Решение № 8255 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2017 г.

Решение № 8255 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Шумен, чрез неговия председател, срещу Решение № 84 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 185 по описа на Административен съд – Шумен (АС – Шумен.) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Шумен, е отменена разпоредбата на чл. 42, т. 7 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Шумен (Наредба/та), приета от Общински съвет - Шумен със следното съдържание: "при придобиване на общински имоти или вещни права върху тях, както следва: а) върху стойността на имота, предмет на продажбата, съответно стойността на ограниченото вещно право - 2 на сто; б) върху по - голямата стойност при замяна - 2 на сто; в) върху стойността на собствения дял, който се получава при доброволна делба - 2 на сто; г) при придобиване или възстановяване право на собственост върху земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 60 лв.". Наред с това, Общински съвет - Шумен е осъден да заплати на Окръжна прокуратура - Шумен направените по делото разноски в размер на 20,00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл "... в различие от аргументите по внесения протест... ", като посочил, че ползва правомощието си за служебна проверка за законосъобразност. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд нямал право да извършва общ надзор за законност "... и да се самосезира с доводи и аргументи, които не са посочени в протеста на прокурора". Отделно от това, излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Позовава се и на това, че спорните текстове действали в продължение на десет години и реакцията на прокуратурата била закъсняла. Моли отмяната на решението и постановяване на друго по същество на спора, с която да бъде отхвърлен подаденият протест.

В съответствие с дадените с Определение от 28.02.2019 г., постановено по настоящото дело, указания на Общински съвет – Шумен, процесуалният представител на касационния жалбоподател е заявил, че с Решение № 615, прието по Протокол № 27 от 21.12.2017 г. на ОбС – Шумен, по параграф 10 е отменен целият чл. 42 от Наредбата. В последствие с Решение № 672, прието по Протокол № 29 от 22.02.2018 г. е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, респективно следната редакция на чл. 42 от нея: "По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплащат такси, както следва:

"1. При придобиване на общински имоти или вещни права върху тях – стойността на имота, предмет на продажбата, съответно стойността на ограниченото вещно право – 2 на сто;

2. Върху по – голямата стойност при замяна – 2 на сто;

3. Върху стойността на собствения дял, който се получава при доброволна делба – 2 на сто".

В съдебното заседание пред настоящия съд, провело се на 13.05.2019 г. касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен, не изразява становище по касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че следва да се извърши контрол за законосъобразност на оспорената разпоредба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение.

С Решение № 84 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 185 по описа на АС – Шумен за 2017 г., в производство по чл. 185 и сл. АПК, е отменена разпоредбата на чл. 42, т. 7 от Наредбата със следното съдържание: "при придобиване на общински имоти или вещни права върху тях, както следва: а) върху стойността на имота, предмет на продажбата, съответно стойността на ограниченото вещно право - 2 на сто; б) върху по-голямата стойност при замяна - 2 на сто; в) върху стойността на собствения дял, който се получава при доброволна делба - 2 на сто; г) при придобиване или възстановяване право на собственост върху земи по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 60 лв.". Въз основа на установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че оспорената разпоредба от Наредбата е приета в противоречие с материалния закон (ЗНА и ЗМДТ), предвид което я отменил като незаконосъобразна по подробно изложени в решението мотиви.

Решението е валидно, но е недопустимо предвид това, че след неговото постановяване с Решение № 615, взето по Протокол № 27 от 21.12.2017 г. по параграф 10 цялата разпоредба на чл. 42 от Наредбата е отменена. В този смисъл е направеното от процесуалния представител на ОбС – Шумен изявление с молбата му, постъпила по настоящото дело на 15.03.2019 г., което се установява и от приобщеното по делото доказателство – посоченото решение на ОбС – Шумен, с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, ведно с Приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7. Видно е от посоченото решение на общинския съвет, че с параграф 10 от него чл. 42 от Наредбата се отменя. Съгласно посоченото в Наредбата, измененията и допълненията в нея, приети с Решение № 615 по Протокол № 27 от 21.12.2017 г. влизат в сила от 1.01.2018 г.

Впоследствие, с приетото по параграф 2 от Решение № 672, взето по Протокол № 29 от 22.02.2018 г. от заседание на ОбС – Шумен чл. 42 е изменен, както следва: По производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплащат такси, както следва:

"1. При придобиване на общински имоти или вещни права върху тях – стойността на имота, предмет на продажбата, съответно стойността на ограниченото вещно право – 2 на сто;

2. Върху по – голямата стойност при замяна – 2 на сто;

3. Върху стойността на собствения дял, който се получава при доброволна делба – 2 на сто".

От представената по настоящото дело Наредба, в действащата към 15.03.2019 г. редакция се установява, че разпоредбата на чл. 42 от нея е със съдържание съгласно приетото по параграф 2 от Решение № 672, взето по Протокол № 29 от 22.02.2018 г. от заседание на ОбС – Шумен.

Предвид така констатираните обстоятелства, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото прекратено.

Действително към момента на подаване на жалбата, въз основа на която е било образувано първоинстанционното производство и към момента на постановяване на обжалваното решение, оспорената разпоредба на чл. 42, т. 7 от Наредбата е била част от позитивното право. Доколкото съгласно взетото от ОбС - Шумен Решение № 615 по Протокол № 27 от 21.12.2017 г. (параграф 10) цялата разпоредба на чл. 42 от Наредбата е отменена, следва да се приеме, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав - 13.05.2019 г. спорната разпоредба, в редакцията, в която е била предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд не е съществувала и не е част от действащото право. Приемането на действащата понастоящем разпоредба на чл. 42 с Решение № 672, взето по Протокол № 29 от 22.02.2018 г. от заседание на ОбС – Шумен не води на други изводи.

Съдебното решение, с което се отменя нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебният акт влезе в сила и в бъдеще, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само занапред. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение съгласно чл. 195, ал. 1 АПК.

След като оспорената разпоредба на нормативния административен акт е била отменена, макар впоследствие да е прието нейно изменение, с което се регулират същите административни правоотношения, следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 42, т. 7 от Наредбата вече не е част от позитивното право и липсва предмет на първоначалната жалба. Поради това отпада правният интерес от съдебна защита, защото липсва непосредствено засягане на субективни права, регулирани от нея, тоест липсва предмет на подадения протест.

Когато предмет на оспорването е разпоредба от подзаконов нормативен акт, както е в конкретния случай, правният интерес от търсената правна защита се състои в премахването й от действащото право. След като оспорената разпоредба е била отменена, тя е престанала да бъде част от позитивното право и затова за прокурора не е налице правен интерес от отмяната на разпоредбата от този акт, респективно от продължаване на съдебното производство, което е образувано по протеста.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК относно оспорване на подзаконови нормативни актове без ограничения във времето е относима само към действащи, но не и към отменени, респ. изменени актове. Без правно значение е дали в новите редакции на текстовете има подобни или идентични на оспорваните разпоредби, тъй като същите могат да се оспорват на самостоятелно правно основание, след надлежно спазване на чл. 181 и сл. АПК.

С оглед изложеното и като съобрази, че е налице касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което касационната инстанция следи служебно, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение