Решение № 2708 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2023 г.

Община Дупница е подала касационна жалба срещу решение 81/21.04.2023г. по адм. дело 369/2022г. по описа на Административния съд Кюстендил в частта, в която е осъдена да заплати на Л. Сапаревски обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 27.01.2020г. 03.12.2021г. в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт АУ18001815-1 от 17.10.2018г. на орган по приходите при община Дупница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводственитe правила нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната част с постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло и се присъдят направените разноски. Срещу решението е подадена касационна жалба и от Л. Сапаревски в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу Община Дупница иск в частта за разликата над 3000 лева до предявения размер от 20000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в отхвърлителната част с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер и се присъдят направените разноски. Община Дупница оспорва касационната жалба на Л. Сапаревски. Л. Сапаревски оспорва касационната жалба на Община Дупница. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби . Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по подадената от Л. Сапаревски срещу Община Дупница искова молба, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, понесени от ищеца за времето от 27.01.2020г. до 03.12.2021г. в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт АУ18001815-1 от 17.10.2018г. на орган по приходите при община Дупница, изразяващи се в стрес, нерви, притеснение и влошаване на здравословното му състояние. Административният съд установил, че с акт АУ18001815-1/17.10.2018г. на орган по приходите при Община Дупница за ищеца били установени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот с партиден 6110082823001, представляващ земя с площ от 1160 кв м и сгради, находящ се на адрес : [населено място], [улица], община Дупница за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., съответно в размер на 51,67 лева, 51,65 лева, 51,47 лева, 51,45 лева и 61,72 лева, заедно с лихва към 17.10.2018г. върху всяко от горепосочените задължения за ТБО съответно в размер на 26,91 лева, 21,66 лева, 16,37 лева, 11,12 лева и 7,07 лева. С решение 255 от 03.12.2021г. на Административния съд - Кюстендил по адм. дело 167/2020г., влязло в сила на 03.12.2021г., актът бил отменен като незаконосъобразен. Съдът установил наличието на различни заболявания на Л. Сапаревски съгласно експертно решение на ТЕЛК 1536/20.12.2017г. за призната 67% трайна неработоспособност, с водеща диагноза "[диагноза]", "[диагноза]"," [диагноза]", " [диагноза]" и експертно решение на ТЕЛК 803/09.12.2020г. за преосвидетелстван, с определяне на 98% трайна неработоспособност с водеща диагноза [диагноза]". По делото били изслушани свидетелските показания на съпругата на ищеца, от които първоинстанционният съд установил настъпилите промени в поведението му след получаване на незаконосъобразния акт. Показанията били кредитирани от съда с мотив, че свидетелката признавала неизгодни за нея факти. От правна страна административният съд приел, че са налице законовите предпоставки за частично уважаване на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът изтъкнал, че искът е доказан по основание, тъй като са установени елементите на фактическия състав- отменен като незаконосъобразен административен акт, неимуществени вреди, настъпили за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Съдът присъдил на ищеца обезщетение в размер на 3000 лева, отчитайки характера на негативните преживявания, тяхната интензивност и продължителност. Върху главницата присъдил и законната лихва, считано от предявяването на иска. В останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 27.01.2020г., искът бил отхвърлен като неоснователен. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на Община Дупница по чл.1, ал.1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт и неимуществени вреди, причинени на ищеца в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с административния акт. Не са доказани обаче всички, твърдени от Л. Сапаревски, неимуществени вреди, а тези, които са доказани, не са от такъв характер, че да обосноват присъдения от съда размер на обезщетението. По делото не са събрани доказателства, че отмененият административен акт е причинил засягане на здравословното състояние на ищеца. Видно от представените по делото експертни решения на ТЕЛК заболяванията на ищеца са с признат професионален характер и такива с постоперативен характер. Не е доказана и връзка между издаването на акт АУ18001815-1 от 17.10.2018г. и повишеният процент на трайно намалена неработоспособност на ищеца, поради което не може да се изведе основание за претендираният от ищеца по-висок размер на обезщетението. Същевременно присъденият размер на обезщетението от 3000 лева не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Според показанията на свидетелката Сапаревска, че съпругът й бил "съсипан" след издаването на акта, здравословното му състояние се влошило, получил [заболяване], "бил много изнервен, "викал, псувал", "неговото емоционално състояние на избухливост, безпокойство, раздразненост продължава и в момента". Не може да се приеме съждението на административния съд, че показанията на свидетелката следвало да се кредитират, тъй като признавала неизгодни за себе си факти (фактът, че съпругът й посягал да я удари). В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е съобразил, че свидетелят е длъжен да говори истината, а признанието на неизгодни факти има доказателствено значение като част от обясненията на страната (чл.175 ГПК). Състоянието на ищеца, дори и свързано с многократни гневни изблици и повишена раздразнителност, не следва да бъде възмездено с присъдената от съда сума, при положение, че неговите преживявания не съответстват на величината на проблема, който ги е предизвикал. С отменения акт АУ18001815-1/17.10.2018г. на орган по приходите при Община Дупница за Л. Сапаревски са установени задължения за такса битови отпадъци за недвижим имот за 2013, 2014, 2015., 2016 и 2017 година, съответно, в размер на 51, 67 лева, 51, 65 лева, 51, 47 лева, 51, 45 лева и 61, 72 лева, с лихва за забава върху всяко от задълженията в размер на 26, 91 лева, 21, 66 лева, 16, 37 лева, 11, 12 лева, и 7, 07 лева. Начислените с акт задължения, които не са с висока стойност, не подлежат на предварително изпълнение. Освен това, за времето до продажбата на имота пред 2017 година, ищецът дължи местен данък, макар и не за целия имот. Индивидуалната емоционална реакция на засегнатото лице, която зависи освен на тежестта на преживяното, и от отличителните черти на неговата психика, не може да е единствен критерий за размера на обезщетението. При субективно обусловена по-висока интензивност на изразените от едно лице негативни чувства причинените му в резултат на непозволено увреждане неимуществени вреди следва да се оценяват от гледна точка на обичайната реакция на други лица в същото положение. С оглед цялостната преценка на обстоятелствата по случая следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 300 лева. Решението следва да се отмени като неправилно в частта за разликата над сумата 300 лева до присъдения размер от 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2020г., както и в частта за присъдените на Л. Сапаревски разноски и вместо него да се постанови друго, с което предявеният срещу Община Дупница иск да се отхвърли за сумата над 300 лева до 3000 лева със законните последици. В останалата, обжалвана от Л. Сапаревски част, в която искът е отхвърлен за разликата над 3000 лева до предявения размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва, решението е правилно следва да се остави в сила. Предвид изложените горе съображения не са налице факти, които да обусловят по-висок размер на обезщетението. Тъй като ищецът е освободен от държавна такса, разноски на Община Дупница не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд