Решение № 8734 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2014 г.

Решение № 8734 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Александър Руменов Милев против решение от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 2226/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за нищожност и неправилност на решението на Административен съд София - град, като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД поддържа становище за правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Александър Руменов Милев срещу решение № 100-970/20.01.2014 г. на изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2, т. 3 и т. 7 от заявление вх. № 100-14327/13.08.2013 г. и е отменил същото решение в останалата му част по т. 5 и т. 8 от същото заявление, като е върнал преписката на административния орган със задължаване за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 100-14327/13.08.2013 г. Александър Руменов Милев е поискал от изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД да му бъде предоставен достъп до обществена информация, подробно описана в заявлението. В оспореното решение административният орган е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на част от исканията в заявлението, като е изложил мотиви, че исканата информация по т. 2, т. 3, т. 5 и т. 8 не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че исканата информация по т. 6 и т. 7 включват личните данни защитени по Закона за защита на личните данни. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, в частта му по т. 2, т. 3 и т. 7 от решението. По отношение на поисканата в т. 5 и т. 8 информация е прието, че по т. 5 исканата информация относно стойността на труда на фирмите, поддържащи зелените площи, както и по т. 8 относно разходите за текуща поддръжка на салони за гости "Плиска" и "Преслав" и евентуални приходи, реализирани от тези салони е служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Прието е, че разходите за поддръжката на салоните за гости, както и начинът, по който се използват евентуалните приходи от тези салони, безспорно е свързано с дейността на летището, като оператор по наземно обслужване по смисъла на чл. 48д, ал. 1 от ЗГВ, като разходите, които дружеството финансира за поддръжката на изградените вече зелени площи, представлява служебна информация, като обстоятелството, че тя е само част от една общо предлагана услуга по договор не може да обоснове отказ за нейното предоставяне. Прието е също така, че законосъобразно е отказано предоставянето на информацията за стойността на разходите за изграждането на салоните "Плиска" и "Преслав", тъй като тези салони не са изградени като самостоятелни обекти и същите не са изградени от дружеството, както и че самото изграждане не е част от дейността на летището, но тези обстоятелства не са пречка за задължения субект да предостави информация относно стопанисването на тези вече изградени салони, което безспорно е част от дейността на дружеството. В частта по т. 5 и т. 8 от решението, с които се иска по т. 5 - стойността на труда на фирмите, поддържащи зелените площи и по т. 8 информация относно стойността на разходите направени за изграждането на салони "Плиска" и "Преслав", разходите за текуща поддръжка и дали разпределят печалба и за какви дейности се употребява, АССГ е отменил изричния отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно в частта, в която е отменено решението на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, с което е отказан да бъде предоставен достъп до обществена информация в частта по т. 5 и т. 8 и за неправилно в частта, в която съдът е приел, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, в частта му по т. 2, т. 3 и т. 7. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по т. 5 и т. 8 е незаконосъобразен. Неправилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация по т. 2, а именно информация относно броя на саксиите с отглеждани в тях растителни видове, които са във или извън сградата на "Летище София" ЕАД, както и по т. 3 от заявлението, a именно информация относно направените разходи за изграждане зелени площи и саксии не може да бъде квалифицирано като искане за достъп до обществена информация, предвид съдържанието на същото, като същото не касае информация, която би дава възможност на лицето да си състави мнение относно дейността на задължените по закона субекти /арг. от чл. 2 на ЗДОИ/. Поставените в т. 2 и т. 3 от заявлението въпроси касаят дейността на акционерното дружество, на което съгласно данните от търговския регистър едноличен собственик е държавата, чрез Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че исканата информация не е обществена такава, тъй като не би дала възможност на заявителя да си състави мнение за работата на "Летище София" ЕАД в конкретен аспект и по отношение на дейността на дружеството, като летищен оператор. Информацията относно броя на саксиите с отглежданите в тях растителни видове, които са във или извън сградите на "Летище София" ЕАД, както и направените разходи за изграждане на зелени площи и саксии са налични в "Летище София" ЕАД, като от това следва, че тази информация следва да бъде предоставена при спазване на предвидената в ЗДОИ процедура. Ето защо следва да се приеме, че исканата информация попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен. Необосновани са и изводите на административния съд, че исканата информация по т. 7 от решението има характера на обработка на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, поради което оспореният административен акт, с който е отказано удовлетворяването му, основателно е приет за издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ, според която този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Неправилен е изводът на съда, че трудовото възнаграждение на главния директор на "Летище София" ЕАД през 2007 г. и през 2013 г. не е обществена, а информация касаеща личните данни за лицето. Съгласно нормата на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ "лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. С данните за полученото трудово възнаграждение не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Целта на този закон (ЗЗЛД) е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Исканата информация е свързана единствено с получено възнаграждение за изпълнението на служебни задължения за конкретна длъжност и по никакъв начин не засяга неприкосновеността на личния живот на съответното лице. Размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт, като безспорно същото се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни правила. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения изричен отказ в т. 2, т. 3 и т. 7 от решение № 100-970/20.01.2014 г. на изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД е неправилен, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне с изричен акт, с който исканата информация да бъде предоставена. В останалата част решението е законосъобразно, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са поискани от касатора, както и не са представени доказателства за направени такива, поради което не се присъждат в настоящата инстанция в негова полза. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,