Решение № 28 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2008 г.

Решение № 28 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3839/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молбата на Д. Р. Д., М. Л. Д., Д. П. Н. и М. К. Н., всичките представлявани от адв. И а. САК с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 748 от 18.01.2007 г. по гр. възз. д. № 1086/2006 г. на Русенския окръжен съд, оставено в сила с Решение № 910 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 2766/2006 г. на ВКС - ГК II отделение. С молбата за отмяна се поддържа, че с влязлото в сила въззивно решение, за да уважи заявения от Р. Р. М. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, решаващият съд е приел, че е налице валиден договор за покупко-продажба, сключен по НА № 178/2004 г., по които договор приобретателите по сделката следва да бъдат заместени като страна от ищеца по делото - Р. М. Отмяната на това влязлото в сила решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че в хода на исковото производство страната-молител се е опитвала да установи привидността на процесния договор за покупко-продажба по НА № 178/2004 г. като прикриващ друга сделка - а именно договор за дарение, но е успяла да сторят това едва след приключване на делото, в отделен процес при който с влязло в сила неприсъствено Решение № 81 от 5.06.2008 г. по гр. д. № 1159/2008 г. е разкрита симулативността на покупко-продажбата по НА № 178/2004 г. и е разкрита действително сключената между страните сделка - дарение. По подадената молба за отмяна и след преценка на релевираните доводи, състав на ВКС - второ отделение на гражданска колегия, намира: Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК, аналогично на производството за отмяна по чл. 231 ГПК (отм.)е уредено като извънреден, извънинстанционен способ за контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, с които е разрешен спор по същество. Основанията са ограничително посочените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК. Отмяната по чл. 303, ал. 1 ГПК може да бъде поискана само от заинтересованите лица - т. е. от лицата участвували в исковия процес респ. техните правоприемници, обвързани със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение. Откритите след влизане в сила на решението нови обстоятелства или нови писмени доказателства са предвидени като основания за отмяна на влязло в сила решение с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК когато тези доказателства установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото, но не са могли да бъдат установени по причина, която не се дължи на бездействието на страната. Наред с изброените изисквания, разпоредбата предпоставя кумулативно и изискването тези нови обстоятелства или нови доказателства да са от съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Влязлото в сила неприсъствено Решение № 81 от 5.06.2008 г. по гр. д. № 1159/2008 г. на Русенския районен съд, с която е разкрита симулативността на покупко-продажбата по НА № 178/2004 г., е от категорията на нови доказателства, с която се установява наличието на обстоятелство, твърдяно в хода на делото, която не е установено именно поради липсата на възможност за това. Представеното съдебно решението е доказателство за твърдяния факт- симулативността на правната сделка в която е допуснато заместване на купувача при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС, като прикриваща дарение, съществувал по време на разглеждане на делото, но чието установяване изисква провеждане на съдебната процедура. Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Според ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС новооткрито обстоятелство е такова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини и като факт да е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Да е от съществено значение за изхода на делото по същество т. е. доколкото би приобщено като доказателство, би обусловило правен резултат различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. В съдебната практика, като пример е Решение № 483/14.01.2003 г. ВКС ГК 5-чл. състав, изрично се приема, че новото обстоятелство не може да бъде ново основание за защита на претендираното право, ако въз основа на това ново основание страната може да предяви иск, то това не е юридически или доказателствен факт относим към предмета на спора. Страната-молител следва да разполага с документ, който го доказва новото обстоятелство. Това могат да бъдат официални или частни писмени документи, съдебно решение или административен акт по преюдициален въпрос, стига това решение да има силата на присъдено нещо по отношение на страните, съгласно дадените разяснения с ТР 1/2001, т. 8 ОСГК ВКС, с което е прието, че влязло в сила решение или присъда на наказателен съд по обуславящ въпрос, са доказателства за новооткрито обстоятелство, без значение дали документът е новооткрит или новосъздаден. Настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия НАМИРА, че неприсъствено Решение № 81 от 05.06.2008 г. по гр. д. № 1159/2008 г. на РРС, с която е разкрита симулативността на покупко-продажбата по НА № 178/2004 г. и е прогласена за действителна, сключената между страните сделка - договор за дарение на разпоредения имот, и с оглед на изложените по горе съображения за правната същност на новото обстоятелство и неговото установяване, следва да бъде квалифицирано като ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, от значение за правния спор, разрешен с влязлото в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС. Неприсъственото решение по чл. 238-239 ГПК е институт познат на българската правна система - ЗГС (отм.), макар и не е уредено като съдебен акт по отменения ГПК от 1952 г. В действащия Гражданско-процесуален кодекс неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановен по искане на една от страните в съдебния исков процес с който се разрешава спор по същество. Това решение може да бъде постановено както по искане на ищеца /чл. 238, ал. 1 ГПК/ по делото, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие или по искане на ответника /чл. 238, ал. 2 ГПК/, когато ищецът не се явява в първото по делото съдебно заседание, не е взето становище по подадени отговор на заявения иск и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Различната правната природа на неприсъственото решение спрямо състезателното съдебно решение като съдебен акт от гл. т. на липса на задължението за пълно изясняване на спора по същество, за изчерпателност на защитните средства срещу заявения иск, включително релевиране на правоизклюващи, правопогасяващи или правопроотлагащи възражения, липсата на задължение за излагане от съда на мотиви по същество, необжалваемостта на неприсъственото решение и специфичната защитата /арг. на чл. 240 ГПК/, не обуславят извод за различия от гл. т. на правни последици на решението след влизането в сила-т. е. и в дете хипотези е налице разрешен със сила на присъдено нещо правен спор. Молбата за отмяна следва да бъде уважена на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а делото - да бъде върнато на въззивния съд, в производство по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК в етапа на разпоредително заседание по чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия