Решение № 95 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6322/2007 г.

Решение № 95 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6322/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 857 от 18.07.2007 г. по в.гр. д. № 403/07 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 547 от 29.12.2006 г. по гр. д. № 83/06 г.на Д. районен съд в частта, с която е обявено за относително недействително разпореждането с недвижим имот, извършено от П. З. К. в полза на Г. К. Г. с нотариален акт № 70, т. I., дело № 660/ 09.11.2005 г. и в тази част е постановено друго, с което е искът по чл. 76 ЗН е отхвърлен. В останала част, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот-дворно място от 1830 кв. м., съставляващо парцел **** в кв. 19 по плана на с. К. от 1930 г., ведно с изградените в него къща с две стаи и навес, между съделителите Г. З. Н. и П. З. К. при равни права, първоинстанционното решение е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Д. районен съд. Въззивното решение в частта по иска по чл. 76 ЗН е обжалвано с касационна жалба, подадена от адв. А. К. в качеството й на пълномощник на Г. З. Н.. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) Ответниците по касация П. З. К. и Г. К. Г. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: Предмет заявения като инцидентен в първата фаза на делбата иск по чл. 76 ЗН е обявяването за относително недействителен на договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 70, т. I., дело № 660/2005 г., с който П. З. К. е продала на своята дъщеря Г. К. Г. дворно място, съставляващо УПИ * 304 в кв.5 по плана на с. К. За да отхвърли този иск въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл. 76 ЗН е неприложима, тъй като недвижимият имот, с който се е разпоредила сънаследницата П. К., е единствен и изчерпва наследството, останало от наследодателя З. Въззивното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 76 ЗН е приложена точно, съобразно нейният действителен смисъл и разясненията, дадени в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Установената с чл. 76 ЗН относителна недействителност на сделките на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети има защитна функция и цели връщане на наследствения имот в делбената маса, за да могат наследниците да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН - по възможност да получат дял в натура. Разпоредбата е приложима както при прехвърляне на идеални части от наследствен имот, така и при прехвърляне на цял имот, в случаите, когато наследството включва няколко имота. Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че когато наследствената маса се състои само от един имот, разпоредбата на чл. 76 ЗН не намира приложение. В този случай се счита, че актът на възмездно разпореждане - изцяло или отчасти, с наследствения имот, представлява продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД. По делото не са ангажирани доказателства наследството от З. К. В. да включва и други имоти, освен процесния. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че в случая чл. 76 не се прилага. Неоснователен е касационният довод, че като е разрешил по същество спора по чл. 76 ЗН, а е обезсилил решението в частта му по допускане на делбата и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, въззивният съд е преградил пътя за защита на ищцата. Изходът по преюдициалния спор по чл. 76 ЗН не предрешава въпроса за собствеността върху имота и за годността на разпоредителната сделка да произведе присъщото си вещнопрехвърлително действие за идеалните части на жалбоподателката, предвид обстоятелството, че е прехвърлен целия имот и възражението, че праводателката по договора за продажба П. З. не е станала изключителен собственик по давност. На тези въпроси съдът по необходимост ще следва да даде отговор при новото разглеждане на делото. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на наведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът