Решение № 11804 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2010 г.

Решение № 11804 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6540/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 306 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Петър Иванов Иванов от гр. Русе против Разпореждане № 1 от 19.04.2010 г., постановено по административнонаказателна преписка № 1 за 2010 г. на Върховен административен съд от Председателя на Трето отделение на Върховен административен съд. В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът - Комисия за защита на личните данни изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. С оглед събраните по делото доказателства, Върховен административен съд, тричленен състав по чл. 306, ал. 5 от АПК, намира за установено следното: Административно наказателната преписка е образувана по жалба на Петър Иванов Иванов от гр. Русе с искане за налагане на санкция по чл. 304 от АПК на председателя на Комисията за защита на личните данни за неизпълнение на влязло в сила решение № 7961 от 16.06.2009 г. по адм. дело № 12898 по описа за 2008 г. на ВАС, трето отделение. В хода на производството председателят на Трето отделение е дал възможност на Комисията за защита на личните данни да вземе становище и да представи доказателства. Такива са представени и с обжалваното разпореждане искането на практика е отхвърлено чрез постановяване на отказ за налагане на административно наказание. С решението, чието неизпълнение се сочи като основание за налагане на административно наказание, Върховен административен съд е отменил като първа инстанция в производство по чл. 145 от АПК, решението на Комисията за защита на личните данни № 32/27.06.2008 г. и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок при съобразяване на указания, дадени в мотивите относно прилагане на материалния закон. В административната преписка пред Комисията за защита на личните данни жалбоподателят Петър Иванов е страна, същият е бил страна и в посоченото съдебно производство по адм. д. № 12898/2008 г. Няма доказателства решение № 7961/16.06.2009 г. на ВАС, тричленен състав да е обжалвано пред касационна инстанция - петчленен състав на Върховен административен съд, поради което следва да се приеме за влязло в сила. След връщане на преписката при административния орган, данни за датата на което, не се представят в преписката, същият е постановил ново решение № Ж-32/04.11.2009 г., произнасяйки се по първоначалната молба на физическото лице Петър Иванов в производство по чл. 38 от ЗЗЛД. Последващото решение на Комисията е съобщено на жалбоподателя на 08.01.2010 г., след подаване на искането за налагане на административно наказание. Аргументирайки се с това обстоятелство, председателят на Трето отделение на ВАС е приел, че не са налице основания за налагане на административното наказание. Разпореждането е правилно. Неизпълнението на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт е свързано с установяване на обстоятелството кога преписката след отмяна на административното решение е постъпила при административния орган. Това обстоятелство не се установява по делото, поради което не може да се определи и кога срокът за ново произнасяне е изтекъл. Административният орган като резултат е изпълнил указанието е постановил нов административен акт, подлежащ на обжалване. Следва да се има предвид и обстоятелството, че Петър Иванов е страна в административното производство и като такъв има правната възможност да обжалва мълчаливия отказ на административния орган, в случай, че последният не се произнесе в законния срок - 14 дни от постъпване на искането за издаване на административен акт, респ. в 14-дневен срок от постъпване на преписката след отмяна на първоначалния акт. Налагането на административното наказание по чл. 304 от АПК е санкция за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, обвързващ длъжностно лице, т. е. лице което няма качество на административен орган по см. на § 1, т. 1 от ДР на АПК - страна в административно или съдебно производство. Това задължение не е насочено към административен орган - страна в производството и не е задължение същият да се произнесе с административен акт, тъй като непроизнасянето по искане за издаване на административен акт представлява отказ и подлежи на обжалване по реда на чл. 149, ал. 1 от АПК. То не е административно нарушение и не може да се санкционира като такова. Предвид изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд