Решение № 14581 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2013 г.

Решение № 14581 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8685/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Гинка Иванова Ярмова от гр. Бургас, срещу решение № 610/18.03.2013 г., постановено по адм. д. № 336/2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени отказът на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас да измени кадастралната карта и регистри на гр. Царево с произтичащите от това последици. Ответниците по касационната жалба не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Гинка Иванова Ярмова срещу Отказ № 94-18995-02-10-31961/1.12.2011 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Бургас, с който на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 и, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР, е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-56 от 24.08.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за землището на гр. Царево, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 48619.2.900 и 48619.2.901, по заявлението й вх. № 94-18995/10.08.2011 г. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от всички заинтересувани собственици, наследници на записания в кадастралните регистри собственик Паско Стамов Пасков. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че в одобрените кадастрални регистри, като собственик на поземлени имоти с идентификатори 48619.2.900 и 48619.2.901 е записан Паско Стамов Пасков, респективно наследниците му, въз основа на решение на поземлената комисия за обезщетяване, вписан в агенцията по вписванията, което е било основание за това записване. Действително между наследниците му Деспина Паскова Карагогова и Иван Пасков Стамов /последният прехвърлил делът си на жалбоподателката и сестра й/, е сключен договор за доброволна делба на земеделски имоти, собственост на Паско Стамов Пасков. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че не е налице идентичност на процесните имоти с тези по договорът за доброволна делба и нотариалният акт за прехвърлянето им, с имотите предмет на настоящия спор, относно конфигурацията им. С оглед на това при правилно прилагане на закона и обосновано съдът е приел, че не може да се приеме, че имотите с идентификатори 48619.2.900 и 48619.2.901 влизат изцяло в делът на н-ка на Паско Пасков, Иван Пасков по доброволната делба, прехвърлил ги на жалбоподателката и сестра й. С оглед на това законосъобразно от с-ба по геодезия, картография и кадастър е съставен акт за непълноти и грешки, изискване по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, който е следвало да се подпише от останалите заинтересувани страни, н-ци на Деспина Карагогова. Наличието на грешка в кадастралната карта относно границите на имотите в случая не е безспорна, налице е спор за материално право между наследниците на Паско Стамов Пасков относно влизат ли процесните имоти в делът на Иван Пасков Стамов, поради което не е изпълнена процедурата за отстраняване на тези грешки по административен ред и правилно е постановен отказ съобразно изискванията на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР. Като е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, първоинстанционния съд е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение, след като е обсъдил поотделно и съвкупно доказателствения материал, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Решението като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК