Решение № 307 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2020 г.

Решение № 307 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е поТ. реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т., чрез процесуален представител, против решение № 877 от 19.08.2020 г. по адм. дело № 402/2020 г. на Административен съд София област /АССО/, с което жалбата на Т. против заповед № Л-1304 от 10.03.2020 г. на Главен директор на ГДИН, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли за отмяната му и евентуално връщане делото за разглеждане от друг състав на АССО. Претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен София област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделя се извода на АССО, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорения акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, като подробни фактически обстоятелства относно извършеното нарушение се съдържат и в посочената в заповедта обобщена справка рег. № 931/14.02.2020 г. В конкретния казус дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Д. Т. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 от ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО се е запознал писмените обяснения на Т. вх. № 1709/26.02.2020 г. /за даване на които служителя е бил изрично поканен/, видно от отбелязването в оспорената заповед. Съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР дисциплинарното производство е приключило в срок със становище на ДРО рег. № 971 от 17.02.2020 г. до ГД на ГДИН за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на Т. Издадена е процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушение разпоредбите на чл. 206, ал. 3 ЗМВР. В случая за разкриване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства, дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. В правомощие на ДНО е да прецени начините и средствата за разкриване на обективната истина в дисциплинарното производство. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че Д. Т., към датата на издаване на оспорения акт на длъжност надзирател II-ра степен в затвора в гр. София, I-ва категория, е управлявал МПС в извън работно време след употреба на алкохол с концентрация 1. 43 промила в издишания въздух, установена с техническо средство. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че с деянието са нарушени чл. 15, чл. 17 и чл. 27, т. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, с който служителя Д. Т. е запознат. Това деяние, изразено чрез действие, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно административния орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и на осн. чл. 206, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на Т. е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССО е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Противно на тезата на касатора не е налице съществено нарушение на процесуални правила изразено в недопускане от съда на поискани от жалбоподателя в ОСЗ на 01.06.2.0202 г. и на 29.06.2020 г. гласни доказателствени средства, както и писмени доказателства-талон за медицинско изследване с № 0018700 с направление ФСМП-Своге. В преценката на съда с оглед установяване релевантните за спора обстоятелства е да уважи или не доказателствените искания на страните. В случая при безспорно установения в хода на дисциплинарното разследване факт на употреба на алкохол, с концентрация в издишания въздух, установена с техническо средство, който факт е неоспорен от служителя в хода на дисциплинарното разследване и в съдебното производство, правилно съдът е оставил посочените доказателствени искания без уважение, защото видно от формулираните от процесуалния представител на жалбоподателя причини да допускането им, със същите не може да се установят относими към спора факти. Следва да се отбележи, че в случая изводите на ДНО и съответно на решаващия се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършено от Т. деяние, което е определено от законодателя като тежко нарушение на служебната дисциплина /чл. 203 ЗМВР/, за което е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл. 203, ал. 3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, както правилно е приел АССО. В този смисъл НК и НПК са неприложими в дисциплинарното производство по ЗМВР. Не се кредитират доводите на касатора относно неизвършване на вмененото му дисциплинарното нарушение. Същите са изцяло несъответни с безспорно установената по делото фактическа обстановка и приетите по делото доказателства. От съвкупния анализ на приетите и неоспорени от страните доказателства по делото, вкл. от обясненията на служителя пред ДРО и поведението му, изразено в отказ за даване кръв за химическо изследване, не се установява Т. да не е приел показанията на техническото средство за да е приложима в сочените от касатора части Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към настоящия казус. Правилен е изводът на АССО, че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания органът е спазил изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като същото е определено съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител. Наложеното наказание, предвид данните от извършения анализ, се явява съразмерно, предвид поведението на служителя, тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него. Уронен е престижът на институцията, която представлява Т. и е станало известно на множество лица извън кръга на служителите на ГДИН. Не е нарушена целта на закона - не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – отстраняване от служба в ГДИН на лица, уронващи престижа на тази институция. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение