Решение № 2532 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ловно рибарско дружество СоколСдружение с нестопанска цел, чрез процесуалния представител адв. Б. Еленков, срещу Решение 907/11.07.2024 г. , постановено по адм. дело 1263/2023 г. по описа на Административен съд София - област/АССО/, с което е отхвърлено оспорването му против Заповед РД 48-53/06.10.2023 г. на Министъра на земеделието и храните/МЗХ/. Наведени са подробни съображения за незаконосъобразност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд необосновано е приел изложения от оспорващия довод за нищожност на процесната заповед, тъй като с нея се изменя предходна влязла в сила заповедна министъра, т.е. заповедта не представлява акт, с който се извършва промяна на съществуващи граници на ловностопански райони. Сочи се, че с обжалваната заповед се изменя предходна заповед от 20.07.2001 г., с която са определени граници на ловностопански райони, която е стабилен административен акт, следователно е допустимо да бъде изменяна само при условията на чл.99 от АПК. Последната разпоредба не е посочена като правно основание при издаването на процесната заповед. На следващо място се твърди, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като процедурата по чл.3а от Правилника за приложение на Закона за лова и опазване на дивеча/ППЗЛОД/ не е инициирана от двете сдружения, в чийто състав се намират ловните дружини с променени граници на ловните райони. Направено е възражение за незаконосъобразност на оспорения административен акт с разпоредбите на чл.7 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, тъй като до процесното изменение границата на ловностопанските райони е преминавала по далекопровод високо напрежение, а с настоящата заповед е определено тази граница да минава по землищните граници, без да е съобразена с трайни теренни форми и съоръжения в спорния участък. И на последно място - касаторът намира за неправилен извода на административния съд, че ловоустройственият проект за ловностопанските райони се изготвя след като са обособени ловностопанските райони. В конкретния случай ловоустройственият проект за ловностопанския район на село Малък Поровец включва територията на няколко населени места, в това число и част от село Голям Поровец. Този проект е изготвен за периода 2023 - 2033 г. съобразно действащата към момента граница на двата ловностопански района и съответно всички изчисления, свързани с дивечови запаси, подхранване на дивеча и т.н., са съобразени с тази граница. Иска се от касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да обяви нищожността на обжалваната заповед, алтернативно - да отмени последната като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованата страна. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Еленков, който поддържа касационната жалба. Няма доказателстевени искания. Моли съдът да уважи касационната жалба като основателна по изложените в нея съображения. Ответникът Ловно - рибарско дружество Ястреб - 2016Сдружение с нестопанска цел, в съдебно заседание се представлява от адв. Вълканов, който оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство по представен списък на същите. Ответникът - Министърът на земеделието и храните в съдебно заседание се представлява от юриск. Кръстева, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора развива в писмени бележки, които представя в определен от съда срок. Представителят на Върховна прокуратура прокурор Илиев дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу Заповед РД 48-53/06.10.2023 г. на Министъра на земеделието и храните, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в установената форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е изложил подробни мотиви относно наведените възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е намерил последните за неоснователни. Със заповедта, предмет на съдебен контрол, е изменена т.5 и т.13 от Заповед РД 46-1373/16.07.2001 г. на Министъра на земеделието и горите. С обжалваната заповед са изменени границите на два ловностопански района- ЛСР Голям Поровец и ЛСР Малък Поровец. В хода на съдебното производство е приета съдебно - техническа експертиза/СТЕ/, от заключението по която се установява, че с извършеното изменение границите на ЛСР съвпадат със землищните граници между селата Голям Поровец и Малък Поровец. Преди изменението границите на ЛСР не са били по землищните граници на селата. Съдът е посочил, че двете засегнати ловни дружини членуват в различни ловни сдружения, като в закона не е предвидено изискване процедурата за изменение да бъде инициирана и от двете сдружения. За неоснователен е приет и изложеният довод на жалбоподателя, че при определянето на границите между ЛСРГолям Поровец и ЛСРМалък Поровец не е спазен основният принцип, предвиден в ЗЛОД, а именно границите да преминават по трайни теренни форми и съоръжения. АССО е приел, че съгласно чл.7, ал.6 от ЗЛОД критериите са два 1.наличие на трайни теренни форми и съоръжения и 2. землищните граници, т.е. границата на ЛСР следва да е определена по трайни теренни форми, максимално съобразени със землищните граници. Отклонението от землищните граници е допустимо, само ако землищната граница не преминава по трайна теренна форма и границата на ЛСР следва да бъде определена по най - близката до землищната граница трайна теренна форма. С предходната заповед към ЛСРМалък Поровец са придадени 250 ха гора от землището на с. Голям Поровец, а с процесното изменение границите на ЛСРМалък Поровец и ЛСРГолям Поровец съвпадат със землищните граници. Посочено е, че границите на ловностопанските райони, определени в обжалваната заповед, минават по трайни теренни форми, като са спазвани границите на отдели, подотдели, землища на селища. Относно възражението, че промените в границите на ЛСР не съответстват на изработените ловоустройствени проекти по чл.4 от ППЗЛОД съдът е посочил, че изработването на актуални ловоустройствени проекти следва по време промените в границите на ЛСР и такива следва да бъдат изготвени тепърва. Решението е правилно и законосъобразно, като постановено при липсата на наведените касационни основания - в съответствие с материалния закон и същото е обосновано. Правилен е изводът на АССО, че обжалваната заповед е валиден административен акт, тъй като видно от съдържанието на същата, с нея се променят граници между ЛСР, която хипотеза е предвидена с разпоредбата на чл.7, ал.7 от ЗЛОД, изрично посочена като правно основание в процесната заповед. Действително по - коректно е да се посочи, че със заповедта се променят границите между ЛСР, вместо, че същите се изменят, но това не представлява съществено нарушение, което да води до невалидност на обжалвания административен акт. Неоснователен е изложеният довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в иницииране на процедурата по изменение на границите само от сдружението, в което членува Ловна дружина/ЛД/ Голям Поровец, вместо от двете ловни сдружения - ЛРДСокол, гр.Исперих и ЛРД Ястреб - 2016, гр.Завет. Спорът касае границите на ЛСРГолям Поровец и ЛСРМалък Поровец. От доказателствата по делото се установява, че към момента на издаване на предходната заповед - 16.07.2001 г. ЛД Голям Поровец е членувала в ЛРДСокол, като на 20.07.2012 г. е регистрирано сдружение ЛРД Ястреб, гр. Завет, учредено от две ловни дружини - гр.Завет и с. Голям Поровец. При положение, че двете ловни дружини членуват в различни ловни сдружения, между които има спорни отношения, не би могло процедурата по изменение на границите на ЛСР да бъде инициирана от двете ловни сдружения. В конкретната хипотеза не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.3а от ППЗЛОД, тъй като за инициираната процедура по изменение на границите на ЛСР е уведомено ЛРД Сокол, чиито представители са присъствали на заседание на Комисията по лова при ТПДържавно горско стопанство Сеслав, проведено на 07.09.2023 г. В протокола изрично е посочено, че комисията е изслушала мнението на двете страни и е съпоставила границите, обозначени върху ловностопанските карти и кадастралните карти със землищните граници. По отношение съответствието на обжалваната заповед с разпоредбата на чл.7, ал.7 от ЗЛОД, съгласно която границите на ЛСР се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, касационната инстанция намира, че посочените два критерия следва да са в кумулативност. Не е достатъчно границата да минава по трайна теренна форма и съоръжение, каквато е била границата между ЛСР с предходната заповед от 2001 г. - по далекопровод високо напрежение, а тази граница следва да бъде съобразена със землищните граници на съответното населено място - село, от което са ловците, участващи в съответната ловна дружина, в случая ЛД Голям Поровец. Това следва от анализа на разпоредбата на чл.7, ал.4, изр.2, вр. с ал.5, т.1 от ЗЛОД. Ще е налице противоречие с духа на закона и житейската логика, ако горска територия от землището на едно населено място/село Голям Поровец/ бъде включена в ЛСР и се стопанисва от ловна дружина от друго населено място - в случая от ЛДМалък Поровец, при положение, че има сформирана ЛДГолям Поровец. От заключението по приетата СТЕ се установява, че специфични теренни форми на терена като била, дерета, реки, плата, каньони, характерни скали и др. в описанието на границите на ЛСР Голям Поровец и ЛСР Малък Поровец в двете заповед- от 2001 г. и в процесната заповед, вещото лице не е открило. Границите съвпадат със землищните граници на регулацията, еднозначно определени с координатите, но нематериализирани на терена. Въпрос на организация на съответните ловни сдружения е да обозначат границите на ЛСР в съответствие със землищните такива. Неоснователен е и изложеният касационен довод за противоречие на заповедта с Ловоустройствения проект за ЛСР на село Малък Поровец, тъй като от анализа на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ППЗЛОД ловоустройственият проект се изготвя за обособен ЛСР, т.е. след влизане в сила на административния акт, с който се определят границите на ЛСР, следва съответните ловоустройствени проекти да бъдат съобразени с тези граници. В обобщение, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ответните страни следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юриск. възнаграждение за касационната инстанция в минимален размер и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като касационната инстанция отчита действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от адвоката на ответната страна ЛРД Ястреб 2016Сдружение с нестопанска цел, изразяващи се в депозиране на писмен отговор по касационната жалба и процесуално представителство в съдебно заседание. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение