Решение № 1062 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14925/2014 г.

Решение № 1062 от 29.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14925/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. София ул. "Ген. Й. В. Гурко" № 5, подадено чрез пълномощника старши юрисконсулт Веселина Делчева, за отмяна на влязло в сила Решение № 5692/25.04.2014 г. по адм. дело № 10361/2013 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, с което е оставено в сила Решение № 3684 от 30.05.2013 г. по адм. дело № 14590/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на Стоян Тодоров Стоянов, от гр. Нова Загора, Заповед № 124/16.03.2012 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"за временното му отстраняване на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, от работа, считано от 20.03.2012 г. до приключване на наказателно производство, образувано срещу служителя за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. В искането за отмяна се твърди, че двете решения противоречат на решение № 14975/13.11.2013 г. по адм. дело № 9242/2013 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, с което е отменено решение № 3075/9.05.2013 г. по адм. дело № 8955/2011 г. на Административен съд София-град и вместо него е постановено отхвърляне оспорването по жалбата на Стоян Тодоров Стоянов, от гр. Нова Загора, срещу Заповед № 525/20.09.2011 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за временното му отстраняване на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, от работа за период от шест месеца поради образувано наказателно производство срещу служителя за престъпление, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. Излагат се подробни съображения, обуславящи основанието на чл. 239, т. 4 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски в настоящето производство. Ответникът - Стоян Тодоров Стоянов, представляван от адвокат Валя Крумова, оспорва молбата за отмяна по подробно изложени съображения и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, се иска отмяна на влязло в сила решение № 5692/25.04.2014 г. по адм. дело № 10361/2013 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 3684 от 30.05.2013 г. по адм. дело № 14590/2012 г. на Административен съд София-град. В искането се поддържа, че двете решения противоречат на Решение № 14975/13.11.2013 г. по адм. дело № 9242/2013 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение. Предмет на обжалване по адм. дело № 14590/2012 г. на Административен съд София-град е Заповед № 124/16.03.2012 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която Стоян Тодоров Стоянов, от гр. Нова Загора, е временно отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, считано от 20.03.2012 г. до приключване на наказателно производство, образувано срещу служителя за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. С решение № 3684 от 30.05.2013 г., постановено по това дело, по жалба на Стоян Стоянов съдът е отменил заповедта. Това решение е оставено в сила с решение № 5692/25.04.2014 г. по адм. дело № 10361/2013 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, чиято отмяна се иска. Предмет на обжалване по адм. дело № 8955/2011 г. на Административен съд София-град е предходна Заповед № 525/20.09.2011 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която Стоян Тодоров Стоянов, от гр. Нова Загора, е временното отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, за период от шест месеца, поради образувано наказателно производство срещу служителя за престъпление, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК. С решение № 3075/9.05.2013 г., постановено по това дело, по жалба на Стоян Стоянов съдът е отменил заповедта. Това решение е отменено с решение № 14975/13.11.2013 г. по адм. дело № 9242/2013 г. на тричленен състав на ВАС, пето отделение, постановено по жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", и вместо него е постановено отхвърляне оспорването по жалбата на Стоян Тодоров Стоянов, от гр. Нова Загора, срещу Заповед № 525/20.09.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В настоящия случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. По отношение на страните е налице такова тъждество, но по отношение на предмета на делата не е налице тъждество. Не е налице идентичност на актовете, предмет на разглеждане. Двете дела на Административен съд София-град имат за предмет различни заповеди, касаещи различен период от време, за който е отстранен от работа Стоян Стоянов. В този смисъл следва да се направи извода, че не е налице противоречие между първите два и последвалия съдебен акт, което да е основание за отмяна. Съгласно тълк. р. № 6/25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г. на ВАС разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Не е налице посоченото основание за отмяна, когато влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се претендира, противоречи на мотивите на друго решение и на възприетата практика по подобни казуси. В случая наличието на противоречие в мотивите на делата във връзка с преценката на едни и същи факти по двете групи дела не може да служи като основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. С оглед на изложеното искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода от спора и направеното от страна на ответника искане за заплащане на разноски, и с оглед на представените доказателства, настоящата инстанция присъжда на Стоян Стоянов сумата от 400,00/четиристотин/ лева направени разноски по делото. Неоснователно е направеното от молителя възражение за прекомерност на размера на така претендираните разноски. Посочената сума е съобразена с разпоредбата на чл. 9, ал. 4 пр. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е под определения минимум. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия,