Решение № 2855 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15970/2011 г.
ВАСII отделение28.02.2012 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1425/12.08.2011 г. по адм. д. № 2812/2010 г. на Административен съд - Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2855 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15970/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Калина Карналова от гр. Пловдив против решение № 1425/12.08.2011 г. по адм. д. № 2812/2010 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът - председател на ОбС - Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу решение № 419/04.11.2010 г. на Общински съвет - Пловдив, с което е одобрен ПУП-ПРЗ и схеми на кв. "Остромила-Беломорски", гр. Пловдив, в частта досежно имот пл. № 101029 /с идентификатор по кадастралната карта № 56784.533.103/, парцел 29 от масив 101, с отреждане на два УПИ-та и предвидената улица. Прието е, че се касае за първоначална регулация по реда на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, съобразена с влязлата в сила по време на административното производство кадастрална карта по § 6, ал. 7 от ПР на ЗУТ. Приетата с оспореното решение разработка е съобразена с индивидуализацията на имотите по площ, граници и собственици, предвидената улична регулация е съобразена с разпоредбите на Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на транспортно-комуникационните системи на урбанизираните територии, с предвижданията на ОУП и с разположението на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, т. е. с изискванията на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ и отнемането на частта от имота на жалбоподателката е под 25% по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. В унисон с констатациите на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза е изводът за липса на твърдяното "придаване" от площта на ПИ № 1010029 към ПИ № 1010028,тъй като е установена допусната техническа грешка в изписване на номера - 1010028 вместо 1010029. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Изложени са подробни мотиви за спазена процедура по издаване на процесното решение, като е проследен всеки етап от процедурата, вкл. постъпилото възражение и корекциите в проекта. При правилна правна квалификация е преценено, че оспорената улична регулация в частта минаваща южно от имота на жалбоподателката по осеви точки 27,26,25 и 24 е проектирана с оглед достъпа на новопроектираните УПИ-та до улица и е необходима предвид създаване на нов кв. 24, проектирана съгласно изискванията на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и на Наредба № 2/29.06.2004 г. Изследвано е дори процентното съотношение на отнетата от имота част по ал. 1, чл. 16 ЗУТ, което изискване в случая не е приложимо, тъй като плана в улично-регулационната част е по реда на ал. 7, чл. 16, каквото е и визираното в оспореното решение правно основание. Неоснователно е възражението по касационната жалба и досежно констатираната техническа грешка в изписване номера на ПИ № 1010029, тъй като установената грешка не засяга местоположението, обема и границите на имота и не води до незаконосъобразност на плана, респ. решението на ОбС за неговото одобряване, поради което липсва основание на отмяна на акта и връщане на органа за ново произнасяне. Грешката в изписване на арабските цифри подлежи на корекция от административния орган в отделно производство по поправка на "очевидна фактическа грешка" по чл. 62 от АПК. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение