Решение № 12316 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2014 г.

Решение № 12316 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11781/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. с § 4 на ПЗР на ЗМВР - ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу). Образувано е по касационна жалба, подадена от Красимир Кирилов Божинов, от гр. Белене, срещу решение № 293/10.06.2014 г., постановено по адм. дело № 175/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен (АС-Плевен). В касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е обсъдил доводите му досежно издаването на административния акт от компетентен орган, както и относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването на административния акт. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите в контекста на премахването на ограничението за възраст на служителите на реда в ЕС. Иска се отмяна на съдебния акт и решение по съществото на спора. Съображения в подкрепа на касационната жалба и исканията са изложени в множество изявления и допълнителни молби. Ответникът по касационната жалба - ВНД директор на ОДМВР - Плевен, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение състав на АС - Плевен е отхвърлил жалбата на Красимир Кирилов Божинов, срещу заповед на ВНД директора на ОДМВР - Плевен № 336/04.02.2014 г., с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е освободен от служба поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването. За да постанови решението си, първоинстанционният състав е приел, че с разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР законодателят признава правото на административния орган на инициатива за прекратяване на служебното правоотношение поради придобиване право на пенсия на държавни служители, които имат изискуемия се по чл. 69 КСО стаж, но не са навършили възраст за пенсиониране. Развити са съображения, че към датата на издаване на заповедта е била налице законоустановената предпоставка по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за освобождаване на жалбоподателя от служба. Развивайки мотиви по установените в хода на производството правнорелевантни факти, първоинстанционният състав е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен орган, оторизиран по чл. 246, т. 1 ЗМВР. При издаването му не са констатирани нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, уреждащи освобождаването от служба поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. Решението е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите на касатора за липса на компетентност на органа-издател на обжалвания административен акт и изводите на съда в тази насока. Макар и временно назначен, органът - издател на административния акт упражнява правомощията си в тяхната пълнота. Нормата на чл. 192 от ЗМВР, касаеща временното назначаване (преназначаване) на държавни служители, не ограничава тяхната компетентност, поради това е ирелевантно обстоятелството, че издателят на заповедта временно упражнява правомощията си. В този смисъл са и мотивите на решаващия състав, които са съобразени със закона. Законодателят е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 КСО осигурителен стаж, но не са навършили възраст за пенсиониране по общия ред (за осигурителен стаж и възраст). А съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО, считано от 1.01.2012 г. държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия при 27 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на длъжности по посочените в ал. 2 закони, независимо от възрастта. Т. е. - установеното с т. 13 на чл. 245, ал. 1 ЗМВР (отм.) нормативно изискване за освобождаване от служба е съответният държавен служител да има 27 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на такива длъжности. Общо в системата на МВР лицето има прослужени 18 години, 4 месеца и 20 дни. Наличието на тези обстоятелства се оспорва от касатора досежно преценката на съда в тази насока. Фактическите изводи на АС-Плевен относно продължителността на стажа на Красимир Божинов са обосновани със събраните по делото доказателства, включително и със заключение на съдебна експертиза. Правилни са и направените въз основа на тях правни изводи. Неоснователни са твърденията на касатора, че нормата на чл. 69 от КСО се прилага спрямо държавни служители, а касаторът е изпълнявал длъжности в МВР и преди въвеждане на понятието "държавен служител". Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че съгласно § 89, ал. 1 от отм. ЗМВР (ДВ, бр. 29/2000 г.) на заварените на работа офицери и сержанти в дирекциите и институтите по чл. 192, ал. 2 от ЗМВР званията се премахват и те преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗМВР служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност се запазва, а само званията и ранговете се преобразуват в съответните категории, съгласно § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР. Жалбоподателят е имал заварено правоотношение с МВР, и доколкото заповедите по § 3, ал. 2 ПЗР ЗМВР, конкретизиращи категорията на служителя, нямат правопораждащо действие относно служебното правоотношение, то правоотношението е налице във вида след преобразуването му, по силата на закона. Изложените твърдения за несъобразеност на съдебния акт с действащото европейско законодателство са неоснователни. Касаторът е цитирал решение на Съда на Европейския съюз C-416/13 Vital Perez/Ayuntamiento de Oviedo. Делото е с предмет отправено преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 2, § 2; чл. 4, § 1 и чл. 6, § 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Същото е неотносимо към настоящия спор, тъй като касае определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране. На практика касационният жалбоподател не е формулирал въпроси, които иска да бъдат поставени пред СЕС, не е конкретизирал и приложимото, според него общностно право. Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че не е налице причина за отправяне на преюдициално запитване по настоящото дело и в изпълнение на задължението му като последна съдебна инстанция и принципа на служебното начало, с оглед обстоятелството, че му е известна практика на СЕС, която съдържа относимо тълкуване на правото, а именно Решение от 18 ноември 2010 г. по съединени дела С-250/09 и С-268/09, Васил Иванов Георгиев. Тълкуването на материалния закон, осъществено от първоинстанционния съд, не противоречи на тълкуването, което е правено от СЕС по цитираното дело и други подобни казуси относно действителния смисъл на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, независимо че липсва изрично и подробно обсъждане на този аспект на спора, който не е бил и наведен пред АС-Плевен от страните по делото. По изложените съображения и съобразно трайно установената съдебна практика по аналогични казуси, Върховният административен съд намира, че обжалваното съдебно решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат определяни. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение