Решение № 1360 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2010 г.

Решение № 1360 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от Алберто Микеле Каскавила, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Цановска и от началник сектор София при РДНСК - Югозападен район, чрез пълномощника му - мл. юрисконсулт Симеонова, и двете против Решение № 1950/14.06.2010 г. по адм. дело № 957/2009 г. на Административен съд София-град, с искания за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответницата Весела Петрова Петрова, чрез пълномощника си - адв. Григорова, оспорва касационните жалби, като неоснователни.

Ответникът - Етажна собственост на ул. "Марагидик" № 10-12, гр. София, не се явява и не се представлява. Липсва и становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, при служебно извършената проверка за допустимост на касационните жалби и при преценката за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение, установи:

1. По касационната жалба на Алберто Микеле Каскавила:

Касационната жалба на същия е процесуално недопустима, поради това, че няма качеството на заинтересована страна пред първата инстанция, а съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат само страните по делото, за които то е неблагоприятно. Алберто Каскавила е собственик на магазин, който е съседен на процесния ап. № 21, но това не го прави заинтересована страна в административното производство по издаване на оспорения акт, респ. в съдебноадминистративното производство по разглеждане на жалбата срещу него. Това е така, защото производството по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж започва служебно от органите на ДНСК, а не по инициатива или жалба на граждани. В това производство, надлежни страни са: административния орган, лицето - адресат на заповедта, като извършител на строежа и собственика му. А по аргумент от § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК /ДВ, бр. 69/2001 г./, адресати на заповедта са онези физически или юридически лица, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж с издадената по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ заповед, като това могат да бъдат или собственика на терена, или носителят на ограничено вещно право, или извършителя на незаконния строеж. Това са и лицата, които имат процесуално право на участие в съдебноадминистративното производство по обжалване на заповедта, тъй като само те се явяват заинтересовани страни и никой друг. В случая касаторът Алберто Каскавила не е сред тези лица, тъй като не е адресат на заповедта, нито пък е собственик на строежа - намиращ се в ап. № 21. Ето защо, същият не е следвало да бъде конституиран като заинтересована страна пред първата инстанция.

Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните във всички инстанции. При наличие на незаконосъобразно конституирана страна, както е в случая, решението спрямо нея се явява недопустимо, а подадената от незаинтересована страна касационна жалба се явява недопустима, по аргумент от чл. 215, т. 1 вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК.

От изложеното следва, че обжалваното решение по отношение на касатора Каскавила, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, касационната му жалба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото спрямо него да се прекрати.

1. По касационната жалба на началник сектор София при РДНСК - Югозападен район:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил, по жалба на Весела Петрова Петрова, Заповед № ДК-02-СО-90/23.06.2008 г. на началника на СРДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Присъединяване на плосък покрив над магазини към ап. 21", находящ се в УПИ I-466,467 и 468 в кв. 153, м."Подуяне-център-Ботевградско шосе" по плана на гр. София, р-н "Оборище", СО, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Прието е, че строежа не е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което и заповедта е материално незаконосъобразна. За него има редовно издадени строителни книжа и документи-одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и разрешение за ползване, които оборват констатациите на административния орган за незаконността му. Отхвърлено е твърдението за наличието на други, извън установените от вещото лице строителни книжа от 1996 г. и от 1999 г., а именно екзекутивен чертеж за I-ви етаж, на кота + 2,57, съответно одобрени проекти от 20.02.2003 г. и разрешение за ползване от 18.12.2006 г., поради непредставянето им и липсата на доказателства за съществуването им.

Решението е правилно.

При безспорно установените факти за наличие на редовно издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект от 1996 г., Разрешение за строеж № 84/25.04.1996 г. и Разрешение за ползване № 343/01.10.1999 г. относно процесния строеж, представляващ отвор за врата на мястото на прозорец за достъп от ап. № 21 /собственост на ответника Весела Петрова/ към покрив на магазин, преустроен в тераса, и липсата на други строителни книжа, описани в диспозитива на оспорената заповед, изводите на съда, че строежа не е незаконен, са правилни. Правилно е прието, че касаторът, върху който лежи доказателствената тежест за установяване на фактите и наличието на законовите изисквания за приложението на чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е доказал, че процесния строеж е незаконен. При недоказаност за наличието на законовите предпоставки за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а именно липсата на строителни книжа за извършване на строежа, оспорената заповед се явява материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Като е направил идентични изводи за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушение на материалния закон и я е отменил, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

При служебната проверка за допустимост на обжалваното решение спрямо другите страни и съобразно изложените в т. първа мотиви, настоящият състав счита, че решението е недопустимо и спрямо ответника - ЕС на ул. "Марагидик" 10-12, гр. София. Етажната собственост не е заинтересована страна и не е следвало да бъде конституирана като такава в първата инстанция, а постановеното спрямо нея решение е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

При този изход на делото основателно е искането на ответника Весела Петрова, чрез адв. Григорова, за присъждането на направените от същата разноски пред касационната инстанция в размер на 600 лева изплатен адвокатски хонорар, видно от договора за правна защита и съдействие на л. 29 от делото. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК тази сума се дължи от бюджета на органа, издал отменения акт, т. е от сектор София при РДНСК Югозападен район.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, чл. 215, т. 1, вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение