Решение № 8976 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 185/2012 г.

Решение № 8976 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 185/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Патрик мей" ООД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Великова, против Решение № 2565/4.11.2011 г. по адм. дело № 74/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Ванкова, оспорва жалбата като неоснователна в депозирания писмен отговор и отправя искане за нейното отхвърляне. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Патрик мей" ООД срещу РА № 1000602/1.07.2010 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 691/1.10.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който е отказано на дружеството право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1520 лв. по фактура № 233/30.11.2007 г. с издател "Белла инс" ЕООД, гр. Ботевград за д. п. месец 11.2007 г. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с оспорения РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по горепосочената фактура и на дружеството са установени задължения по ЗДДС и лихви в общ размер на 2 033.75 лв. Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 233/30.11.2007г с предмет авансово плащане по поръчка за ТВ реклама в оператор RN Канал 0". След анализ на доказателствата за реалност на фактурираната доставка, съдът е приел, че такива липсват, поради което и изводите на органа по приходите за неправомерно начислен и впоследствие приспаднат ДДС по тази фактура е правилен. От друга страна, след като е отчел наличието на доказателства за извършено авансово плащане (по касов път) на фактурираните стойности и на счетоводното им отразяване, е приел, че това не е достатъчно, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Приел е, че предварителното плащане поражда изискуемост на ДДС само ако е свързано с извършването на бъдеща облагаема доставка на стока и услуга. Следователно при преценка за правомерното начисляване на ДДС, респективно правомерното упражняване на данъчен кредит, задължително трябва да се изследва дали в срока за извършване на услугата, резултатът от нея е реално възникнал, т. е., осъществило ли се е условието, във връзка с което е извършено предварителното плащане. По делото е установено, че извършеното плащане не е във връзка с бъдещи облагаеми доставки, доколкото няма доказателства рекламните клипове, предмет на излъчването, да са съществували реално и да са били действително излъчени при договорените оператори. Не са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, а начисленото от доставчика ДДС е неправомерно, по аргумент от чл. 70, ал. 5 от с. закон. Поради всичко изложено правилно ревизиращите са приели, че данъкът по процесните фактури е начислен без основание поради и което отказът да се признае правото на данъчен кредит за тях се явява законосъобразен. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Спорът между страните е формиран по въпроса правомерно ли е упражнено от жалбоподателя данъчен кредит за извършено от него авансово плащане във връзка с възложените услуги по организация и следене за излъчване на рекламен видеоклип (заставка) представящ и популяризиращ дейността на възложителя в програмата на "Канал О". Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на съда за наличието на плащане по тази фактури в брой и счетоводното и отразяване в счетоводството на доставчика. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС (а сега ал. 7) при наличие на авансово плащане ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респ. за платеца възниква правото на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. За да възникнат тези последици обаче е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане, което в случая е свързано със сключените договори за рекламни услуги, по които двете дружества са поели задължение за извършване на облагаеми доставки. Това предполага анализ на сключените договори за реклама на основания за авансово плащане, предхождащо извършването на доставките. От данните по делото първоинстанционният съд правилно е установил, че предмет на процесната поръчка за телевизионна реклама от 30.11.2007 г., според която изпълнителят "Белла инс" ЕООД се задължава да извърши 38 броя излъчвания на рекламен клип в телевизионна медия - Канал 0, за периода за периода месец декември 2007 г. при единична цена от 200 лева на излъчване без ДДС. Уговорената цена е заплатена авансово и е издадена процесната фактура. Същевременно е установено, че дружеството, на което е възложено изпълнението на услугата "Белла инс" е превъзложило изпълнението на подизпълнител "Атина трейд" ЕООД, от друга страна е налице и Договор за предоставяне на рекламно време между "Атина трейд" ЕООД и ЕТ "Вирджиния Ер Ен - Георги Стоянов" от 15.05.2007 г., според който последният предоставя на дружеството рекламно време в програмната схема на ТВ канал RN Канал 0 за срок от 1.06.2007 г. - 31.12.2007 г. при определени условия. В реда на изложеното съдът, обаче е констатирал, че в ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства, от които безспорно да се установи извършването на посочените във фактурата услуги по излъчване на рекламен клип. Според съда не е доказано изработването и съществуването на такъв клип, както от страна на ревизираното лице, така и от страна на посочените като преки и предходни доставчици "Белла инс" ЕООД, "Атена трейд" ЕООД и ЕТ "Вирджиния Ер Ен - Георги Стоянов". Както правилно е отбелязал административния съд не са събрани данни за реалното осъществяване на тази услуга, за която е извършено предварителното плащане. Не са представени доказателства за това, че изпълнителят е разполагал с техническа и кадрова възможност за действителното извършване на услугите, че е придобил съответните права, извършил е разходи и т. н. Няма представени и доказателства рекламните клипове предмет на излъчването да са съществували и реално да са били излъчени в периода, за който се отнася договора и поръчките - месец декември 2007 г. На практика по делото не са ангажирани никакви доказателства, обезпечаващи реалното изпълнение на тези договори, като наличието им би представлявало причина /основание/ за сключването им, респ. за извършване на авансовото плащане по издадените фактури. При липсата на посочените рекламни материали, чрез които доставките, биха били осъществими, договорите са лишени от основание. Сключването им при недоказаност на способа, чрез който биха изпълнени, обосновава наличието на други цели, а не реалното им изпълнение. От изложеното следва да се приеме, че извършените авансови плащания са без основание, поради което същите не представляват юридически факт, който води до изискуемост на данъка, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗДДС /а сега ал. 7/, а начисляването им в процесните фактури се явява неправомерно и не обуславя правото на данъчен кредит на касатора, по аргумент от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Неоснователни са касационните оплаквания за необосновано изградени изводи от съда върху данните от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. заключението на тази експертиза е обсъдено от съда и последният правилно е приел, че осчетоводяването на издадената фактура, отразяването й в дневника за продажби и в справката- декларация и отчитането на посочения в нея ДДС като задължение към бюджета не е достатъчно, за да обоснове извод, че фактурираната услуга реално е предоставена. Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат, а на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като не е бил представляван в с. з. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,