Решение № 10042 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 793/2017 г.

Решение № 10042 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 793/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" против решение № 7144/16.11.2016 г., постановено от Административния съд С.-град (АССГ) по адм. д. № 7920/2015 г. С обжалваното решение е осъдена А. М. да заплати на "Глобъл транс лоджистикс" ООД, гр. С., сумата от 20 752,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразни решение на началника на митница Столична (№ 9600-522/16.09.2010 г.; № 9600-523/16.09.2010 г.; № 9600-524/16.09.2010 г.; № 9600-531/23.09.2010 г.; № 9600-54/24.09.2010 г.; № 9600-562/01.10.2010 г.; № 9600-563/01.10.2010 г.; № 9600-572/07.10.2010 г.; № 9600-573/07.10.2010 г.; № 9600-575/11.10.201ог.; № 9600-578/11.10.2010 г.; № 9600-581/14.10.2010 г.; № 9600-602/22.10.2010 г.; № 9600-606/22.10.2010 г.; № 9600-612/22.10.2010 г.; № 9600-611/22.10.2010 г.; № 9600-613/22.10.2010 г.; № 9600-626/04.11.2010 г.; № 9600-632/05.10.2010 г. и № 9600-568/01.10.2010 г.), както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението за вреди. Със същото решение А. М. е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2410 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са за допуснати нарушения от съда на материалноправните и процесуалните разпоредби и необоснованост на решението - чл. 209, т. 3 АПК. Основното възражение на касатора е, че по делото е останало недоказано, че депозитите, които са в основата на претенцията на ищеца за пропуснати ползи в размер на законната лихва върху тях за периода на задържането им са внесени от ищеца по силата на индивидуални административни актове на ответника. Сочи се като неустановено обстоятелството - да са издавани изрични решения от митническите органи, с които да са определяни размери на депозити по всеки ЕАД, а съществувало единствено вписване за размера на депозита по ЕАД направено от митническите органи. Според касатора не е установена и причинно-следствената връзка, както и съдът неправилно се е позовал на решение на СЕС, което е неприложимо за случая, а така също е приложил неправилно и материалния закон, тъй като, както националното законодателство, така и правото на ЕС не допускат връщането на депозита да става с лихва. Ответникът в касационното производство - "Г. Т. Л." ООД чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Поддържа се, че депозитите са плащани във връзка с издадените решения и са били условие за освобождаване на стоките от митнически контрол, съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗМ, което намирало и своята законова опора и в текста на чл. 80, ал. 2 ЗМ. Ответникът в касационното производство преценява като верен извода на административния съд, че лихви се дължат върху платените митнически обезпечения под формата на парични депозити и то от датата на плащането им, като в тази връзка счита за обосновано и правилно позоваването от съда на правото на ЕС и конкретно на цитираното решение на СЕС. О. счита, че разпоредбата на чл. 192 ЗМ в относимата редакция преди ДВ, бр. 58/2016 г., която не предвижда лихви за приетите обезпечения, не следва да намери приложение в казуса. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според изразеното становище, по делото е останало недоказано обстоятелството, че депозитите са събрани незаконосъобразно от митническия орган, тъй като не е налице нареждане от страна на митницата, което да е оспорено и отменено. Прокурорът сочи разпоредбата на чл. 80, ал. 2 от ЗМ според която, когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите власти разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на законоустановения срок за това. По основателността й приема следното: С обжалваното решение, административният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, представляващи пропуснати ползи от незаконосъобразни актове на началника на митница Столична, както и с искане за заплащане на лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба-13.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Съдът е приел за установено, че със сочените от ищеца решения на началника на митница Столична е определена нова митническа стойност на стоки по 20 ЕАД за внос от Турция, което е довело до допълнително определен размер на дължим ДДС по ЕАД-тата, които решения при обжалването им са отменени от съда като незаконосъобразни. Съдът е приел, че при издаването на решенията е учреден депозит по всяка ЕАД в общ размер от 86 698,64 лв. на различни дати в периода от 23.09.2010 г. до 10.12.2011 г. Установено е, че след отмяна на решенията, на ищеца са възстанови депозитите по 19 решения и ЕАД през периода 07.11.2012 г. -09.01.15 г., като не е възстановен единствено депозитът по една ЕАД в размер на 1 819,55 лв., въпреки че решението на митническия орган по тази ЕАД е отменено. Съдът е посочил, че определянето на депозитите по ЕАД, платени от жалбоподателя се основават единствено на вписване в клетка В на митническата декларация "Счетоводни данни" и стойността на депозита е равностойна на определените допълнителни задължения за ДДС с решенията на митническия орган, а с ЕАД са декларирани задължения за ДДС в значително по-нисък размер. Съдът е приел, че всички депозити са внесени след издаването на решенията на митническия орган, като по всички ЕАД в клетка контрол на получаващото митническо учреждение е поставен печат, че се разрешава вдигането на стоката и дата, следваща датата на плащането на депозита. Съдът е приел, че вписването в тази клетка е извършено от митнически орган. Прието е също така от съда, че по делото липсвали данни да е издадено изрично решение, с което да е определен размера на депозита по всеки ЕАД и да е изискано плащането му в определен срок, а съществува единствено вписването за размера на депозита по ЕАД, направено от митническите органи. Въз основа на платежните нареждания и изрично признание от ответника, съдът е приел, че плащанията на депозитите са извършени на основание "депозит по ЕАД". Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи. Тълкувайки чл. 80, ал. 2 ЗМ, съдът е приел, че без да е заплатено определеното от митническите органи обезпечение, за вносителя не е било възможно да има каквото и да било очакване, че ще бъде разрешено вдигането на стоките по ЕАД. Съдът е приел, че обезпечението е учредено въз основа на незаконосъобразните митнически решения, като е приел за неотносим довода, че обезпеченията са върнати поради учредена обща гаранция по реда на чл. 188 ЗМ и искане на ищеца. Съдът е обосновал този свой извод със съображението, че процесните депозити не са били дължими по принцип, тъй като били определени и платени въз основа на незаконосъобразни решения на митническия орган. Съдът е посочил, че основанията за издаване на митническите решения, както и мотивите на съда за отмяната им са във връзка с приложение на правото на ЕС - чл. 29 и 30 от Митническия кодекс, поради което исковата претенция касаела вреди от неправилно приложение на правото на ЕС по чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз. Съдът се е позовал на решението на СЕС по дело С-565/11 г., приемайки, че разпоредбата на чл. 192 ЗМ в относимата й редакция към ДВ, бр. 58/16 г. е неотносима, като е формирал извод, че лихви се дължат върху платените митнически обезпечения под формата на парични депозити от дружеството ищец и то от датата на плащането на недължимите депозити по силата на правото на ЕС, приемайки, че в този случай е без значение, кога ищецът е подал искането за възстановяването им. Съдът е заключил, че е налице фактическият състав на чл. 1 ЗОДОВ. Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза е приел, че размерът на иска е доказан. Преценил е и като основателно искането за заплащане на законната лихва върху обезщетението. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му съдът е формирал необосновани изводи, което е станало в резултат на неизясняване на релевантни за спора обстоятелства. Необоснован е изводът на съда, че въпросните депозити са определени и платени въз основа на незаконосъобразни решения на митнически орган. Както правилно отбелязва касатора в жалбата си по делото не се намират решения на митнически орган за определяне на размера на депозитите по отделните ЕАД и за срок на внасянето им. Като акт на митническия орган, съдът възприема вписването в сектор "В" "Счетоводни данни" в митническите декларации, които вписвания били направени според него от митнически орган и били скрепени с печат и са свързани с отменението от съда като незаконосъобразните митнически решения. Член 80 от Закона за митниците, който е бил действаща разпоредба към релевантните моменти, гласи: