Решение № 4141 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2009 г.

Решение № 4141 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1162 от 18.08.2009 г. по адм. дело № 1267/2008 г. на Пловдивския административен съд, I отделение, ХVII състав, с което е отменен РА № 160800201/16.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 426 от 04.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Аркутино" ЕАД е отказан данъчен кредит в размер на 118 800 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Аркутино" ЕАД, гр. Пловдив, в писмено становище от 25.09.2009 г., изготвено от адв. Боян Станоев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отмени процесния РА, административният съд е установил следното: Органът по приходите, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е признал право на данъчен кредит в общ размер на 118 800 лв. на "Аркутино" ЕАД, по фактури, издадени от "БУЛБОС" ЕООД на "КИМКОНСУЛТ" ООД за данъчни периоди: м. 07, 08., 09.2007 г. На първо място съдът е приел, че незаконосъобразно на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит, което същият изобщо не е претендирал. В случая на "Аркутино" ЕАД е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "БУЛБОС" ЕООД на друго лице - "КИМКОНСУЛТ" ООД и които жалбоподателят нито е включил в дневниците си за покупки, нито в СД за съответните данъчни периоди. Съдът е приел, че в случая правото на данъчен кредит на дружеството е отказано, поради това, че неговият предходен доставчик не е имал основание да начисли ДДС, тъй като при него не са налице реални доставки. В тази насока е направено изрично изявление на процесуалния представител на ответника в с. з. от 28.11.2008 г., че не се оспорва реалността на доставките между "КИМКОНСУЛТ" ООД и "Аркутино" ЕАД, а се оспорват доставките между "БУЛБОС" ЕООД и "КИМКОНСУЛТ" ООД. Процесният случай касае извършени доставки на услуги по 10 бр. фактури с предмет "проектантски услуги и дейности по договори 443 и 979", издадени през процесните данъчни периоди от "КИМКОНСУЛТ" ООД на "Аркутино" ЕАД. Същите са издадени във връзка с два броя договори от 29.05.2007 г., сключени между жалбоподателя и "КИМКОНСУЛТ" ООД, с предмет "извършване на всички необходими проектантски и организационни дейности, довеждащи до изработване, съгласуване и отразяване в Общия устройствен план на Община Приморско, съответно Община Созопол, на Подробен Устройствен план - План за регулация по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗУТ", за поземлен имот № 000443 в землището на гр. Приморско, съответно за поземлен имот № 000979 в землището на гр. Созопол. АС-Пловдив е обосновал извода, че "КИМКОНСУЛТ" ООД действително е доставило на "Аркутино" ЕАД процесните услуги по 10 бр. фактури. Според съда ирелевантно за процесния спор е обстоятелството, колко подизпълнители е използвал прекият доставчик на жалбоподателя за предоставяне на процесните услуги, след като на всички тях е възложено извършването на една и съща дейност. При това положение е достатъчно да се докаже изпълнение по отношение само на един от подизпълнителите, каквото в конкретния случай се доказва по отношение на СД "ГЕОС - Димитров и сие", за да се обоснове извода, че "КИМКОНСУЛТ" ООД от своя страна реално е предоставило услугите на жалбоподателя. Съобразно изложеното, съдът е приел, че не е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на данъчен кредит, тъй като не е налице неправомерно начислен ДДС. Така постановеното решение е правилно. В настоящия случай, основният спор касае непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от с. з. в размер на 118 800 лв. по фактури, издадени от "Булбос" ЕООД към "Кимконсулт" ООД и префактурирани от "Кимконсулт" ООД към "Аркутино" ЕАД /сега ответник по касационната жалба/. В разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага извода, че изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Затова, правилен е извода на съда, че органите по приходите неправилно са приложили разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Както се посочи, разпоредбата има предвид само пряката доставка и затова правилно първоинстанционният съд е изследвал дали процесните фактури удостоверяват реално осъществена услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. В конкретния случай безспорно е установено от съда, а и от органите по приходите, че доставчикът "Кимконсулт" ООД, за да изпълни задълженията си по двата договора от 29.05.2007 г., сключени с "Аркутино" ЕАД /сега ответник по касацията/ е използвал подизпълнители - СД "ГЕОС - Димитров и сие" и "Булбос" ЕООД. С договори от 31.05.2007 г. на подизпълнителите е възложено извършването на една и съща по вид дейност по подготовка и изготвяне на ПУП по отношение на имот № 000443, находящ се в землището на гр. Приморско, и имот № 000979 - находящ се в землището на гр. Созопол. Не е спорно, че подизпълнителят - СД "ГЕОС - Димитров и сие" реално е изпълнил възложените му с договорите задължения. В тази връзка правилен е извода на административния съд, че в случая е ирелевантно за спора обстоятелството, колко подизпълнители е използвал доставчика - "Кимконсулт" ООД, след като на всички тях е възложено извършването на една и съща дейност. След като безспорно е налице реално изпълнение на услугата от страна на единия подизпълнител, то това е достатъчно, за да бъде обоснован извода, че и прекия доставчик - "Кимконсулт" ООД от своя страна е предоставило услугите на "Аркутино" ЕАД /сега ответник по касационната жалба/. Установеното в хода на ревизията, а и в съдебното производство неизпълнение на възложената дейност от страна на другия подизпълнител - "Булбос" ЕООД по отношение на издадените от него фактури на "Кимконсулт" ООД би могло да послужи като основание за непризнаване на данъчен кредит на "Кимконсулт" ООД, в качеството му на получател на доставките. Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не може да бъде уважена претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства за извършено плащане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,