Решение № 7862 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2009 г.

Решение № 7862 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК, Обн., ДВ, бр. 102/28.11.2008 г.). Образувано е по жалба на "Термосист" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул. "Копривщица" № 55, представлявано от управителя Николай Константинов Константинов, против решение № 23/27.01.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка КЗК-654/2008 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за санкциониране на "Термосист" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Троян, ул. "Христо Ботев" № 39, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 2, във връзка с чл. 30 от ЗЗК (отм.). В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт поради неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК (Комисията), чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в депозирано писмено становище. Върховният административен съд, седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното: Производството пред КЗК е започнало по молба на "Термосист" ЕООД, гр. Пловдив, срещу "Термосист" ЕООД, гр. Троян, за установяване на нарушение по чл. 33, ал. 2, във връзка с чл. 30 от ЗЗК (отм.). Изложени са оплаквания, че фирменото наименование на ответника е аналогично с наименованието на молителя и е идентично с регистрираната търговска марка, под която последният предлага своите стоки и услуги ("ТЕРМОСИСТ" ("TERMOSYST"). Поддържа се, че при сходния предмет на осъществяваната от страните стопанска дейност, описаното поведение нарушава правилата на добросъвестната търговска практика. За да прецени основателността на твърденията за нарушение на конкурентното законодателство КЗК е приела, че страните по преписката са предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗК (отм.), като "Термосист" ЕООД, гр. Пловдив, е регистрирано с решение на Пловдивския окръжен съд № 1077/6.02.1996 г. по ф. д. 774/1996 г. и предмет на дейност: проектиране, доставка, монтаж на отоплителни, вентилационни, климатични и хладилни инсталации, инсталации за слънчева, геотермална и отпадна топлинна енергия, оптимизиране на топлинни процеси и всички дейности, незабранени от закона. "Термосист" ЕООД, гр. Троян е регистрирано с решение на Ловешкия окръжен съд от 27.12.2006 г. по ф. д. № 629/2006 г. Дружеството е правоприемник на ЕТ "Термосист-Стилиян Йовчевски", гр. Троян, вписан с решение на Ловешки окръжен съд от 10.04.2000 г. по ф. д. № 359/2000 г., чието предприятие е придобило по реда на чл. 15 от Търговския закон. Основната дейност на юридическото лице е търговия на материали за отопление: котли на твърдо гориво, радиатори, циркулационни помпи, тръби, изолация, фитинги, слънчеви системи, хидрофорни помпи. Изследвайки осъществяваната от страните стопанска дейност Комисията е приела, че Термосист" ЕООД, гр. Пловдив предлага на пазара отоплителни, охладителни и вентилационни инсталации на принципа на "термопомпа", като предлага и технологията VRV - система, която работи на директно изпарение на хладилен агрегат и позволява охлаждане лятно време, отопление зимно време и през междинните сезони термопомпен режим (основни технически характеристики на климатичните системи). На базата на събраните по преписката доказателства КЗК е установила, че ответникът не работи в сферата на климатизацията и вентилацията, а се занимава с отоплителни инсталации. При все, че крайният резултат, който се постига чрез предлаганите от двете дружества инсталации в определени случаи е еднакъв - затопляне на дадено помещение, предоставяната от Пловдивското дружество инсталация е изградена изцяло на принципа на електрическото захранване - преобразуване на електрическа в топлинна енергия и раздухването чрез вентилатори в помещението (т. нар. "климатик", състоящ се от два електроуреда - външно и вътрешно тяло). Докато отоплителната инсталация, предлагана от "Термосист" ЕООД, гр. Троян, използва твърдо гориво, подгряващо вода, като единствено циркулационната помпа, осигуряваща разпращането на подгрятата вода до прикачените в помещенията радиатори се захранва чрез електричество. Посредством радиаторите топлинната енергия се разпространява свободно в отопляваното помещение. При тези технически характеристики Комисията е счела, че компонентите, от които са изградени двете системи са различни и не могат да бъдат заменени. Това, ведно с различното им предназначение, принципи на функциониране и използвани суровини, са обосновали изводът за липса на взаимозаменяемост между тях от гледна точка на предлагането. Анализирайки обстоятелствата, свързани с потребителския интерес, Комисията е приела, че инсталациите на жалбоподателя са многофункционални и могат да се ползват целогодишно, през всички сезони, според конкретните нужди, докато тези на заинтересуваната страна намират приложение само през студените месеци от годината, при което е формирала заключение, че двете системи не са взаимозаменяеми и от страна на търсенето. Въз основа на изложените разлики в предназначението и характеристиките на предлаганите продукти; и при липсата на взаимозаменяемост между тях КЗК е формирала решаващия си извод, че страните не се намират в конкурентни отношения помежду си, поради което не е изпълнен общият състав на чл. 30 от ЗЗК (отм.). След като е разгледала поведението на "Термосист" ЕООД, Троян от правна страна с оглед защитата, която ЗЗК (отм.) осигурява и е преценила съотносимостта на действията му към специалните състави на нелоялна конкуренция, уредени в Глава VII от ЗЗК (отм.), Комисията е счела, че е е налице и твърдяното нарушение по чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.) В този смисъл е постановеното и обжалвано в настоящото производство решение № 23/27.01.2009 г. по преписка № КЗК-654/2008 г. Решението е законосъобразно. Приложното поле на ЗЗК (отм.) обхваща дейността на предприятията, която засяга негативно конкуренцията и създава възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар. За да е налице нарушаване на общата забранителна клауза, регламентирана с разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК (отм.), следва по несъмнен начин да е установено конкретно поведение от страна на ответника (действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност), което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и да уврежда или да е в състояние да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК (отм.) намира приложение само, ако страните по преписката са в отношение на пряка конкуренция и при условие, че предлагат стоки или услуги, които могат да се приемат от потребителите като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени, и то в рамките на конкретно определена територия. За съставомерността на деянието не е необходимо да са настъпили реални вреди - достатъчно е увреждането да е реално възможно. В контекста на цитираната уредба, анализирайки данните по преписката, Комисията правилно е идентифицирала страните в административното производство и обосновано е приела, че те не са в отношение на пряка конкуренция, поради което не могат да осъществят и фактическите състави на нелоялна конкуренция. Съобразно вписването в търговския регистър "Термосист" ЕООД, Пловдив и "Термосист" ЕООД, Троян нямат идентичен предмет на дейност, а фактически осъществяваната стопанска дейност съответства на вписания им предмет. Няма спор, че Троянското дружество извършва доставка и монтаж на отоплителни инсталации с котелна уредба, като режимът на работа на инсталациите обхваща само отоплителните сезони, докато Пловдивското дружество развива широкомащабна дейност с климатични, хладилни, вентилационни и др. системи с непрекъснат цикъл. С оглед липсата на доказателства за взаимната заменяемост на самостоятелно предлаганите от двете дружества продукти от гледна точка и на търсенето (многофункционални и целогодишно използвани инсталации, нуждаещи се единствено от изградена електрическа мрежа - за Пловдивското дружество; съответно - отоплителна система, приложима през студените месеци от годината и предполагаща цялостно изграждане на функционална мрежа, състояща се от котел, помпи и радиатори, както и наличие на твърдо гориво - за Троянското дружество), пазарното поведение на "Термосист" ЕООД, Троян, не попада в приложното поле на ЗЗК (отм.). Не е установено реално осъществяваната от това предприятие дейност да обхваща и области, в които Пловдивското дружество има пазарно присъствие, което при различните технически характеристики и използвани енергийни източници на предлаганата отоплителна техника, изключва конкуренцията между двете дружества на изследвания от регулаторния орган релевантен продуктов пазар. След като предлаганите от жалбоподателя (молител пред КЗК) продукти не са сходни по своята същност и предназначение с тези на ответника, Комисията законосъобразно е счела, че стопанската им дейност е различна и липсват реални отношения на конкуренция между тях. Преценката доколко пазарното поведение на едно дружество е в нарушение на правилата на добросъвестната търговска практика следва да се извърши на плоскостта на фактически съществуващи конкурентни отношения на релевантния пазар. Липсата на такива сочи, че действията на Троянското дружество не могат да се квалифицират като насочени към увреждане (реално или евентуално) интересите на конкурента в нарушение на забраната по чл. 30 ЗЗК (отм.). При това положение не могат да намерят приложение и специалните състави по Глава VII-ма "Нелоялна конкуренция" на ЗЗК (отм.). Обстоятелството дали търговската марка, под която молителят предлага стоките и услугите си е защитена като обект на индустриална собственост, е неотносимо към въпроса налице ли е "имитация" по смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Защитата на правата на индустриална собственост е различна и не се конкурира със защитата на добросъвестната търговска практика по смисъла на ЗЗК (отм.). Безспорно е, че ответникът пред КЗК, презентирайки продуктите си на пазара е използвал регистрираното си фирмено наименование и по никакъв начин посредством него не индицира връзка с молителя и/или неговия бизнес. Интернет страниците на двете дружества са различни, с коректно посочване различният предмет на дейност и координатите за връзка с потенциални потребители. Всичко това ги идентифицира като различни субекти и въпреки съвпадението на вписаните в търговския регистър фирмени наименования е невъзможно потребителите да бъдат въведени в заблуждение. При положение, че не е установено страните да осъществяват конкурентна стопанска дейност на един и същ съответен пазар, изводът на КЗК за липса на нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) е законосъобразен. При постановяване на решението си регулаторът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила - административният акт е издаден след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и са обсъдени обясненията и възраженията на участниците в производството. Комисията е изпълнила задължението си за пълно и всестранно изясняване на релевантните за спора факти, поради което приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на КЗК следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева (Арг.: чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения). В полза на "Термосист" ЕООД, Троян се дължат съдебни разноски, съставляващи реализирани разходи за адвокатско възнаграждение в съдебната фаза на производството, удостоверени с представеното пълномощно от 12.05.2009 г. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение