Решение № 11639 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2011 г.

Решение № 11639 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е с правно основание по Глава десета, Раздел III наименован "ОСПОРВАНЕ НА ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ" от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 185 - 196 АПК). Образувано е по повод на постъпила жалба от Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов, и двамата от гр. Пловдив, чрез процесуалните им представители адвокат Снежана Стефанова, адвокат Катина Бончева и адвокат Гинка Черничерска, срещу § 2, ал. 1, т. 1 и § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и обнародвана в ДВ бр. 34 от 24.04.2007 г. и т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката и обнародвана в ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., поради противоречие с чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. С определение № 10273 от 12.07.2012 г. по образуваното адм. дело № 13542/2011 г., тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) - Четвърто отделение е оставил без разглеждане жалбата на Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов, и двамата от гр. Пловдив, срещу § 2, ал. 1, т. 1 и § 2, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и е прекратил в тази част производството по делото. Мотивът на съда е обстоятелството, че вече е налице произнасяне по същество на посочените текстове и спорът не може да бъде пререшаван, както и че последващото оспорване на същия подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК. С определение № 13005 от 18.10.2012 г. по адм. дело № 11013/2012 г., петчленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила това определение на тричленния състав на ВАС. Следователно предмет на адм. дело № 13542/2011 г. остава жалбата в частта й за оспорването на т. 6.1.3. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", издадена от министъра на икономиката и енергетиката, според която разпоредба "Количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект". В тази относима за спора част от жалбата, жалбоподателите Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов твърдят, че оспорения текст изисква начисляването на суми за топлинна енергия дори в случаите, в които жилища в етажната собственост нямат досег с изградената инсталация и следователно ползвателите им обективно не биха могли да ползват отдадената от нея енергия. Считат, че самият използван критерий за начисляване на суми само въз основа на "отопляем обем по проект" без да бъде отчетено дали проектът за изграждане на инсталация е изпълнен в конкретния обект, се конфронтира с изискванията на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за съответствие на начислените суми с реално потребеното количество енергия. Заявяват, че в резултат от прилагането на тази нормативна уредба хиляди хора ежемесечно са принуждавани да заплащат за енергия, която не ползват, само защото в проектите за изграждане на сградите, в които живеят, е предвидено отопление на техните апартаменти и този резултат не съответства на преследваната от Директива 2006/32/ЕО цел за постигане на съответствие между начислена и реално консумирана топлинна енергия. По тези съображения молят да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваната разпоредба. Молят да им се присъдят направените по делото разноски. В първоначалната жалба е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с формулирани въпроси, по силата на чл. 267, ал. 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, във връзка с чл. 628, чл. 269 (очевидно се има предвид чл. 629), ал. 1 от ГПК /публ. ДВ, бр. 59/2007 г./ и чл. 144 от АПК. С оглед обаче стесняване на обхвата на съдебното производство, жалбоподателите Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов са заявили в нарочна молба, че решаващо значение за произнасяне на съда по същество е следният въпрос по тълкуването на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО: "Дали разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО допуска установяване на изискване на националния регламент за начисляване на сметки на крайните потребители в хипотези, когато липсва потребление на топлинна енергия, тъй като проектираната отоплителна инсталация не е изпълнена изцяло за всички обекти в сграда - етажна собственост и в обекта, собственост на крайния потребител тя не е изградена реално?". Във връзка с това уточнение на искането за отправяне на преюдициално запитване, с определение от 28.03.2013 г. съдът е указал на жалбоподателите да представят доказателства, че са собственици на жилища, респективно живеят в жилища, които не са в досег с изградената инсталация, а извън нея; да представят и двата проекта, касаещи конкретния адрес в гр. Пловдив, а именно проекта на сградата и проекта на инсталацията за отдаване на топлинна енергия; както и да ангажират и други доказателства във връзка с тези обстоятелства. В отговор на това указание жалбоподателите са заявили в уточнение от 22.04.2013 г., че жилищата, в които живеят (на адрес гр. Пловдив, ул. "Победа" № 52, ет. 7, ап. 21 и ет. 8, ап. 23), са в досег с изградената сградна инсталация и в тях са реализирани части от сградната инсталация, представляващи вертикални разпределителни линии по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, за които вертикални разпределителни линии като абонати на ЕВН "България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив ползват услугите на фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия "Техем сървисис" ЕООД, гр. Пловдив. От трето неучастващо по делото лице - "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив, е изпратен Проект на отоплителна инсталация за сградата с административен адрес ул. "Победа" № 52, гр. Пловдив. Съдът е събрал тези доказателства, защото едно от условията да отправи запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), е да се отговори на въпроса дали исканото тълкуване е от значение за правилното решаване на делото според чл. 628 от ГПК. В крайна сметка е приел, че тълкуването, което се иска от жалбоподателите е ирелевантно за изхода на спора и отговорът на поставения въпрос няма да има значение за правилното решаване на делото. Затова с определение от 30.10.2014 г. е оставил без уважение като неоснователно искането на Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуването на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Отделно от това, предвид настъпили след подаване на жалбата две изменения на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и по-конкретно изменение на приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", обнародвани в ДВ, бр. 94/29.10.2013 г. и в ДВ, бр. 99/15.11.2013 г., на жалбоподателите е указано да обосноват правен интерес от обжалване на нормативния акт. В изпълнение на това указание двамата жалбоподатели в писмено становище от 23.10.2014 г. са уточнили, че обжалваните от тях разпоредби (всъщност е само една след прекратяване на делото в една част, а именно - т. 6.1.3.), са останали незасегнати от извършените промени и затова не са загубили правен интерес от обжалването. С протоколно определение от 21.01.2013 г. съдът е конституирал като жалбоподател по делото Георги Владимиров Шумаков, който се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 2 от АПК да се присъедини към оспорването. По отношение на ответника по делото: Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването е издадена от министъра на икономиката и енергетиката, който би следвало да е ответник по делото, като административен орган, издал оспорения акт. С оглед извършваните от Народното събрание структурни промени в Министерския съвет, за ответник е бил конституиран министърът на икономиката, енергетиката и туризма, впоследствие отново министърът на икономиката и енергетиката, а понастоящем министърът на енергетиката. Чрез надлежно упълномощен процесуален представител ответникът оспорва жалбите и моли да бъдат отхвърлени. Представя писмени бележки. Участващият в производството по делото на основание чл. 192 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че наредбата борави с различни понятия от Закона за енергетиката, а това е недопустимо, тъй като на практика с подзаконов нормативен акт се дописва законов акт, който е от по-висока степен. Затова прокурорът счита, че атакуваните разпоредби следва да се отменят. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че жалбите са процесуално допустими, но разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Преди всичко следва да се посочи неотносимостта на становището на прокуратурата, тъй като не се отчита съществено обстоятелство, а именно, че в жалбата се заявява противоречие с Директива 2006/32/ЕО, а не противоречие със Закона за енергетиката, а предмета на спора се определя от твърденията в жалбата и съдът дължи произнасяне само в рамките за очертания от жалбоподателя предмет. Следва да се посочи още, че е недопустимо жалбоподателите да защитават чужди интереси, като твърдят в жалбата си за "начисляването на суми за топлинна енергия и в случаите, в които жилища в етажната собственост нямат досег с изградената инсталация и следователно ползвателите им обективно не биха могли да ползват отдадената от нея енергия и че хиляди хора ежемесечно са принуждавани да заплащат за енергия, която не ползват, само защото в проектите за изграждане на сградите, в които живеят, е предвидено отопление на техните апартаменти". Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК (която не е обявена за противоконституционна въпреки искането на Омбудсмана на Република България до Конституционния съд), изисква лично, пряко и непосредствено засягане на права и законни интереси, което съдът приема, че в случая е налице спрямо Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов, защото те изрично са заявили в уточнителната си молба от 22.04.2013 г. (приложена на стр. 240), че жилищата, в които живеят на адрес гр. Пловдив, ул. "Победа" № 52, ет. 7, ап. 21 и ет. 8, ап. 23, са в досег с изградената сградна инсталация и в тях са реализирани части от сградната инсталация, представляващи вертикални разпределителни линии по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката на основание чл. 125, ал. 3 от Закона за енергетиката, е обнародвана в ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр. в ДВ, бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп. в ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г. - в сила от 1.06.2014 г., изм. ДВ, бр. 99 от 15.11.2013 г. - в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп. в ДВ, бр. 42 от 9.06.2015 г. - в сила от 9.06.2015 г. Съгласно чл. 61, ал. 1 от тази наредба, "Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея". Приложението към чл. 61, ал. 1 всъщност представлява Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, като последното изменение на методиката е в ДВ, бр. 42 от 9.06.2015 г. Както се установи по-горе, оспорва се т. 6.1.3. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - "Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост", според който процесен текст "количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект". Противопоставимия чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. е с наименование: "Измерване и информативни сметки за енергийното потребление". От целия текст относим за казуса е § 1 и то само в частта, която касае топлоснабдяването, а не останалите, които се отнасят за потреблението на природен газ и електренергийната консумация. Според първата алинея на § 1, "Държавите-членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време на използване". Съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Директивата е акт, който обвързва държавите - членки, до които е адресиран по отношение на постигането на даден резултат, а не е приложим пряко към частните субекти. На националните власти е предоставена свободата при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Съгласно чл. 18 от Директива 2006/32/ЕО, държавите - членки приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да приведат законодателството си в съответствие с настоящата Директива преди 17 май 2008 г., с изключение на конкретно посочени разпоредби, измежду които не попада процесният чл. 13. Следователно Директивата следва да бъде транспонирана в националното законодателство, но в конкретния случай разпоредбата на чл. 13, § 1 ще намери приложение при определени условия - доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители, тоест разпоредбата не е конкретна, пълна и безусловна, а е предоставена свобода при избора на формата и средствата за постигането на целения резултат. По принцип ако е изтекъл срока за транспониране на директивата, то се прилага тя, а не националното право. Съдът не констатира да е извършено транспониране нито в Наредбата от 2007 г., нито в Закона за енергетиката, въз основа на който тя е издадена (на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ). В тази връзка обаче е необходимо да се отбележи следното: С последните три изменения на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването е коренно променен механизмът на формиране на месечните сметки в сгради - етажна собственост. Изчислението се извършва на базата на действително потребено количество топлинна енергия във всеки отделен имот, като корекцията с коефициент, отразяващ климатичните условия и характера на потреблението в сградата през съответния месец прави сметките максимално близки до реално консумираното количество енергия във всяко отделно домакинство. Оспорената т. 6.1.3. не се прилага изолирано, а тя е във връзка с т. 6, според която "Количеството топлинна енергия за отопление Q, kWh, е разликата между енергията по т. 1 и количеството топлинна енергия за БГВ". Само за пълнота следва да се посочи, че "БГВ" е битово горещо водоснабдяване по чл. 68 от Наредбата. Преди т. 6.1.3. има и т. 6.1.1. и т. 6.1.2. В т. 6.1.1. е предвидена нова формула за изчисление на количеството топлинна енергия Qu. Отделно от изложеното следва да се посочи, че към датата на произнасяне на съдебния акт, тоест към момента на приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция, Директива 2006/32/ ЕО е отменена. На 25 октомври 2012 г. е приета Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО. Тази директива въвежда коренно нов подход за насърчаване на енергийната ефективност в Европейския съюз, като внася правно обвързващи мерки, с цел да подтикне държавите-членки да умножат усилията си в по-ефективното използване на енергия на всички етапи от енергийната верига - от производството, през преноса и разпределението до крайното потребление. Народното събрание на Република България прие Закон за енергийната ефективност, обнародван в "Държавен вестник", бр. 35 от 15.05.2015 г., в сила от същата дата. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби, този закон въвежда изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.) и на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.). С § 23 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) е направено изменение и допълнение на редица текстове от Закона за енергетиката (ЗЕ), измежду които и чл. 143, който придобива следната редакция: ал. 1 - Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал. 3; ал. 2 - Когато потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, не изберат метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3; ал. 3 - Изборът по ал. 1 се извършва с решение на общото събрание на собствениците или на сдружението на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост; ал. 4 - Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, в които има отоплителни тела, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя въз основа на: 1. мощността на отоплителните тела, или 2. показанията на инсталираните върху тях индивидуални разпределители; ал. 5 - В случаите по ал. 1, 2 и 4 топлинната енергия се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Легална дефиниция на понятието "отопляем обем на имот" е дадена в т. 38 на § 1 от ДР на ЗЕ, а именно - включва се обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а "отопляем обем на общите части" е сумата от обемите на помещението от общите части на сграда - етажна собственост, с предвидени по проекта отоплителни тела съгласно т. 39 на § 1 от ДР на ЗЕ. В тази връзка следва да се цитира и т. 34 на § 1 от ДР на ЗЕ, определяща по законодателен път понятието "общ отопляем обем на сградата", а именно - "сумата от обемите на имотите на клиентите и обемите на помещенията от общите части на сградата - етажна собственост, предвидени за отопление по проект". Последната алинея 5 на чл. 143 ЗЕ е в пълно съответствие с оспорената точка 6.1.3. от Методиката - Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, а именно - количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Следователно наредбата като по-нисък по степен акт не противоречи на изискването на закона, който е изменен със закон, въвеждащ новата Директива. Отделно от това, съгласно § 26 от ПЗР на ЗЕЕ, подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона за енергетиката се приемат, съответно издават и привеждат в съответствие с този закон в срок до 6 месеца от влизането му в сила (ал. 1), който срок все още не е изтекъл. А ал. 2 предвижда, че до приемането, съответно издаването на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на Закона за енергетиката. Такова противоречие на оспорената част от Наредбата няма, а и не се твърди в жалбата. Противопоставимостта не е със Закона за енергетиката или със Закона за енергийната ефективност, а е с Директива 2006/32/ЕО, която е отменена и преценка за противоречие с разпоредби от отменен акт е недопустимо да бъде извършвана. С оглед всичко изложено, подадените жалби ще трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да се констатира за прецизност, че по делото на стр. 213 се намира молба от Бохос Тарикчан Кехаян, гр. Пловдив, подадена от пълномощници адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, но съдът намира, че искането за присъединяване по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК, въпреки че е направено в срок до началото на устните състезания, е недопустимо поради липсата на правен интерес. Това е така, защото съдът е приел по отношение на другите жалбоподатели Стоилка Иванова Порязова и Благой Иванов Порязов, че имат правен интерес поради факта, че жилищата, в които живеят са в досег с изградената сградна инсталация и в тях са реализирани части от сградната инсталация, докато самият жалбоподател в молбата твърди, че в жилището му не е изградена сградна инсталация за отопление. Евентуално начислени и заплатени суми могат да се търсят по общия исков ред, а не чрез оспорване на нормативен акт. Затова така направеното искане ще трябва да бъде оставено без уважение, като в тази си част решението е с характер на определение. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,