Решение № 643 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2014 г.

Решение № 643 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5085/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТОНИ-ЕМ" ЕООД, гр. Варна, срещу решение № 200/5.02.2014 г. по адм. дело № 1859/2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № И000434/25.01.2013 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 1206/9.04.2013 г. на кмета на община Варна, с който е отказано възстановяване на повторно внесен данък върху превозните средства. Иска се отмяната му, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Ответната страна - кметът на община Варна не изразява становище по постъпилата жалба и не се представлява в проведено по делото заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираната от "ТОНИ-ЕМ" ЕООД касационна жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед формулираните възражения, съдът съобрази: С Акт за прихващане или възстановяване № И000434/25.01.2013 г., издаден от дирекция "Местни данъци и такси" при община Варна е отказано възстановяване на данък върху превозните средства за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. на дружеството, поради факта, че представените от него копия на бележки за платени данъци не отговарят на изискванията за форма, тъй като не съдържат наименование на документа, име на издаващия служител и в тях се посочва, че данъкът е платен с приходна квитанция, което води на извода, че не са самите платежни документи. Същите нямат реквизити на първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7 от Закона за счетоводството. Наред с това и при извършена проверка на задълженията на дружеството се установява, че няма недължимо платени суми за възстановяване. За да отхвърли първоинстанционната жалба, съдебният състав е приел, че плащанията за данък върху превозните средства (ДПС) не е недължимо платен, тъй като са извършени въз основа на влязъл в сила акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-445/1.09.2010 г. Във връзка с представените от жалбоподателя бележки от предходна на АУЗД дата за извършени плащания, съдът приема, че данъчните задължения са парични задължения и тяхното изпълнение - начин, място и срок е нормативно определено, като по силата на чл. 61 ЗМДТ, ДПС се внася в бюджета на община по постоянен адрес на собственика, като в чл. 2 ЗМДТ е посочено - "в брой на касите в общинска администрация" или "безкасово по съответната сметка". В тази връзка при представяне на вносен документ в тежест на жалбоподателя е да докаже плащането, тъй като същите не съответстват на установената форма на приходна квитанция, не съдържат задължителни реквизити на квитанция за плащане в брой, нямат наименование, няма номер на квитанция и дата на издаването и на същите е отбелязано, че данъците са платени с квитанция с-я ПЛ 09 с № 1/25.06.2008 г., съответно от 22.01.2009 г. и 17.02.2010 г., т. е. самите разписки не са издадени по повод извършеното плащане, а посочените в тях квитанции не са представени по делото. От приложените по делото екранни справки се установява, че въз основа на притежаваните разписки, от лицето Корнелия Петкова са регистрирани плащания, но не в брой - а безкасово. Ненадлежното плащане - на неоправомощено лице, не по предвидения начин, не води до изпълнение на задължението, поради което правилно с Протокол е извършено сторниране на отразените в системата плащания. Въпреки, че не е безспорно установено авторството на оспорените документи, дори да се приеме, че са съставени от служител на общинска администрация, те не са издадени в кръга на службата му, тъй като от длъжностните характеристики на служителите, с чиито печат са подпечатани разписките е видно, че на същите не им е предоставена компетентност да приемат плащане на данъци и да издават удостоверителен документ. Следователно макар и издадени от общински служител, представените документи не са официални свидетелстващи, не притежават материална доказателствена сила и не удостоверяват заплащане на данъците. Действително, няма пречка с оглед проявеното доверие към служителя Петкова, жалбоподателят да й предаде парите в нейния кабинет, но за да е валидно плащането е било необходимо тя да ги внесе в касата на общината от името и за сметка на жалбоподателя и да получи приходна квитанция. Наред с това, съдът е открил и производство по оспорване истинността на съдържанието на документите за платени данъци, като на основание чл. 193, ал. 3 ГПК е указал, че в тежест на жалбоподателя е да установи истинността им, респ. позовал се е на неустановената им истинност. От назначена по делото ССИ е установил, че всички документи, на които се позовава жалбоподателят са били отразени в системата на общината, без посочена дата, със съответната сума, с посочен вид на плащане - платежно нареждане, без име и номер на документ, с лице въвело данните - Корнелия Петкова. Впоследствие същите са сторнирани. В хода на производството съдът е разпитал свидетел Живко Димитров, потвърдил, че е работил в една стая с Корнелия Петкова, като през деня повереният му печат е стоял на бюрото му. Разпознава печата върху представените от жалбоподателя разписки. Другият свидетел по делото Искра Чакърова, служител на "ТОНИ ЕМ" потвърждава, че при посещение на общинска администрация, Корнелия Петкова - данъчна служителка в кметството и предложила да й помогне с плащането на данъци, като е извършила плащане в нейния кабинет, а не на касата в общината. С оглед конкретно проведените процесуални действия и формирани материално-правни изводи, съдът е отхвърлил първоинстанционната жалба. Така постановеното решение е правилно. Безспорно извършените от дружеството плащания за 2008 г., 2009 г. и първа вноска за 2010 г. са извършени на основание влязъл в сила АУЗД № МД-АУ-445/01.09.2010 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" община Варна. В този смисъл оплакването за тяхната недължимост е следвало да бъде релевирано в процеса на обжалване на АУЗД. Последният обаче, като необжалван е влязъл в сила и породил задължение, респ. обусловил дължимостта на въпросните суми. В тази връзка е недопустимо по реда на чл. 129 ДОПК да се иска извършване на проверка и ревизия с цел прихващане и възстановяване на суми, чиято дължимост е установена в друго нарочно производство. Относно платени вноски за ДПС за 2010 г., съдът споделя изводите на първоинстанционния съдебен състав за липса на документи, удостоверяващи надлежно извършено плащане. Предоставените в тази връзка документи за платени данъци не съответстват нито на формата на приходна квитанция, нито удостоверяват реално извършено плащане, за да опровергаят настоящия извод. Истинността на съдържанието им не е доказана и в резултат от производството по чл. 193 ГПК, проведено в първата съдебна инстанция. От друга страна, нормата на чл. 2 ЗМДТ категорично определя, че местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. В тази връзка, дори да се приеме, че жалбоподателят е бил подведен от служител на общинска администрация да му заплати на ръка, срещу някакъв документ сумата, представляваща дължимия по закон данък, то това обстоятелство е от значение в отношенията между жалбоподателя и това трето лице, по повод евентуалното му въвеждане в заблуждение и извършена спрямо него измама. Извън въпроса за наказателно-правната квалификация на подобно деяние, то основателността на подобно твърдение разкрива и пътя към претенция на дружеството жалбоподател за връщане на получената от това лице сума. В отношенията си с приходната администрация на община Варна обаче жалбоподателят се явява длъжник, незаплатил в срок дължимия данък. След като паричното разпореждане е извършено на неоправомощено лице и не е постъпило в бюджета на общината, то правилно сумите за ДПС са установени с АУЗД като дължими. Както правилно е посочил АС - Варна, нормата на чл. 2 ЗМДТ изисква плащането да се извърши на касите на общината, а не в сградата на общината. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение