че в съответствие с чл. 35, ал. 3 от Правилника за ползване на студентските общежития на СУ и Заповед № РД19-158/29.05.2017 г. на ректора на СУ - актът е постановен от надлежен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, мотивиран е, както и, че е постановен при спазване на законовата процедура, в унисон с материалноправните норми, в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. Съдът не е съобразил характера на наказанието наложено с оспорената заповед. Несъмнено, касае се за принудителна административна мярка /ПАМ/. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за висшето образование /ЗВО/, държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет. В ал. 3, т. 8 е манифестирана компетентността на МС в утвърждаване на условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища. С ПМС № 235 от 25.09.2008 година, обн., ДВ, бр. 86/2008 г., на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 ЗВО е приета Наредба за ползване на студентските общежития и столове /Наредбата/. Нормативно установените ПАМ са посочени в чл. 36, ал. 1 от Наредбата, която е подзаконов нормативен акт и са: 1. предупреждение за отстраняване от общежитието; 2. отстраняване от общежитието. Основание за издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед е Правилникът за ползване на студентските общежития на СУ /Правилника/. Същият представлява общ административен акт, като предвидената в чл. 34 ПАМ "преместване в друго общежитие" - не е предвидена в нормативен акт, в случая сочената по горе наредба. Липсата на нормативно предвидена ПАМ със съдържание като наложената на К. води до нищожност на заповедта. Съгласно чл. 23 ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или подзаконов нормативен акт. Действително наложената ПАМ не е предвидена в чл. 36, ал. 1 от Наредбата. Наложената ПАМ не е предвидена в закон или в друг нормативен акт. В случая обжалваната заповед, с която е приложена различна по вид и съдържание от предвидените в наредбата или в закона ПАМ, е издадена при липса на законово основание за издаването й. Нормативната регламентация на всяка наложена ПАМ е задължителна. С оглед изложеното, като не е съобразил естеството на наложената с ПАМ наказание, съдът е постановил незаконосъобразно решение. Ето защо същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което оспорената от К. заповед следва да бъде прогласена за нищожна. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на направени разноски, ето защо ответника следва да бъде осъден да заплати на К. сумата от 530 лева – направени съдебни разноски пред двете инстанции - заплатени държавни такси, възнаграждение за адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд – Пето отделение