Решение № 14753 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2019 г.

Решение № 14753 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10005/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ/ Комисията), подадена чрез главен юрисконсулт Славчева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 239/5.06.2019 г. по адм. дело № 133/2019 г. на Административен съд - Стара Загора (АС Стара Загора/ АССтЗ). В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Счита, че присъденото като обезщетение адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в минимално предвидения размер, което е разумно и би било съобразено с реално оказаната правна защита и съдействие по конкретното касационно дело с административно- наказателен характер. Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се намали размера на обезщетението за имуществени вреди. Ответникът Й. Йовчев в писмен отговор, подаден чрез адв. К. Марков, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция, като прилага договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Ответникът- Й. Йовчев в съдебно заседание чрез адв. К. Марков моли за отхвърляне на касационната жалба и да бъдат присъдени направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че размерът на определеното от съда обезщетение, следва да бъде редуциран до неговия нормативно определен минимум. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение, АССтЗ е ОСЪДИЛ Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Й. Йовчев сумата от 540 лв /петстотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно НП № 038-16/11.03.2016 г. издадено от Председателя на КПУКИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2019 г., както и сумата от 610 лв /шестстотин и десет/, представляваща разноски в първоинстанционното съдебно производство. За да достигне до този правен резултат, решаващият съд е приел, че Наказателното постановление НП № 038-16/11.03.2016 г. издадено от ВРиД на КПУКИ /сега КПКОНПИ/ с наложена на ищеца глоба в размер на 1000 лв. е било отменено, като незаконосъобразно с Решение по АНД № 5899/2016 г. по описа на СРС. Това решение е било влязло в сила на 12.10.2018 г., когато е било потвърдено с Решение № 5772 от 12.10.2018 г., постановено по КАНД № 4529/2018 г. на АССГ. Жалбата на ищеца е била, изготвена от упълномощения адвокат с договор за правна помощ и съдействие, който го е представлявал пред въззивната и касационната съдебна инстанция. Договорите за правна помощ са представени с въззивната жалба и с отговора на касационната жалба, като са приложени на стр. 16 и стр. 4 съответно по АНД № 5899/2016 г. и КАНД № 4529/2018 г. на АССГ. Според решаващият съд се налагал извода, че всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са се сбъднали– незаконосъобразна административно наказателна дейност на ответника, заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие срещу репресията, както и пряка причинно- следствена връзка между намаленото с 540 лв. имущество на ищеца и административно наказателната дейност на ответника. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба на комисията за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт, с оглед приетата основателност на исковата претенция. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва има право да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът следва да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат в съдебните производства пред СРС и АССГ. По АНД № 5899/2016 г. по описа на СРС- НК е бил представен договор за правна защита и съдействие от 17.03.2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца хонорар в размер 180 лева за осъщественото процесуално представителство. По КНАХ дело № 4529 от 2018 г. на АССГ е бил представен договор за правна защита и съдействие от 18.01.2018 г. с който е било установено заплащане от страна на ищеца на възнаграждение от 360 лева. Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд, че договорите имат достоверна дата – тази на представянето им по съответното дело, като съдържат и изрично изявление на повереника за извършено плащане в брой на възнаграждението за въззивната и за касационната съдебна инстанция. Договорите са представени своевременно по съответните дела и имат бланковата форма на адвокатската колегия, която позволява финансова отчетност и точност. Безспорни по делото са тяхната валидност, достоверност и правни последици по чл. 36 от ЗА. Налице е обоснованост на решението на АС Стара Загора и в частта му по отношение на размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди. В случая така определеното обезщетение за платен адвокатски хонорар за двете съдебни производства е съобразено с чл. 36, ал. 2 ЗА и минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за определяне на размера на минималните адвокатски възнаграждения. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на общо 540 (петстотин и четиридесет) лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. В исковото производство е дължима обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с & 1 ЗОДОВ. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено. Разноските, с оглед извършените процесуални действия, представените отчетно- разходни документи и липсата на възражение за прекомерност на Комисията, следва да бъдат определени в размер на 720 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение