Решение № 8590 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2012 г.

Решение № 8590 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14560/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас моли да бъде отменено решение № 1619/1.10.2012 г. по адм. д. № 1616/2011 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 1002058/24.03.2011 г. на ТД на НАП - Бургас в частта, потвърдена с решение № РД-10-191/17.06.2011 г. на директора на ДОУИ - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Апиа плюс" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1002058/24.03.2011 г. на ТД на НАП-Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС за периода м. 6.2008 г., м. 1 и 7.2009 г., м. 1,5 и 7.2010 г. в общ размер 25 609,87 лв. с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Апиа" ООД, ЕТ "Микро-метал-Димитър Георгиев", "Маркиза 2007" ЕООД, "Булгарстил 2009" ЕООД и "Дем сим" ЕООД на основание чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки не са осъществени от издателите на фактурите. Съдът е описал подробно събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и констатациите в РА, изградени въз основа на тях, за липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да изпълнят фактурираните СМР. Била е назначена графологическа експертиза, в заключението по която е установено, че подписите върху договорите, актовете за извършени СМР и количествено-стойностните сметки към фактурите на ЕТ "Микро-метал-Димитър Георгиев" не са положени от Димитър Георгиев. По фактурите на "Апиа" ООД са представени доказателства за закупена асфалтова смес през м. 2 - 5.2008 г., но не и за периода около 20.06.2008 г., когато е издадена спорната фактура. В съдебното производство е представен договор за доставка и полагане на асфалтова смес и акт обр. 19 за извършени и подлежащи на заплащане СМР - доставка на асфалтови смеси и услуга с валяк. От справката за наличните машини на ревизираното лице на л. 339 от делото е видно, че е разполагал с 3 бр. рециклатори за асфалт, мини челен товарач и валяк, от което следва, че е разполагал с необходимата техника да извърши доставката и сам. В РА е констатирано, че касовите бележки за плащане по фактурите на ЕТ "Микро-метал-Димитър Георгиев", "Маркиза 2007" ЕООД и "Дем сим" ЕООД са издадени от касови апарати с номера, различни от регистрираните на тези търговци. Последната фирма има два търговски обекта - баничарница и сладкарница и назначено само едно лице по трудов договор. Фактурите на тази фирма имат за предмет "СМР по договор", като договори не са представени. Не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките за всички фирми, с изключение на "Апиа" ООД, която не е разполагала с асфалтова смес в периода, когато е следвало да извърши доставката. При липса на достатъчно работници за осъществяване на доставките представените актове обр. 19 не са достатъчни, за да докажат осъществяване на доставките. Фактура № 64/14.05.201 г. на "Булгарстил 2009" ЕООД с предмет "съгласно двустранен протокол за СМР" на стойност 10 000 лв. и ДДС 2000 лв. В приложеният акт за извършено строителство обр. 19 са описани количества и видове СМР, които не могат да бъдат извършени от тримата работници на доставчика. Описаната фактическа обстановка налага извод за липса на осъществени доставки по спорните фактури, до който обосновано са достигнали органите по приходи. При тази фактическа обстановка съдът, за да уважи жалбата се е позовал на решението по съединени дела С-80/11 и С. 142/11 на СЕС и е приел, че не е доказано, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава право на приспадане на данъчен кредит е част от данъчна измама, поради което следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. Напълно необосновано съдът е приел, че използвайки документи, подписани от управителя на ревизираното лице и неподписани от Димитър Георгиев за ЕТ "Микро-метал - Димитър Георгиев", подписани от неизвестно лице, не съставляват обективни данни, че сделките, които са обективирани с тези документи съставляват данъчна измама и отразените в тях фактически дейности не са осъществени. След като са съставени и използвани документи с невярно съдържание относно наличието на доставка и осъществяването й логичният извод е, че доставката не е осъществена и ревизираното лице е знаело това обстоятелство. Съдът не е прочел внимателно мотивите на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, от които е видно, че разглежданите хипотези са на осъществени доставки, което условие за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по настоящото дело не е налице. В трайната практика на СЕО и СЕС се приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена доставката от издателя на фактурата, по която се претендира това право. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. В този смисъл са и цитираните т. 48 и 49 от касатора в решението по дело С-285/09, решението по дело С-643/11 на СЕС и др. По делото не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури и съдът следваше да отхвърли жалбата против РА. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата разноските следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на разноски по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 962,20 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,