Решение № 96 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2013 г.

Решение № 96 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение № от 13.06.2013 г., постановено по адм. д. № 1003/11 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2101000292/9.07.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, потвърден с Решение № 1934/16.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП /с ново наименование "ОДОП"/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, и необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу обжалвания РА, с присъждане на присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата на "Евроазия - София" ЕООД, чрез законния си представител В. Тодоров в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АС e бил РА № 2101000292/9.07.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, с който за данъчни периоди месеците 06 и 07 на 2008г, на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 132 448,15 лв. за данъчен период месец юни 2008 г. и 130 657,38 лв. за данъчен преиод месец юли 2008 г. - общо 263 105,53 лв. и лихви за забава в общ размер на 18 700,80 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки са различни видове месо: пилешко, свинско и говеждо месо и сланина, общо 344 593,95 кг, по 37 фактури, издадени от доставчика "Николо" ЕООД. Подробно съдът е обсъдил представените в хода на ревизионното производство и приети по делото доказателства, включително 39 броя търговски документи с изпращач "Николо" ЕООД и получател "Евроазия - София " ЕООД за данъчни периоди м. 06 и 07 на 2008 г. и представените от предходния доставчик "Бета Пас" ЕООД счетоводни документи, включително 36 броя търговски документи с изпращач "Бета Пас" ЕООД и получател "Николо" ЕООД за данъчни периоди м. 06 и 07 на 2008 г. и складови разписки за получени материални запаси от склад в гр. София, ул. "Малашевци" № 1. Обсъден е договор за наем от 01.07.2008 г. сключен между жалбоподателя в качеството му на наемодател и "Николо" ЕООД - наемател с предмет предоставяне под наем на хладилна площ от 12,5 кв. м. в хладилна база в гр. София, ул. "Малашевци" № 1 със срок до 31.12.2008 г., както и фактура издадена от жалбоподателя с предмет наем на склад за м. 07 на 2008 г. На следващо място съдът е обсъдил и представените удостоверения за обект за търговия на едро с храни от животински произход от 8.01.2008 г. и от 1.08.2008 г. за склад на търговия на едро в в гр. София, ул. "Малашевци" № 1, издадени на "Еврофриго" и удостоверение за търговия с храни от животински произход на същия адрес с дата 7.04.2010 г., от които за установено е приел, че обектът - склад за търговия на едро, е регистриран в Регистъра на обектите за производство на храни от животински произход и търговия с ветеринарен регистрационен номер 2203008, като за част от наетите складове не са издавани фактури от складодържателя или само за едни месечен период, тъй като са дадени обяснения, че за останалия период не са използвани. Подробно съдът е обсъдил заключението на приетото по делото заключение на ССЕ, което след проверка в счетоводството на жалбоподателя и прекия и предходен доставчик е дало заключение за редовно водено счетоводство, за заприходяване и изписване по материалните сметки на процесните количества месо, което е установено от проследяване записванията по аналитични салда на сметка 3041 "Материални запаси", като са установени и последващи продажби в страната и като ВОД. Количеството на пилешкото месо, продадено от "Бета Пас" ЕООД на "Николо" ЕООД е три пъти повече от придобитото по ВОП, поради което съдът е приел, че счетоводно е налице несъответствие за този вид стока, като не се установява и не се твърди какъв е източникът на придобиване. Установено е, че фактурите към жалбоподателя са издадени на същата дата, на следващия ден или в кратък срок след предходната доставка, като за последващите доставки на същото месо по осъществените от жалбоподателя вътреобщностни доставки (ВОД), подробно проследени от вещото лице, фактурите също са издавани на същата дата, на следващия ден или в кратък срок. При анализа на приетите доказателства, съдът е приел за установено, че жалбоподателят е съхранявал своя продукция в хладилен склад на "Еврофриго", в гр. София, ул. "Малашевци" № 1, чрез преки отношения с влогоприемателя по договор за влог № 71/20.05.2008 г., като в тази насока съдът е обсъдил и свидетелските показания на Грънчарова - служител в дружеството-жалбоподател, съгласно които служители на доставчика и получателя не са извършвали действия по стоката в склада, тъй като служителите на "Еврофриго" имали специална екипировка и никой друг не можел да влиза. На следващо място за установено съдът е приел, че с РА не е променен резултатът на извършените от жалбоподателя последващи доставки на месо - вътреобщностни доставки, включени в декларация за м. 06 и 07 за 2008 г. и превозени от склад на "Еврофриго", за които са представени ЧМР. Подробно е обсъдил издадените на прекия и предходен доставчик РА. Досежно наличието на складови помещения използвани от доставчиците съдът е обсъдил писмените обяснения на представляващия жалбоподателя, а именно че в хладилните складове наети от него е съхранявано месото, предмет на процесните доставки, а предвид установеният режим на ползване на хладилните складове, промяната на собствеността се отразявала от работниците в складовете - чрез смяна на етикета с клиентския номер върху опаковката, от което за доказано, съдът е приел прехвърлянето на правото на собственост върху предмета на доставката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС за целите на приспадането на данъка не обвързва наличието на доставка на стока, която се намира в публичен склад с издаването на складов запис в полза на получателя по доставката, поради което съдът е приел, че предаването на стоките е извършено в склада на лицензирания складодържател, предвид представените търговски документи, съставени по всяка от доставките между предходния, прекия доставчик и жалбоподателя, което съответства на установеното ползване на хладилния склад на "Еврофриго", от ""Бета Пас" ЕООД от 1. до 8.06.2008 г. и от жалбоподателя - през месец 07 на 2008 г. чрез преки отношения по договор за влог със складодържателя. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Настоящият състав намира, че неправилно АС е приел, че процесната стока е съхранявана в хладилна площ от 12,5 кв. м. в хладилна база в гр. София, ул. "Малашевци" № 1, предоставена по договор за наем от 1.07.2008 г., сключен между "Евроазия-София" ЕООД и прекия доставчик "Николо" ЕООД, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от дадените обяснения от представляващия дружеството-доставчик /л. 269, т. 3/, на датата на фактическото прехвърляне на собствеността на стоките са издадени проверяваните фактури, като други документи, включително представените в хода на съдебното обжалване 39 броя "търговски документи" не са представени. Установено е, че предходния доставчик също е притежавал склад за търговия на едро в гр. София, ул. "Малашевци", видно от удостоверение за регистрация от 21.03.2008 г. на МЗП /л. 149, т. 1/ и е заплатило през м. 06.2008 г. уговорено възнаграждение по договор за влог № 35/2.01.2008 г., сключен с "Еврофриго" АД. От обясненията на представляващия "Еврофриго" АД /л. 384, т. 1/ се установява, че за периода м. 06 и м. 07. 2008 г. няма съхранявани стоки от "Николо" ЕООД по договора за влог № 33/2.01.2008 г. За да кредитира представените в хода на съдебното обжалване "търговски документи" съдът е приел, че върху същите е удостоверено мястото на предаване на стоките от трето лице-влогоприемател. Този извод на съда е необоснован, тъй като видно от представените и приети по делото "търговски документи" липсват данни за влогоприемателя. Ако съдът е имал предвид показанията на свидетеля Грънчарова досежно обстоятелството, че "при промяна на собствеността "Еврофриго" слага нашия клиентски номер", то същото отново не се установява от представените търговски документи, както от предходния, така и от прекия доставчик. Видно от същите положения щемпел BG2203008 ЕО, с номера на търговския обект е един и същи, както по предходната, така и по пряката доставка, а други различни данни за смяна на клиентски номер не се установяват. С оглед на изложеното неправилно съдът е приел, че факта на предаване на стоката е установен въз основа на представените в хода на съдебното производство търговски документи. На следващо място част от същите документите са подписани и подпечатани едностранно, като не е посочено мястото на натоварване. Само факта, че доставчика е имал сключен договор за наем от 1.07.2008 г. с "Евроазия-София " ЕООД, не установява безспорно, че именно процесното количество стока се е намирало в този склад. Както от договора за влог, така и от общите условия за работа в Антрепозитен хладилник не се установява твърдението на свидетеля Грънчарова за поставяне на клиентски номер върху стоката. Този факт не е установен и при извършена насрещна проверка на "Еврофриго" АД, поради което и въпреки наличието на счетоводни записвания по материалните сметки, както на прекия, така и на предходния доставчик, неправилно съдът е приел, че процесното количество стока е предадено от прекия доставчик на "Евроазия-София" ЕООД. Този извод не може да се установи и от едностранно съставените от "Евроазия- София" ЕООД и представени едва в хода на съдебното обжалване складови/стокови разписки. Само липсата на извършена корекция на декларирания ВОД, не може да обоснове извода за реално получаване на процесните стоки именно от доставчика "Николо " ЕООД. С оглед на изложеното доводите в касационнната жалба са основателни, а решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството, срещу обжалвания РА. На касатора с оглед изричната претенция, следва да бъдат присъдени разноски - юрисконсултско възнаграждение за цялото производство в размер на 5330 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,