Решение № 230 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2758/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение18.12.2019 г.докладчик Илияна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от "Медицински форум" ЕООД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М., молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, за отмяна на решение № 302612 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1053/2017 г. на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
- ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Майя Русева.
Не споделям становището, че молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение по изложените в решението мотиви.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато, вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
В случая молителят е избрал да участва във въззивното производство като бъде представляван от адвокат. На практика, обаче, това негово право е било нарушено, доколкото всички подадени от процесуалния му представител молби със съответни становища и искания не са били своевременно докладвани на и разгледани от съда преди приключване на устните състезания и постановяване на окончателното решение.
Първата молба /с която се взема становище по хода на делото и се прави искане във връзка със събиране на допуснато на молителя при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателство/ е подадена в деня на насроченото съдебно заседание и преди провеждането му /предвид изоставането от графика за разглеждане на делата и невъзможност на адвоката да продължава да чака реда на делото - 58 минути след насрочения час и 32 минути преди действителното разглеждане (молбата е приета и оформена по стандартeн начин – с отразяване на входящ номер и дата в нарочен печат на съда, и допълнително отразяване на часа на приемане)/, а е докладвана два дни по-късно–като съдията-докладчик е отбелязал единствено деня на докладване и че делото е обявено за решаване, а втората /с която се иска отмяна на определението за даване ход на устните състезания и на делото по същество поради непроизнасяне по своевременно подадената предходна молба/ е депозирана два дни преди постановяване на решението и по нея е постановено определение в деня, следващ този на обявяване на решението /т. е. след десезирането на съда със спора/ - с което искането е оставено без уважение като неоснователно. Видно от изложеното, по причина, стояща в съда, по две своевременно подадени (преди провеждане на съдебното заседание и съответно преди постановяване на решението) в съответствие с чл. 100 ГПК молби не е налице дължимо произнасяне – при условие, че съгласно чл. 149 ГПК съдът следва да даде ход на устните състезания едва след събиране на всички доказателствата и първата молба е пряко свързана с този въпрос - а при констатация за даден ход на устните състезанията и на делото по същество при налични пропуски във връзка със събирането на доказателствата и за непроизнасяне по надлежно заявени искания в тази връзка - и сам да отмени определението си по чл. 149 ГПК /което е оттегляемо - чл. 253 ГПК/ и да предприеме дължимите и пропуснати действия по разглеждане на делото. Като не е процедирала по горепосочения начин, въззивната инстанция на практика е лишила страната от правото й да участва ефективно по делото, вкл. чрез надлежния й представител – и то в производство, в което е постановен неподлежащ на касационно обжалване акт и молителят не разполага с друг път за защита. При това положение е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - чиято цел е да обезпечи именно надлежно участие на страна по дело и правото й на защита.
Съдия: Майя Русева
Мотиви
Решение № 230 от 18.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2758/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на молба с вх. № 5085413 от 17.05.2019 г., подадена от "Медицински форум" ЕООД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение № 302612 от 28.12.2017 г. по гр. д. № 1053/2017 г. на Софийски районен съд. Същото е било потвърдено с решение № 1282 от 21.02.2019 г. по в. гр. д. № 6403/2018 г. на СГС, като е осъден "Виртшафтсератунг" ЕООД да заплати на Г. П. Г. сумите от 1 018.24 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 17.09.2014 г. -2.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 9.01.2017 г., както и сумата от 1 400 лв., обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа, ведно със законната лихва върху сумата от 9.01.2017 г. и сума в размер на 187.21 лв., мораторна лихва за забава върху обезщетението по чл. 220 КТ за периода от 3.07.2015 г. до 8.01.2017 г., като в останалата част исковете са отхвърлени и са присъдени разноски. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че е бил лишен от право на участие в производството пред въззивната инстанция и от възможността да ангажира доказателствата, които вече са му били допуснати, със следните доводи: На 28.11.2018 г., процесуалният му представител се е явил в съда, но заради сериозно закъснение на графика и своя служебна ангажираност, бил в невъзможност да дочака съдебното заседание. В 15. 28 часа, входирал молба, с която е поискал допуснатият свидетел да бъде призован на изрично посочен адрес, поради невъзможност да бъде доведен. Вместо съдът да уважи молбата и да отложи делото, той обявил делото за решаване, след приключване на започнало в 16. 00 часа съдебно заседание. Доказателственото искане на страната не е било обсъдено, с което е нарушено правото му на защита. Не е била уважена и подадената молба с вх. № 22767 от 19.02.2019 г. от процесуалният му представител за отмяна на определението за даване ход. Без произнасяне по същата, съдът е постановил акта си на 21.02.2019 г. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор от Г. П. Г., чрез процесуалния представител адвокат Н., с който се оспорва нейната основателност. Счита, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като страната е била надлежно уведомена за насроченото съдебно заседание. Закъснението на заседанието не е по вина на съда. Процесуалният представител е подал молбата си два часа след насрочения час на заседанието, което е станало причина тя да не бъде своевременно докладвана и съответно съдът не е могъл да се произнесе по нея. Счита останалите наведени обстоятелства за ирелевантни. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Мнозинството от настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Производството за отмяна не е обжалване, а е специално, самостоятелно, извънинстанционно производство. Доколкото въз основа на него се отстранява възникнала сила на присъдено нещо по отношение на вече влезли в сила решения, отмяната се допуска само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. При това същите не могат да се прилагат разширително. В чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са предвидени три хипотези, при които може да се отмени влязъл в сила акт: 1/. страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, 2/. страната не е била надлежно представлявана, или 3/. страната не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай, молителят визира първата от изброените хипотези, без изрично да посочва кои конкретни процесуални правила счита, че са нарушени. В качеството си на въззивник по в. гр. д. № 6403/2018 г. на СГС, като правоприемник на "Виртшафтсбератунг" ЕООД, той твърди, че е бил лишен от "възможност за участие в делото и да ангажира допуснати от съда доказателства". Цитираната норма на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изисква лишаване на страната от участие поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които обезпечават това участие. /Обикновено, се имат пред вид нарушения на правила, свързани с призоваването или връчването на книжа по делото/. В конкретния случай – за датата, на която е насрочено съдебното заседание пред въззивната инстанция /28.11.2018 г., 14.30 ч. / страната не спори, че е била редовно уведомена и че нейният процесуален представител е бил пред залата и е очаквал заседанието. Закъснението на съдебния график не е нарушение на съдопроизводствени правила. Видно от съдебния протокол, вместо в насрочения час, заседанието е започнало в 16 часа. По делото е налична молба, с вх. № 156488 от същата дата 28.11.2018 г., подадена от адвокат М., в качеството му на пълномощник на въззивника, в която същият изрично е написал: "от името на доверителя ми, моля да дадете ход на делото, като правя искане за разглеждането му в негово отсъствие". В същата е обяснено, че допуснатият от съда свидетел, при режим на довеждане, не може да бъде доведен от страната, поради което е направено искане той да бъде призован от съда на изрично посочен адрес. Върху тази молба има две отбелязвания. Първото е: "приета - 15.28, уведомен - 15.30", без подпис. Второто е: "30.11.2018 г. Докладвана днес. Делото е обявено за решаване, младши съдия и подпис". При конкуренцията между двете отбелязвания, следва да бъде зачетено второто, защото е с удостоверителен характер, доколкото съдържа дата и подпис. Въз основа на него, следва да се приеме, че молбата не е своевременно докладвана, поради което и видно от протокола от проведеното съдебно заседание, тя не е била обсъждана от съда. В тази ситуация, въззивният състав не е допуснал нарушаване на съдопроизводствени правила, защото е обсъдил молбата, веднага след като тя е докладвана, посочвайки че към датата на получаването й делото е обявено за решаване. Той няма задължение да отменя вече даден ход по същество при постъпила молба, съдържаща доказателствено искане. Постановил е акта си на 21.02.2019 г. По делото е налична и молба, с вх. № 22767 от 19.02.2019 г., подадена от адвокат М., в качеството му на пълномощник на въззивника, в която същият е описал съдържанието на молбата от 28.11.2018 г., посочил е че счита, че доверителят му е лишен от правото да ангажира допуснато от съда доказателство и че липсва произнасяне по искането съдържащо се в молбата от 28.11.2018 г., поради което е направил искане за отмяна на определението за даване на ход и за насрочване на делото за призоваване на вече допуснатия от съда свидетел. По така постъпилата молба с вх. № 22767, съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание на 22.02.19 г., което гласи: "Оставя без уважение като неоснователно искането направено с настоящата молба. Определението не подлежи на обжалване". Според мнозинството от настоящият съдебен състав, допуснато нарушение на съответните правила, довело до лишаване на страната от възможност да участва в делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5, изр. 1 ГПК не е налице. За съда не съществува задължение да уважава всички отправени до него искания, но е длъжен да отговори на всяка отправена до него молба. В случая това е направено. По молбата от 22.02.19 г., той се е произнесъл след докладването й и доколкото в нея е преповторено искането, съдържащо се в молбата от 28.11.2018 г., той се е произнесъл по същото, като го е оставил без уважение. В конкретният случай няма лишаване от право на участие, довело до нарушаване правото на защита на страната с оглед накърняване на възможността й да използва защитни средства, по смисъла на закона, защото не е налице нарушение на съдопроизводствени правила, които обезпечават това участие. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение