Решение № 700 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2016 г.

Решение № 700 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Р. Е. С. от гр. Б., чрез адвокат С. К., срещу решение № 1229/24.06.2016 г., постановено по адм. дело № 786/2016 г. по описа на Административен съд -Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице рег. № 431зз -141/22.03.2016 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ на МВР-Б. Н. са доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу оспорения административен акт. Ответната в производството страна - старши полицай в група "ООР", сектор "Охранителна полиция" при 01 РУ-Б., не ангажира становище по касационната жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа становище за оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Р. Е. С. срещу заповед рег. № 431зз-141/22.03.2016 г., издадена от Н. Г. - ст. полицай в група "ООР" към сектор "Охранителна полиция" при Първо РУ -Б., с която е разпоредено задържането му за срок от 24 часа на основание 1 и 2 от ЗМВР, а като фактическо основание за издаването й "Грубо нарушава обществения ред като предизвиква във видимо нетрезво състояние скандал и съзнателно пречи на полицейски органи да си изпълняват служебните задължения". За да отхвърли жалбата, решаващият съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона. Установено е, че заповедта е в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което я прави процесуално законосъобразна. Изследвано е и правното основание за издаване на оспорената заповед - чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта. Въз основа на събраният доказателствен материал първоинстанционния съд е заключил, че са налице достатъчно данни за осъществявано от жалбоподателя противоправно поведение - грубо нарушаване на обществения ред, като във видимо нетрезво състояние предизвиква скандал, както и, че след надлежно устно предупреждение, жалбоподателя е отказал да изпълни полицейско разпореждане- да представи документ установяващ самоличността му, с което съзнателно е попречил на полицейските органи да изпълнят служебните си задължения. Върховният административен съд - Пето отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за правилно и законосъобразно. Решаващият съд възприема фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и излага подробни мотиви по релевантните за спора факти. Правилна е правната оценка на установените факти, обуславяща наличието на необходимото съдържание и реквизити на процесната заповед за задържане с правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР. Безспорно е установено по делото и е видно от приложените материали по административната преписка, че С. се е държал грубо и арогантно с граждани и с органите на МВР/отзовали се на сигнал подаден от граждани за буйстващо лице/, категорично, въпреки отправена покана е отказал да представи документ за самоличност/макар и да е носел у себе си и лична карта и свидетелство за управление на МПС/ с което безспорно е попречил да извършват служебните си задължения. Анализът на разпоредбата на чл. 72 ЗМВР сочи, че същата регламентира мерки за административно, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание и назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Самото полицейско задържане не следва да бъде разглеждано като санкция за поведение, несъвместимо с установения обществен ред, нито наказание заради осуетяване на полицейска проверка, а средство за преустановяване на противообществено поведение и инструмент за създаване на условия за изпълнение на полицейски правомощия по установяване самоличността на дееца. В тази връзка е ирелевантен е факта, че образуваното срещу Р. С. досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК- е прекратено. По този начин фактическият състав на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е осъществен. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите му в този смисъл са неоснователни. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите му в този смисъл са неоснователни. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед рег. № рег. № 141/22.03.2016 г., издадена от полицейски орган при Първо РУ на МВР-Б. Правилен е изводът на съда, че наличието на 85 % зрителна слепота у задържаното лице -пряко не влияе на законосъобразността на оспореният акт. Не може да бъде споделен довода на процесуалния представител на касатора, че полицейските органи осъществили тормоз върху лице намиращо се в безпомощно състояние, вместо да му осигурят защита и съдействие. Както сочи и първоинстанционния съд - никое от лицата, присъстващи на скандала -не е възприел С. като незрящ и безпомощен, последният не е заявил по никакъв начин заболяването си, напротив манифестирал е поведение на зрящ човек- разхождал се напред -назад, боравел с мобилно устройство. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - Пето отделение,