Решение № 10250 от 14.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби подадени от В. Гайтанджиева и Българска народна банка против решение 1118/22.02.2022 г., постановено по адм. дело 1626/2016г. по описа на Административен съд София-град. С така атакуваното решение съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на В. Гайтанджиева обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв. за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., когато е преустановено бездействието на БНБ, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото, вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Съдът е отхвърлил исковете за имуществени вреди в останалата им част над сумата от 5624, 38 лв. С решението Българска народна банка е осъдена да заплати на Гайтанджиева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лв., претърпени вследствие на бездействието на ответника в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата, когато е завършено бездействието до изплащането на сумата на обезщетението. За горницата над 300 лв. искът за неимуществени вреди е отхвърлен. Касационният жалбоподател В. Гайтанджиева, оспорва решението в частта, с която са отхвърлени исковете за имуществени вреди за сумата над 5624, 38 лв. и този за неимуществени вреди за сумата над 300 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Касационният жалбоподател Българска народна банка смята решението в осъдителната част за недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск, а в режим на евентуалност за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Всеки касатор оспорва жалбата на другия и претендира оставяне в сила на решението в атакуваните от другата страна части. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице посочените касационни основания за обезсилване или отмяна на съдебното решение. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени срещу решения, които подлежат на обжалване, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационните жалби са неоснователни. Предмет на съдебен контрол са били искове предявени срещу Българска народна банка за: 1) обезщетение в размер на 102 787,08 лв. за причинени имуществени вреди в резултат на бездействия по отношение на изпълнение на законови задължения на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ; 2) обезщетение в размер на 10 000 лв., за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на отрицателни емоции и преживявания и стрес в резултат на бездействия по отношение на изпълнението на законово вменени задължения; 3) сума в размер на 17365, 78 лв. лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на иска за имуществени вреди за периода от 21.06.2014г. до датата на завеждане на иска -17.02.2016г.; 4) сума в размер на 1689, 48 лв. лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на иска за неимуществени вреди в периода от 21.06.2014г. до датата на завеждане на иска - 17.02.2016г., както и за 5) законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане/събиране на присъдените суми. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по исковете като след установяване на фактите по делото съдът е намерил, че отговорността на БНБ в случая е за бездействие, но то се ограничава до неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. С позоваване на практика на СЕС и европейски директиви съдът е приел, че исковете следва да бъдат уважени частично и е осъдил БНБ да заплати на Гайтанджиева обезщетение за претърпени имуществени (в размер на 5624,38 лв. за периода от когато е било дължимо действието - 26.07.2014г. до 05.11.2014г. - когато е преустановено бездействието) и неимуществени вреди (при съобразяване на чл. 52 от ЗЗД в размер на 300 лв), ведно със законните лихви. В останалата част исковете са отхвърлени. Решението в валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за частична основателност на предявените от ищеца искове за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ. Неоснователно е касационното възражение, релевирано от БНБ, за недопустимост на решението. Редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност може да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. За да се произнесе по основателността на претенциите АССГ изложил подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който е именно БНБ. Правилно съдът в сметнал, че с оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от същата, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери. Съдът е съобразил, че за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 г. са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Според съда още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) БНБ се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ. Следователно, още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ. От този момент нататък следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите, в това число и на ищцата, до гарантирания размер на депозитите. Съдът е посочил, че срокът от двадесет работни дни по чл. 10, пар. 1 от Директивата изтича на 25.07.2014 г. и изплащането е следвало да започне от 26.07.2014 г.. Отбелязал е, че с Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд по т. д. 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 г. Приел е, че именно от тази дата БНБ вече не осъществявала незаконосъобразно бездействие, поради което от този момент нататък обезщетение за обезвреда на Гайтанджиева не се дължи. Безспорно е, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. При постановяване на Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Установено е с решението, че КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Независимо от това, обявяването неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, след което е започнало изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.). Настоящата инстанция намира, че е налице доказване част от претърпените имуществени вреди, причинени от установеното нарушение на ПЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди, са правилни и обосновани. Ищцата е имала парично вземане, което е изплатено до гарантиран размер, но изискуемостта е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Със забавата да установи неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. Неоснователни са касационните възражения на В. Гайтанджиева, по отношение размера на обезщетението. За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Първоинстанционният съд е правилно е приел, че периодът, за който обезщетението се дължи, е именно периодът на забава от момента, в който Гайтанджиева е следвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението е преустановено. Предвид което обосновал е присъдил сума в размер на 5624,38 лв. за периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., когато е преустановено бездействието на БНБ, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на бездействието до окончателното изплащане на дължимото. Настоящият касационен състав споделя мотивите изложени относно останалите искове за горницата над присъденото. Съдът правилно е отбелязал, че ищцата следва да търси удовлетворение в производството по несъстоятелност на банката. Невъзможността на ищцата да получи от КТБ депозираните в банката парични средства над гарантирания размер на влоговете, се дължи на изпадане на банката в неплатежоспособност. На ищцата са изплатени част от депозираните парични средства. Дори и да бъде категорично установено, че БНБ не е извършвала ефективен контрол върху дейността на КТБ, то това обстоятелство не е довело до неплатежоспособността на КТБ. С оглед горното липсва пряка и непосредствена причинна връзка между посочените от ищцата действия, респективно бездействия от страна на БНБ и вредите, които се претендират. Нормотворецът е регламентирал процедура по удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност и БНБ не участва в него, поради това БНБ не може да взема решение кога и как да бъдат изплатени средства над гарантирания влог. Решението е правилно и в частта относно претендираните неимуществени вреди. Неоснователни са касационните възражения на В. Гайтанджиева за неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът при съобразяване данните по делото, включително и с изслушване на гласни доказателства е определил справедлив размер на претендираните неимуществени вреди и правилно е осъдил БНБ да заплати на Гайтанджиева сума в размер на 300 лв. ведно с ведно със законната лихва от датата, когато е завършено бездействието до изплащането на сумата на обезщетението. Предвид изложените съображения, подадените касационни жалби са неоснователни, а решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се следват на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение