Решение № 7754 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2121/2010 г.

Решение № 7754 от 10.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2121/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Производството е по касационната жалба на Димитър Костадинов Димитров против решение по адм. д. № 2384/2009 г. по описа на Административен съд -Варна. Иска отмяна на решението като неправилно. Твърди, че административният акт е нищожен поради липсата на компетентност, издаден е при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са поискани обяснения на служителя, същият не е уведомен за започналото дисциплинарно производство. В заповедта не е посочена конкретна правна норма, която да е нарушена. Наведени са доводи и за "неадекватни" условия за работа. Ответната страна не е изразила становище на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 228, т. 3 от ЗМВР. Дадени са писмени обяснения и по двете досъдебни производства, служителят е уведомен за дисциплинарното производство, установени са дисциплинарните нарушения. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по жалбата на касационния жалбоподател против заповед № К-533/31.07.2009 г. на главен разследващ полицай при ОД на МВР Варна, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 224, Ал. 1 и Ал. 2, т. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 226, Ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, Ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. С решение съдът е отхвърлил жалбата като приел, че няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушенията на служебната дисциплина са доказани и заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът следвало да прогласи нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен административен орган. Съдът се е мотивирал с чл. 226, Ал. 1, т. 3 от ЗМВР и обстоятелството, че издателят на заповедта главен разследващ полицай на ОД на МВР -Варна на основание чл. 170, Ал. 2, т. 2 от ЗМВР е категория "Б" -ръководен персонал, началник на отдел в ОД на МВР, а жалбоподателят е на длъжност разследващ полицай категория "Г", поради което е налице материална компетентност за наказващия орган. Неоснователен е доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Само в случаите на данни за нарушение по чл. 227, Ал. 1, т. 2- 10 от ЗМВР дисциплинарното производство, съгласно чл. 239, Ал. 1 от ППЗМВР, започва със заповед. В останалите случаи, сред които е настоящия казус, няма задължение за започване на производството с нарочна заповед, която да се съобщава на служителя. Спазени са и чл. 229, Ал. 1 и Ал. 2 от ЗМВР. Към административната преписка са приложени две докладни записки от 13.07.2009 г. изготвени от жалбоподателя във връзка с двете досъдебни производства № 458/2008 г. и № 863/2008 г., в които обяснява извършените според него процесуални действия и причини за неприключване на наказателните производства. Поради това твърдението, че не са искани обяснения преди налагане на наказанието със заповед от 31.07.2009 г. е необосновано. Административният орган е изложил фактически и правни основания за издаване на заповедта, следователно същата е мотивирана, включително относно вида и размера на определеното наказание, като е взето предвид цялостното поведение на служителя и наложеното преди това дисциплинарно наказание . Неоснователно е оплакването, че не са посочени изрично разпоредби, които да са нарушени. Административният орган е посочил като фактическо основание неизпълнение на служебни задължения на служителя като младши дознател по две досъдебни производства, което предвид чл. 224, Ал. 2, т. 1 от ЗМВР представлява нарушение на служебната дисциплина. А за установяване на бездействието са приложени писмени доказателства и от двете преписки. Съгласно чл. 170, Ал. 1 от АПК административният орган установява съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Ако жалбоподателят е считал, че е изпълнил служебните си задължения, предвид чл. 154, Ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е следвало да ангажира доказателства в този смисъл, а и за установяване на всички обстоятелства, на които основава своите искания. Предвид изложеното и на основание чл. 221, Ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение