Решение № 7304 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2013 г.

Решение № 7304 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ВНД Началник на Сектор "Оперативно-издирвателна дейност" при РДГП - гр. Смолян, срещу решение № 10 от 23.01.2013 г. по адм. д. № 336/2012 г. на Административен съд - Смолян, отменящо негова заповед № 4491/21.11.2012 г., с която на основание чл. 228, т. 4 и чл. 226, ал. 1 и т. от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от девет месеца на инспектор Бисер Здравков Русев - разузнавач IV степен в Сектор "Оперативно-издирвателна дейност" при РДГП - Смолян, категория "Г" I степен. Касаторът излага в касационната жалба доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Бисер Здравков Русев, жив. в гр. Смолян, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Смолян е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по ЗМВР правомощия, но е материалноправно незаконосъобразна, тъй като не е установено Русев да е бил в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи поради констатираната употреба на алкохол. Напротив същият е представил болничен лист, според който заболяването, посочено в него налага лечение на процесната дата - 30.10.2012 г. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Правилна е преценката на съда относно липсата на кумулативно необходима предпоставка по чл. 227, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Между страните не е било спорно, че е представен болничен лист за деня на проверката, както и че Русев е бил на работа до 12.30 ч., а в 15.00 ч. е бил на работното си място и е извършена проверка по график за наличие на алкохол в кръвта и е констатирано наличие на алкохол. Показанията на свидетеля Маршавелов, че около 12.30 ч. на 30.10.2012 г. инспектор Русев се е оплакал от остра болка, което е наложило отиването му в болница и извършването на преглед, кореспондират с амбулаторния лист към болничния лист е издаден с час 13.40 ч., т. е. преди часа на направената проверка. Към административната преписка не се съдържат обяснения, подписани собственоръчно от лекаря, извършил прегледа относно действителния час на прегледа. По делото е приложен писмен отговор на директора на РЗИ - Смолян с рег. № 3731/2012 г. с което се потвърждава автентичността и редовността на болничния лист. Като официален удостоверителен документ болничният лист е подлежал на оспорване, като същото не е сторено от ответника в първата инстанция, поради което същият се ползва с доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Следователно Русев не е бил в състояние да изпълнява възложените му задачи поради временна нетрудоспособност на 30.10.2012 г. и не би могъл на същата дата да осъществи състава на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие и депозирана писмена защита, както и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, РДГП - Смолян дължи на ответника по касационната жалба направените разноски за настоящето производство в размер на 240 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение