Решение № 657 от 14.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 643/2010 г.

Решение № 657 от 14.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 643/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 4 НПК, по жалба на частния тъжител М. С. О. - Г., от гр. П., срещу въззивно решение № 82 от 1.06.2010 г., на Окръжен съд- гр. С. З., 1 наказателен състав, постановено по ВНЧХД № 1074/2010 г., с което е отменена присъда № 7 от 22.02.2010 г. на РС - гр. Ч., по НЧХД № 26/2008 г., по описа на съда, и е прекратено наказателното производство. В касационната жалба и в писменото допълнение към нея, се поддържа, че въззивното решение, в частта си за разноските, е постановено в нарушение на закона. Изтъква се, че неправилно жалбоподателката е осъдена да заплати разноски по делото в полза на подсъдимия, при положение, че основанието за отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда от ОС- гр. С. З., е изтеклата в хода на въззивното производство давност, а не оправдаване на дееца. Заявява се искане за отмяна на решението в обжалваната му част. Частният тъжител О., редовно призована, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа от нейния повереник, по съображенията в нея, с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, в атакуваната му част. Подсъдимият Д. Н. Н., лично и чрез упълномощения си защитник поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна и счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено в атакуваната му част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на частния тъжител М. С. О. - Г. е основателна. С първоинстанционната присъда Районен съд - гр. Ч. е признал подсъдимия Д. Н. Н., от гр. П., за виновен в това, че на 28.02.2007 г., в гр. Ч., разгласил позорно обстоятелство по адрес на М. С. О. - Г., в качеството й на длъжностно лице- частен съдебен изпълнител, при и по повод изпълнение на служебните й задължения, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, и чл. 78а НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание- глоба в размер на 1000 лв. Осъдил е подсъдимия Н. да заплати на частния тъжител О. сумата 4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2007 г., до окончателното й изплащане, и е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част. Осъдил е подсъдимия Н. да заплати държавна такса, а на частния тъжител О. - направените разноски в производството по делото. С обжалваното въззивно решение Окръжният съд- гр. С. З., 1 наказателен състав, е отменил цитираната присъда, и на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е прекратил наказателното производство по делото. Осъдил е частния тъжител О. да заплати на подсъдимия Н. всички направени по делото разноски, за двете инстанции. С касационната жалба, съобразно нейното съдържание и предмет, предвид направеното уточнение, се атакува единствено частта на въззивния съдебен акт, относно присъдените в полза на подсъдимия разноски. За да уважи това искане на подсъдимия, окръжният съд е подходил формално, без да съобрази основанието за отмяната на първоинстанционната осъдителна присъда, и въз основа на това да прецени дължат ли се разноски и на кого. Приетото основание за прекратяване на наказателното производство в случая е изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване по обвинението, повдигнато с тъжбата, и то след постановяване на първоинстанционната присъда, с която Н. е бил признат за виновен. Констатирайки наличието на материалноправните предпоставки на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, въззивният съд е процедирал правилно, като е отменил присъдата, на основание чл. 334, т. 4 НПК, и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е прекратил наказателното производство. Незаконосъобразно обаче се явява решението му за разноските, тъй като не е отчетено обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен, а основанието за прекратяване на наказателното производство е изтеклата давност. Възлагането на разноските, така, както е уредено с нормата на чл. 190 НПК, винаги е във връзка и в зависимост от основанията за вземане на самото решение за това, регламентирани с чл. 189 НПК. По въпроса за корелативната връзка при тълкуването на двете норми е и ТР 36/90 г. на ОСНК. При положение, че подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението, предявено с тъжбата, той не може да претендира присъждането в своя полза на разноските по делото, което в случая е сторил решаващият съдебен състав. Това налага проверяваното решение да бъде отменено в частта му за разноските, а делото- върнато на втората инстанция, за ново разглеждане в отменената част, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение