Решение № 5898 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15453/2018 г.

Решение № 5898 от 18.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15453/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 581/6.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2184/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отменен РА № Р-03001715007260-091-001/25.04.2016 г., потвърден с решение № 201/18.07.2016 г. на посочения директор за установени допълнителни задължения на Б. Ахмед за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 687, 72 лв. и 816, 10 лв. лихви, както и в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец август 2013 г. в размер на 9 750 лв. и лихви – 2 552, 54 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските за сумата от 3 890 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че средствата в размер на 26 877, 20 лв. не са с установен произход, както и неправилно съдът е приел, че щом ревизията не е извършена по особения ред, не можело да бъде извършена съпоставка на приходите и разходите, получени, респ. изразходвани от ревизираното лице. Счита, че след като не е установен произхода на посочените парични средства, то на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ доходът правилно с ревизионния акт е квалифициран като придобит от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ. В тази връзка касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда с позоваване на съпоставката на годишна база, изготвена в хода на ревизията, за да приеме, че средствата в размер на 26 877, 20 лв. са с доказан произход, тъй като касаторът счита, че тази съпоставка не държи сметка единствено за получените и разходваните от ревизираното лице парични средства в брой, а е общ преглед на имущественото му състояние, включващ и движението на пари по банковите сметки, който дава представа за промяната в това състояние. Позовава се на таблицата, изготвена в ревизионния доклад (стр. 31 и 32), която съобразява единствено получените и разходваните от лицето парични средства в брой. За неправилно касационният жалбоподател счита и позоваването на съда на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изрично оспорено от процесуалния представител на дирекцията, а и в решението липсват мотиви защо съдът приема за обосновано това заключение, поради което не е следвало то да се кредитира – нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. За неправилен касационният жалбоподател счита и извода на съда, че по фактура № 10... 201/02.08.2013 г., издадена от "Дек стил" ЕООД е доказана реалността на доставката предвид, че е доказано, че този доставчик не е извършвал търговска дейност през ревизирания период – месец август 2013 г. – месец септември 2013 г. и не е представил никакви счетоводни документи. Отказът на съда да открие производството по оспорване автентичността на представените от жалбоподателя документи – фактура, протокол и договор, счита се от касатора, че представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това според касатора липсата на данни за лицето, чрез което е осъществен търговски контакт, е указание за недобросъвестност на търговеца въпреки, че приходните органи в хода на ревизията са изисквали от ревизираното лице да установи кое е това лице. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, вкл. и в частта за разноските. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 008, 38 лв. (по 1 004, 19 лв. за всяка съдебна инстанция). По делото са депозирани писмени бележки от юриск- А. Петракиева. Ответникът по тази касационна жалба Б. Ахмед от [населено място], [община] чрез адв. И. Ковачева, я оспорва. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП е подал и частна жалба срещу определение № 1372/23.05.2017 г. в частта за разноските. Ответникът по тази частна жалба Б. Ахмед от [населено място], [община] чрез адв. И. Ковачева, я оспорва. Първоначално касационна жалба е била постъпила срещу същото решение и от Б. Ахмед от [населено място], [община] чрез адв. И. Ковачева с твърдение, че съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, заявено в жалбата срещу ревизионния акт. С определение № 3918/27.03.2018 г. по адм. дело № 8059/2017 г. състав на ВАС, Осмо отделение е приел, че наистина в решението на първоинстанционния съд липсва произнасяне относно установените с ревизионния акт задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 766, 28 лв. и лихви – 1 750, 87 лв.; по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 320, 01 лв. и лихви – 433, 86 лв., както и в частта по ЗДДС за данъчни периоди на месец ноември 2012 г. за сумата 1 555, 67 лв. и лихви – 531, 84 лв.; за месец март 2014 г. в размер на 5 600 лв. и лихви – 1 156, 37 лв. и за месец май 2014 г. в размер на 1 086, 67 лв. и лихви – 205, 94 лв. Предвид установеното касационният състав е приел, че се касае за искане по чл. 176 АПК и е прекратил образуваното производство пред ВАС, Осмо отделение, като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 176 АПК. С допълнително решение № 1897/12.10.2018 г. по адм. дело № 2184/2016 г. първоинстаницонният съд се е произнесъл, като е постановил отхвърляне жалбата на Б. Ахмед срещу цитирания по-горе ревизионен акт за определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 766, 28 лв. и лихви – 1 750, 87 лв.; за установените по ЗДДС задължения за месец май 2014 г. в размер на 10 86, 67 лв. и лихви – 205, 94 лв. С допълнителното решение е изменен ревизионния акт за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, като е определен в размер на 4 295, 84 лв. Срещу допълнителното решение касационна жалба е подал Б. Ахмед от [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. И. Ковачева за данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., като не е съгласен с приетото от съда за облагане на лихвите по разплащателните сметки на лицето, за които изрично е било прието, че са необлагаем доход. Касационният жалбоподател обжалва и данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. относно възприетите от съда констатации на приходните органи увеличение на финансовия резултат за 2012 г. със сумата 4 400 лв., представляваща субсидия, която е получена на 28.05.2012 г. Според касатора съдът не е обсъдил относимостта на факта, че тази сума е постъпила по сметка на трето лице – С. Ахмед, както и че съгласно чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ (в редакцията му за 2008 г.) доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители са необлагаеми. В касационната жалба се изтъква и оплакване, че съдът не е обсъдил изрично изложени в молба № 3031/17.05.2018 г. доводи, че се касае за превод по разплащателна сметка на С. Ахмед, както и че въпреки, че тя е съпруга на ревизираното лице и доходите и разходите им са СИО, поради което касаторът счита, че данъчното облагане и подоходно и е недопустимо да се обединяват и облагани като семейни доходи. Процесната сума Б. Ахмед твърди, че представлява субсидия за производство на тютюн, реколта 2008 г., получена от Б. Емир, но неправилно е тълкуването, че тези субсидии представляват финансово подпомагане на земеделския производител по схемата за национално доплащане за предаден тютюн през 2012 г., независимо, че тютюнът е продаван през референтните 2007 г. – 2009 г. В касационната жалба е налице позоваване на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, за получаване на национални доплащания по схемите, предвидени в чл. 1, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 6 и ал. 3 земеделските стопани подават общо заявление съгласно Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В тази връзка сочи чл. 4, ал. 1, изр. първо от Наредба № 5/2009 г., в която е предвидено, че заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане, като органът по приходите неправилно бил приел, че получените през 2012 г. субсидии макар и отпускани за референтния период – 2008 г., не се отнасят до него, а се отпускат за годината, за която има подадено заявление. Приходите от субсидии според касатора следва да бъдат признати като текущи през периодите, пред които са признати и разходите за производство на непреработена селскостопанска продукция, т. е. годината на добиване на реколтата, за която са отпуснати. Излага доводи за доходите на лицето Б. Емир, като в тази връзка излага оплакване, че съдът без да ги разгледа се е произнесъл в противоречие с фактите и относимите материално-правни норми, с което е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в тази част. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на допълнителното решение и в частта за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ по повод получени субсидии за отглеждане на животни за 2014 г. и относно установения ДДС за месец май 2014 г., както и че ревизията само въз основа на представени от земеделския производител справки за наличните животни към 8.01.2016 г., заварена от ветеринарен лекар и справка за движението на животни пред периода 2012 г. – 2015 г. е извършена съпоставка с описаните животни по ушни марки в отделните заявления за подпомагане, с които е кандидатствал като земеделски производител пред ДФ "Земеделие", като неправилно било прието, че само 9 бр. животни са продадени към 5.05.2014 г., което касаторът счита не за установено, а само за изразено предположение, че не са отчетени приходи от продажби и не е начислен дължимият ДДС. Касационният жалбоподател не е съгласен и с приетото, че са налице укрити приходи и ДДС е определен съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС в размер на 1 086, 67 лв. и в тази връзка подробни оплаквания са развити в касационната жалба. Неправилният начин на провеждане на ревизията според касатора въобще не е обсъден от съда, а то е от значение и в пряка връзка с установените данъчни задължения, вкл. и за нарушена процедура по чл. 122 ДОПК поради неизготвяне на анализ по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното допълнително решение в обжалваните му части и отмяна на ревизионния акт в същите части. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба срещу допълнителното решение се поддържа от адв. Ковачева по съображения, изложени в представените писмени бележки. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП в представена писмена защита на юриск. А. Петракиева я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна в частта относно приспадане на данъчен кредит за месец август 2013 г. в размер на 9 750 лв. и лихви за забава в размер на 2 552, 54 лв., а по касационната жалба на Б. Ахмед срещу допълнителното решение на съда правилно съдът е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е доказателства поотделно и в съвкупност, както и възраженията на страните и е определил правилно установените задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. За задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ прокурорът е на становище, че със сумата от 604, 30 лв. представляваща доходи от лихви следва да бъде намалена данъчната основа за облагане и да бъде преизчислена с оглед чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК И са процесуално допустими. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав установи следното: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна. За да отмени ревизионния акт, цитиран по-горе за определените на Б. Ахмед задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 687, 72 лв. и лихви – 816, 10 лв. и в частта за отказано право на данъчен кредит за месец август 2013 г. в размер на 9 750 лв. и лихви – 2 552, 54 лв., първоинстанционният съд е приел, че неправилно с ревизионния акт в данъчната основа за облагане е включена сумата от 26 877, 20 лв., за която са налице доказателства, че е с неустановен произход. Мотивите на съда само въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и противно на приходните органи в решението е прието, че посочената сума е с установен произход. Вещото лице К. Кунева е установила крайно салдо за 2012 г. 2 430, 68 лв. при начално – 5 000 лв., както и изтеглени суми през 2011 г. от разплащателната сметка на Б. Ахмед и съдът е отразил в своя акт, че вещото лице не е променило отразените от ревизиращите органи доходи и разходи. От разпита в съдебното заседание на вещото лице съдът е приел, че изтеглените суми от 45 000 лв. в края на 2011 г. са послужили на жалбоподателя да извърши съответния превод от 45 000 лв. през януари 2012 г., поради което тази сума е прието от съда за начално салдо., а крайното салдо – 277 982, 88 лв., която е достатъчна за извършване на паричен превод в размер на 26 877, 20 лв. чрез Western Union. При така установените факти и обстоятелства съдът е приел, че не е налице превишение на разходите над приходите за 2012 г. и е отменил ревизионния акт в тази му част за определения данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. За непризнатото право на данъчен кредит съдът е приел за незаконосъобразни констатациите в ревизионния акт за липса на доказателства, установяващи реалността на доставката по фактура № 10... 201/2.08.2013 г., издадена от "Дек стил" ЕООД с предмет "75 тона троен суперфосфат" с ДДС. В тази връзка съдът е кредитирал представения приемателно-предавателен протокол за процесната стока и описанието на камионите, с които тя е транспортирана, както и на договор за изпитване № 0047/17.01.2013 г., издаден от Централна изпитвателна лаборатория "Агрополихим" – гр. Девня. Изводите на съда, обуславящи обжалвания резултат са, че е доказана реалността на спорната доставка и е отменил ревизионния акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит. Обжалваното решение в посочените по-горе части е неправилно постановено. В частта по ЗДДФЛ за установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 за 2012 г. съдът не изложил собствени мотиви, а се е доверил единствено на заключението на вещото лице. Експертизата е допусната по искане на жалбоподателя пред първостепенния съд Б. Ахмед. Експертизата се възприема от съда или не, като нейната преценка се извършва заедно с всички събрани по делото доказателства. Обсъждане на доказателства съдът не е извършил и като е възприел безкритично констатациите на експертизата, съдът е Решението тази обжалвана част е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не съдържа собствени мотиви, а са преразказани констатациите на съдебно-счетоводната експертиза. При така установеното настоящият касационен съдебен състав не може да извърши преценка за законосъобразност на решението в посочената част, поради което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено в частта, в която е отменен ревизионния акт за определените данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 687, 72 лв. и 816, 10 лв. лихви. Делото ще следва да се върне на Административен съд – гр. Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав и постановяване на решение в тази част след обсъждане на всички относими писмени доказателства, заедно със съдебно-счетоводната експертиза излагане на мотиви по съществото на спора. В частта, в която с обжалваното решение е отменено за непризнато право на данъчен кредит за месец август 2013 г. в размер на 9 750 лв. и лихви – 2 552, 54 лв. по фактура № 10... 201/02.08.2013 г., издадена от "Дек Стил" ЕООД с предмет "75 тона троен суперфосфат", е прието от съда, че са налице доказателства за реалността на доставката – фактура, договор и приемателно-предавателен протокол. Тези частни документи са оспорени в първото по делото съдебно заседание на 12.10.2016 г. от процесуалния представител на приходната администрация за тяхната автентичност. Съдът не е открил производство по оспорване по чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, а само е указал на Б. Ахмед да представи в 7-дневен срок от съобщението оригинала на фактурата, приемателно-предавателния протокол и договора с "Дек Стил" ЕООД, както и да изрази становище по доказателственото искане на ответника за графологична експертиза. С определение № 2660/21.10.2016 г. съдът също не е открил производство по оспорване, така както е поискано от ответника в първоинстанционното производство, а е отхвърлил това искане. Незаконосъобразни са изводите на съда, отхвърлили искането на приходната администрация за откриване на производство по оспорване на частните документи, посочени по-горе. Първото по делото съдебно заседание е първото по време, в което може да се оспорват по реда на чл. 193 ГПК доказателства, тъй като с него се приема цялата административна преписка, респ. съдържащите се в нея доказателства. Такова оспорване не може да се направи по време на ревизията или при административното обжалване на ревизионния акт, поради което като не е открил това производство съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е допуснал неизясняване на фактите по делото в тази част. Съдът не е съобразил, че когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В конкретния случай, оспорването на подписите върху фактурата, договора и приемателно-предавателния протокол за доставката от "Дек Стил" ЕООД е извършено от приходната администрация, същите са подписани от ревизираното лице, тоест съгласно цитираната норма по аргумент на противното основание, върху него пада тежестта да докаже оспорването, а не върху ответника. Съгласно чл. 226, ал. 1 от АПК, съдебното производство след връщане на делото за ново разглеждане в тази част следва да започне от откриване на производство по оспорване истинността на процесните фактури относно авторството на положения в тях подпис за получател, в случай, че касационният жалбоподател поддържа това свое искане и в случай, че ответната страна заяви, че желае да се ползва от тези документи. Предвид изложеното и в тази обжалвана от директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна част на съдебното решение, с което е отменен ревизионния акт за непризнатото право на данъчен кредит за месец август 2013 г. в размер на 9 750 лв. решението следва да се отмени, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото в тази му част следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да открие производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК на частните документи относно процесната доставка относно автентичността им и след провеждането му и обсъждане на относимите доказателства/или изключването им, да се произнесе по съществото на спора в тази част. На отмяна подлежи и решението в частта за разноските. С оглед изхода на делото ще следва да се остави в сила като краен резултат определението по чл. 248 ГПК за разноските, с което е отхвърлено искането на приходната администрация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разноски на страните не се присъждат с настоящето решение на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По касационната жалба на Б. Ахмед по допълнителното решение. Основателно е оплакването в касационната жалба относно облагането с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г., че съдът въпреки изложените законосъобразни мотиви относно необлагаемостта на лихвата по банкови депозити в размер на 604, 30 лв. за 2014 г. съгласно чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ, относно лихвата в размер на 1 834, 19 лв. за 2012 г. съобразно приложеното по делото банково извлечение от "Банка ДСК" ЕАД от 31.12.2012 г., съдът неправилно не е намалил облагаемата данъчна основа, съотв. данъка за 2012 г. Затова със сумата от 1 834, 19 лв. следва да се намали облагаемата данъчна основа за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и същата вместо 308 862, 95 лв. (съобразявайки и с решението на решаващия по чл. 152, ал. 2 ДОПК орган при административното обжалване на РА) или тази основа следва да се определи на сумата 307 028, 76 лв. Следва да се вземе предвид и безспорно установеното, че жалбоподателят е внесъл за 2012 г. данък в размер на 40 563, 16 лв. или дължимия данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ следва да се определи на 5 491, 15 лв. и съответните лихви, а не потвърдения с допълнителното съдебно решение размер от 5 766, 28 лв. Относно потвърденият от съда увеличен финансов резултат за 2012 г. със сумата от 4 400 лв. неотчетени приходи от получена субсидия за тютюн, няма спор по делото, че жалбоподателят още през 2005 г. е бил регистриран като земеделски производител (ЗП). Правилно е прието също така, че макар да не е регистриран като едноличен търговец, за жалбоподателя е приложим чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Жалбоподателят не е оспорил получаването на тази сума, но е твърдял, че тя е относима за периода 2007 г. – 2009 г., което обосновано съдът е приел за неоснователно. Законосъобразни са изводите на съда за текущото начисляване на приходите като основен принцип при счетоводното отчитане, респ. съпоставимост на приходите и разходите по НСС–18 "Приходи". Правилно съдът е приложил чл. 11 3ДДФЛ и е приел, че законосъобразно приходните органи са включили сумата от 4 400 лв. като увеличение на финансовия резултат за 2012 г., тъй като безспорно е установено по делото, че процесната сума е получена от касационния жалбоподател на 28.05.2012 г., поради което обосновано е прието, че субсидията е за 2012 г. Оплакването в касационната жалба за неприлагане на отменената разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗДДФЛ е неоснователно, тъй като не се установява по делото чрез относими за това доказателства, че са налице приходи от продажби от земеделския производител за периода 2007 г. – 2009 г., за да се приеме, че през 2012 г. сумата от 4 400 лв. е получена субсидия, която не следва да се облага предвид цитираната отменена правна норма, според която за приложимия период не са били облагаеми доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители. В тази връзка за конкретния казус не са приложими и и § 15, § 18 и § 58 от ПЗР на ЗДДФЛ. Освен това няма и данни по делото, че жалбоподателят е продавал тютюн през референтният период 2007 г. -2009 г. и е реализирал доходи от тази продажба, а и също за получени доплащания от ДФ "Земеделие" и фонд "Тютюн", поради което получената субсидия през 2012 г. (макар и получена чрез трето лице, което не се оспорва от ревизиращите органи), не може да се съотнесе към 2008 г., каквито са твърденията на Б. Ахмед. Не са представени доказателства, че е изпълнена и хипотезата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2/21.02.2011 г., поради което полученият доход не е доказан, че се отнася за референтния период на 2008 г. По отношение на сумата от 10 283, 68 лв. правилно съдът е възприел констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, потвърдила приетото и в ревизионния акт, че тази сума жалбоподателят един път я е прибавил като разход за 2011 г. и втори пъти отново като разход за 2012 г. Липсата на документална обоснованост на посочената сума правилно е обусловило извод у съда за неоснователност на жалбата в тази й част. Относно намаления финансов резултат със сумата от 21 836, 66 лв. от делото се установява, че тази сума представлява неотразено в ГДД намаление на разходите, произтичащо от намаление на запасите от продукция и незавършено производство. При положение, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят извършеното намаление на финансовия резултат и оплаквания не се съдържат и в касационната жалба, следва да се приеме за правилно решението в тази обжалвана част. С оглед гореизложеното за данъчното облагане по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. решението следва да се отмени за сумата над 5 491, 15 лв. до пълния размер от 5 766, 28 лв. и съответните лихви, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови друго решение, с което частично се отмени ревизионния акт в посочената част. За данъка в размер на 5 491, 15 лв. и съответните лихви решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Относно изменения размер на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. първоинстанционният съд правилно съдът е приел, че сумата от 604, 30 лв. незаконосъобразно приходните органи са я включили в данъчната основа за облагане за 2014 г. предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗДДФЛ (редакцията относима за 2014 г.), в която изрично законодателят е изключил облагаемостта на лихвите по банкови депозити, респ. по разплащателни сметки. В тази връзка законосъобразно съдът е приел, че правилно жалбоподателят в ГДД не е декларирал тези лихви поради тяхната необлагаемост и като е изменил определения от решаващия орган при административното обжалване на РА данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 4 320, 01 лв. на 4 295, 84 лв., съдът е постановил правилно решение, което не подлежи на отмяна. В тази част обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В частта за потвърдените данъчни задължения за ДДС в размер на 1 086, 67 лв. и лихви – 205, 94 лв. за месец май 2014 г. първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за неотчетени приходи от продажби на животни и е потвърдил определения ДДС на основание чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Основателно в касационната жалба се излага оплакване, че от една страна решаващият орган при административното обжалване е приел, че незаконосъобразно с ревизионния акт е прието наличие на укрити приходи, без да е приложен особения ред на облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК и в частта по ЗДДФЛ е отменил като незаконосъобразен ревизионния акт. След като се приема за незаконосъобразно облагане по особения ред с пряк данък върху "укрити приходи", то е следвало и решаващият орган и съдът да съобразят, че е незаконосъобразно и облагането с ДДС за месец май 2014 г. с т. нар. "укрити приходи". Като е потвърдил РА в тази част съдът е допуснал нарушение, което води до отмяна на решението в тази обжалвана част. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по същество, с което РА да бъде отменен за начисления ДДС в размер на 1 086, 67 лв. и лихви – 205, 94 лв. за месец май 2014 г. За прецизност следва да се отбележи, че относно определените от приходните органи задължения за ДДС за месеците ноември 2012 г. и март 2014 г. в съдебно заседание на 6.06.2018 г. процесуалният представител на жалбоподателя е оттеглил жалбата си в тази част, поради което и съдът не се е произнесъл по нея по същество, а е прекратил производството. По частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" –гр. Варна. С оглед установеното с настоящето решение определението на съда по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено за сумата от 3 890 лв. На дирекция "ОДОП" – гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 886, 57 лв. за първата съдебна инстанция. За настоящата касационна инстанция на Б. Ахмед се следват разноски в размер на 177, 40 лв., а на дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 886, 57 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение