Решение № 201 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2016 г.

Решение № 201 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на К. Ц. С. от [населено място], обл. М. чрез адв. З. М. за отмяна на влязли в сила решение № 208/20.07.2015 г. по гр. д. № 16/2015 г. на РС [населено място] и решение от 20.11.2015 г. по в. гр. д. № 269/2015 г. на Окръжен съд Монтана като с последното е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по отношение на молителя К. С., че дължи на Ц. А. Ц. от [населено място], обл. М., сумата от 1 200 лв., представляваща задължение по договор за изработка на машина за разпечатване на пчелни пити, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2014 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане като го осъжда да му заплати направените по делото разноски. В молбата за отмяна молителят твърди, че по повод заведения от Ц. А. Ц. срещу молителя иск при него дошъл адв. Г. от Л. и му предложил устно да го представлява. Молителят се съгласил като не му е подписал пълномощно, нито му е заплатил адвокатски хонорар по делото. Молителят заедно с адв. Г. отишли на заседанието насрочено за 17.05.2015 г., но то не се провело. Адв Г. го успокоил, че всичко ще е наред и той не трябва да се притеснява. В последствие молителят чул от роднини, че делото ще се гледана 17.07.2015 г., а то се е гледало на 17.06.2015 г. След приключване на делото адв. Г. отново се обадил на молителя, че делото е минало и да не се притеснява. Отново не подписали никакви документи за представителство, нито обсъдили какво ще се установява по делото и какви доказателства ще се събират. Решението на Районният съд в [населено място] било в полза на Ц. и адв. Г. го обжалвал пред ОС Монтана отново без да бъде упълномощен за това. На 02.11.2015 г. делото била гледано от Монтанския окръжен съд, като молителят отново не бил уведомен за заседанието. Не получил и решение от ОС - Монтана и никой не го уведомил, че има такова. В последствие молителят научил, че родителите на съпругата на адв. Г. са роднини на съпругата на Ц. Ц. и му станало ясно, че всичко е нагласено. С оглед на тези факти счита, че правата му са нарушени. Същият е бил лишен от възможност да участва по делото и не е бил надлежно представляван. С оглед на това счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и моли на това основание влезлите в сила решения по гр. д. № 16/2015 г. и по в. гр. д. № 269/2015 г. на Окръжен съд [населено място] да бъдат отменени. В молбата се излагат и твърдения във връзка с фактическите отношения между страните, предмет на исковото производство, приключило с влязло в сила решение, които не са относими към основанията за отмяна по см. на чл. 306, ал. 1 ГПК. Ответникът по молбата Ц. А. Ц. от [населено място], обл. М. в писмени бележки по делото изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че не е налице нито една от хипотезите за отмяна на решението. Излага обстоятелства, обосноваващи извод, че молителят е бил надлежно представляван по делото пред РС [населено място] и ОС [населено място]. Съобщението за решението на районния съд е получено от неговия пълномощник, който го е обжалвал. Държавната такса за въззивно обжалване е внесена лично от молителя, което сочи, че същият е знаел за образуваното пред ОС Монтана производство. С определение № 163/16.05.2016 г. съдът е приел, че молбата за отмяна е допустима. По отношение на нейната основателност ВКС, състав на 3-то г. о., приема следното: Данните по делото сочат, че молителят като ответник по гр. д. № 16/2015 г. на Ломския районен съд лично е получил препис от исковата молба и е подал отговор по нея на 18.02.2015 г. и лично е получил призовката за първото заседание по делото, насрочено за 05.05.2015 г. Един ден преди това - на 04.05.2015 г. същият е упълномощил като свой пълномощник по делото адв. К. Г., която се е явила като негов представител на двете проведени пред първата инстанция съдебни заседания и е подала въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение. Същата е осъществила процесуално представителство на молителя в проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание. Следователно при разглеждане на делото не се установява нарушаване на процесуалните правила, вследствие на които молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото или да не е бил надлежно представляван. Същият е бил призоваван съгласно правилата на ГПК лично или чрез упълномощения от него процесуален представител. Изнесените в молбата за отмяна твърдения, че по делото молителят е бил представляван от лице, което не е упълномощено по предвидения ред / чл. 33 ГПК/ не се потвърждават от данните по делото. Представеното по делото пълномощно от 04.05.2015 г. сочи на надлежно упълномощаване на адв. К. Г., която е осъществила процесуално представителство по делото. Същевременно липсва задължение на съда да изпраща препис от решението /в случая от решението на ОС [населено място]/. Видно от направеното отбелязване решението е обявено в регистъра на съдебните решения, от този момент то е публично достояние и страната е могла както да узнае за неговото постановяване, така и да се запознае с него. Освен това държавната такса за въззивно обжалване действително е била внесена лично от молителя, и очевидно същият е имал знание за образуваното пред ОС [населено място] производство. Могъл е да участва лично в него, както и своевременно да се запознае с постановеното решение. С оглед на изложеното не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.