Решение № 6044 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2015 г.

Решение № 6044 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5688/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните против решение № 26 от 16.04.2015 г. по адм. дело № 251/2014 г. на Административен съд - Видин, с което са отменени заповед № НК-16/21.07.2014 г. и заповед № ОСОС-87/21.07.2014 г. на същия административен орган, с които на И. Д. И. съответно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и след установяване на допуснатите от служителката нарушения. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Видин е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията). Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че независимо от обема си заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на формалните изисквания на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е законосъобразен. Правилно е преценено, че в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на служителката, определени по време и място на осъществяване, които да бъдат квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения. Не са посочени и нарушените норми. В акта липсва описание на отделно нарушение или нарушения, допуснати от И., тъй като не е уточнено в какво се изразява липсата на контрол. Не са посочени служебните задължения, които не са изпълнени и нарушените от служителката разпоредби. Цитирани са основната цел и области на дейност на заеманата от служителката длъжност "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните - Видин, които обаче не представляват служебни задължения. Посочени са и т. 1, т. 4 и т. 5 от основните задължения, предвиждащи извършване на контрол в обектите за спазване на хигиенните изисквания, даване на предписания за отстраняване на констатирани нарушения и съставяне на актове на нарушителите, но същевременно не са описани конкретни действия и бездействия, подкрепени с установими факти и обстоятелства, които са извършени или допуснати от служителката в противоречие с тези правила. Освен това цитираните задължения от длъжностната характеристика не кореспондират с изложените в заповедта факти, свързани с липсата на основания за разширяване на дейността на работилница за тестени изделия "Алди-8" с разносна търговия. Посочено е също, че в протокола за извършената на 14.04.2014 г. от И. и още двама главни инспектори от областната дирекция проверка, е отразено "схематично", че обектът отговаря на изискванията, но същевременно не са цитирани норми, които да установяват формата на протокола и които в случая не са спазени. Правилно е преценено, че допуснатите нарушения във формата на заповедта са съществени, тъй като са пречка да се установи в какво точно се изразява неизпълнението на служебните задължения и съответно ограничават правото на служителката на защита. Тези формални нарушения са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводът на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на първоинстанционното решение. В противоречие с възприетото от съда настоящата инстанция приема, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е спазена. Служителката е поканена да даде писмени обяснения във връзка с констатациите в доклад № 9291/19.05.2014 г., за които по-късно е наказана и такива са представени независимо от краткия срок (покана от изпълнителния директор от 17.07.2014 г. обяснение от 18.07.2014 г.), а преди налагане на наказанието И. е изслушана от дисциплинарно наказващия орган, за което е съставен протокол. Представените писмени и устни обяснения на служителката са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган, тъй като са цитирани в заповедта за налагане на наказание. Па тези съображения настоящата инстанция приема, че изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени. Въпреки това в производството по налагане на дисциплинарно наказание са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. В нарушение на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл от дисциплинарния съвет и в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и не са взети предвид всички доказателства. Не е съобразена установената в областната дирекция практика констатациите в протоколите за проверените обекти, да бъдат отразявани по начина, по който това е направено от И. и двамата главни инспектори, осъществили проверката в обектите, посочени в заповедта. По делото са представени протоколи за извършени проверки в същите обекти, съставени от други служители на областната дирекция, в които по същия "схематичен" според наказвания орган начин е отразено, че обектите отговарят на изискванията (протокол от 26.11.2013 г., протокол от 23.06.2011 г.). Не е съобразено и обстоятелството, че предходните проверки, извършени от други служители на дирекцията в описаните в заповедта обекти също установяват, че обектът "отговаря" на изискванията, т. е. не е установено какво е било фактическото състояние на обектите към момента на извършената от И. проверка и доколко се разминава с констатираното в протокола. В нарушение на чл. 91, ал. 1, т. 4 от ЗДСл при определяне вида и размера на наказанието не е взето предвид цялостното служебно поведение на служителката, като не е отчетено, че според представените атестации за предходните две години изпълнението на И. "надвишава изискванията", а през месец март 2014 г. същата е повишена в ранг. В противоречие с чл. 91, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДСл не са съобразени тежестта на нарушението и последиците за държавната служба или за гражданите (в този смисъл в заповедта не са изложени съображения) и не е обсъдена и преценена формата на вината (направените изводи са декларативни), като се има предвид, че главен инспектор Божинов, който заедно с И. участва в проверката на описаните в заповедта обекти и подписва протоколите от 14.04.2014 г., не е наказан и неговото поведение не е възприето като неизпълнение на служебните задължения (становище на дисциплинарния съвет). Само обстоятелството, че на датите на проверката същият замества друг служител не го освобождава от отговорност, тъй като според т. 7 от заповед № V-196/10.12.2013 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Видин при текущия контрол се осигурява "взаимозаменяемост" между инспекторите, т. е. всеки инспектор осъществява контрол и съответно отговаря за верността на документите, които подписва. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на изводите на наказващия орган за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, а също и преценката за вида и размера на дисциплинарното наказание. Посочените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно, както първоинстанционният съд правилно приема, същите обосновават и извод за нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения (чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл). В случая с оглед представените доказателства правилно е преценено, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителката И., тъй като не са установени конкретни действия и бездействия на служителката, допуснати в противоречие със служебните задължения, а фактите, посочени в заповедта не кореспондират със задълженията в длъжностната характеристика, които според наказващия орган не са изпълнени. Изложеното налага извода, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и правомощията на административния орган в този смисъл са упражнени в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съставът на Административен съд - Видин постановява решение, което кореспондира със закона. Направените по- горе изводи обосновават законосъобразност на съдебния акт и в частта, в която е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Тази заповед е последица от първата, поради което с отмяната на заповедта за налагане на наказание, отпада и основанието за постановяването й. Възражението за необоснованост на съдебния акт също не може да бъде споделено. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт и в процедурата по налагане на наказание се обосновават от текста на административния акт, от доказателствата за цялостната професионална дейност на служителката, както и от протоколите за извършени по - рано проверки на същите обекти, които са аналогични по съдържание с протоколите, подписани от И. на 14.04.2014 г. Изводите за отсъствие на описаните в заповедта нарушения следват и от констатациите за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт, които препятстват установяване на действителното поведение на наказаната служителка. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Видин е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Българската агенция по безопасност на храните следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 420.00 лв. разноски по делото. Заплатеното на адв. Длъгнекова възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло с оглед правната и фактическа сложност на спора, както и поради обстоятелството, че същото е в размер, близък до минималния, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение е неоснователно. По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,