Решение № 1825 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2010 г.
ВАСIII отделение07.02.2011 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
Оставя без уважение искането на адв. Памела Бучкова като процесуален представител на Екатерина Кръстева Атанасова, Атанас Кръстев Атанасов, Васил Николов Атанасов и Катя Николова Атанасова от гр. София, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение 11273/04.10.2010 г., постановено по адм. дело № 4441/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1825 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Постъпила е молба от адв. Памела Бучкова като процесуален представител на Екатерина Кръстева Атанасова, Атанас Кръстев Атанасов, Васил Николов Атанасов и Катя Николова Атанасова от гр. София, касационни жалбоподатели по адм. дело № 4441/2010 г. по описа на ВАС, с която е направено искане за поправка на "допусната неточност", като от обстоятелствената част може да се направи извод, че се иска поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 АПК в мотивите и диспозитива на решение 11273/4.10.2010 г., постановено по адм. дело № 4441/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Молителите твърдят, че допуснатата неточност се изразява в това, че вместо да бъдат присъдени разноски в размер на 1 432, 50 лв., тоест с 80 лева повече от присъдените с измененото от касационната инстанция първоинстанционно съдебно решение, са присъдени разноски в размер на 1 272,50 лв., или с 80 лева по-малко от присъдените с първоинстанционното решение. Настоящият тричленен състав намира, че това искане е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК, съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Според съдебната практика, очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в мотивите и диспозитива на решението, която се изразява в несъответствие между целеното и документираното изявление на съда както в мотивите, така и в постановения въз основа на тях диспозитив. В конкретния случай, видно от мотивите и диспозитива на решението това изискване не е налице, страната - Областен управител на област София е осъдена да заплати тези разноски, които реално са направени, а за разликата като недължимо платена има друг ред за възстановяване. Предвид горното следва да се остави без уважение направеното искане. Ето защо, Върховният административен съд - трето отделение,