Решение № 5793 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2019 г.

Решение № 5793 от 19.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Тафчи" ЕООД, гр. Добрич и кмета на Община Добричка, чрез процесуалните си представители, против решение № 204 от 15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 589/2018 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена заповед № 1145/22.08.2018 г. на кмета на Община Добричка за одобряване на ПУП-ПЗ на ПИ № 06104.30.20, животновъдна ферма в землището на с. Бранище за ПСД - склад за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в съдебния акт указания по заявлението на "Тафчи " ЕООД с вх. № УТ- 1269 от 25.07.2018 г. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за обезсилването му и прекратяване на производството, а алтернативно - за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ЕТ "Алтеос - А. Стефанов", представляван от А. Стефанов, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са частично основателни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че е сезиран с допустима жалба от заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, която е подадена в срок, а по същество обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно в отменителната му част. Възражението на касаторите, че съдът се произнася по недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорването и извън предвидения законов срок, е неоснователно. С оспорената заповед по искане на "Тафчи" ЕООД е одобрен план за застрояване за ПИ № 06104.30.20, който попада в урбанизирана територия и не е урегулиран. За него няма действащ подробен устройствен план. Имотът на оспорващия в първоинстанционното производство ЕТ "Алтеос-А. Стефанов", представлява земеделска земя и е съседен на имота, предмет на застроителния план. Със заповедта се предвижда свободно застрояване за производствено - складова дейност (ПСД) по ограничителните линии, разположено на южната граница с имота на оспорващия и на разстояния от останалите граници, съответно от източната - 3 м, от северната и западната - 5 м. Определени са следните устройствени показатели: максимална плътност на застрояване - 80%, максимална интензивност на застрояването Кинт - 2, 00 и минимална озеленена площ - 20 %. Правилно съдът приема, че оспорващият има правен интерес да оспори заповедта, тъй като е заинтересувано лице в хипотезите на чл. 131, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ. В случая се предвижда промяна в застрояването от ниско в средно спрямо завареното и се допускат намалени отстояния с разполагането му на южната граница на имота при изискуемо разстояние за нежилищна сграда до вътрешна граница на УПИ при свободно застрояване от 3 м съгласно чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Този въпрос е разрешен с влязло в сила определение по адм. дело № 741/2019 г. на Върховния административен съд. Обоснован е изводът, че жалбата на едноличния търговец е подадена в срок. Установено е по делото, че той придобива собствеността върху съседния имот на 05.09.2018 г., т. е. след издаване заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ и при липса на данни за надлежното й съобщаване по предвидения в закона ред на неговия праводател. Обстоятелството, че оспорващият не е собственик към датата на постановяване на административния акт не изключва неговото процесуално право на жалба срещу този акт, тъй като той установява права върху съседен имот, засегнат от одобрения застроителен план. Към момента на придобиване на собствеността заповедта не е влязла в сила. Оспорването би било недопустимо, ако актът вече е съобщен на заинтересуваните лица и по отношение на тях срокът за обжалване е изтекъл. В придружителното писмо на общинската администрация до кметство с. Бранище, към което е приложено обявление за издаване на заповедта, е посочено да се постави на видно място в селото, което означава, че актът не е съобщен на заинтересуваните лица по предвидения в чл. 129, ал. 2 ЗУТ ред. Удостоверяването за устно уведомяване на праводателя М. Пантелеймонова за заповедта е извършено от кмета на с. Бранище едва на 30.10.2018 г., след подаване на жалбата до съда. Дори да се приеме, че предишният собственик е устно уведомен на 22.08.2018 г. по реда на чл. 61, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 27/2014 г.) АПК, то е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК във вр. с чл. 219, ал. 3 ЗУТ, предвиждаща удължаване на срока на два месеца, доколкото в заповедта и в съобщението за издаването й липсват указания пред кого и в какъв срок може да се оспори, както правилно приема съдът. При тези данни заключението, че жалбата като подадена на 17.09.2018 г., не е просрочена, се споделя от настоящия състав. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Изводът е направен въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Приетите за установени правнорелевантни за спора факти се подкрепят от приетите доказателства. Предвидената ограничителна линия на застрояване към имота на ЕТ "Алтеос-А. Стефанов" е на кадастралната граница. Такова застрояване е допустимо, когато е към обслужващ път и е външна линия на застрояване при свободно застрояване или когато е вътрешна линия на застрояване при свързано такова. В случая не е налице нито една от двете хипотези. Не се касае за външна линия на застрояване, не е предвидено и свързано застрояване на вътрешна граница, поради което предвиждането за застрояване на границата със съседния от юг имот е в противоречие с чл. 35, ал. 2, предл. 1 ЗУТ. Разпоредбата изисква разстоянието на нежилищна сграда до вътрешна граница на УПИ при свободно застрояване да е не по - малко от 3 м. Възражението, че това условие е приложимо само за урегулирани поземлени имоти, но не и в конкретния случай, доколкото съседният имот е неурегулиран, е неоснователно. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗУТ застрояване в неурегулирани територии се допуска въз основа на скица-копие от кадастрална карта, като строителството се разрешава по установения ред при съобразяване с нормите на наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Настоящият състав споделя изводите на съда за допуснато противоречие между предвиденото с проекта средно застрояване и посоченото в обяснителната записка над 15 м, определящо го като високо, което не може да се преодолее със становището на вещото лице за допусната техническа грешка. Като одобрява проект за ПУП - ПЗ при несъответствие между графичната част и съпътстващите го документи по отношение на предвидения характер на застрояване по чл. 23, ал. 1 ЗУТ, административният орган издава заповедта при съществено процесуално нарушение. Настоящият състав не счита, че такова нарушение представлява непосочването на долна граница на показателите за плътност и интензивност на застрояване, както и горна граница на показателя за озеленяване, но това не се отразява на крайния извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Като отменя заповедта, съдът постановява решението си в тази част при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното не са налице релевираните в касационните жалби пороци по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което съдебният акт в отменителната му част следва да се остави в сила. На практика спорът е решен от съда по същество, като е прието, че ПУП - ПЗ не съответства на нормативните изисквания и не може да бъде одобрен съобразно предложения от искателя проект, в който случай не е налице основание за връщане на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление. Предвид изложеното решението в тази му част е неправилно, поради което следва да се отмени. При този резултат на касационните жалбоподатели не се дължат разноски. С оглед своевременно заявеното искане от ответника разноски следва да се присъдят в полза на ЕТ "Алтеос - А. Стефанов" в претендирания и доказан размер от 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,