Решение № 6367 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2015 г.

Решение № 6367 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11799/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалните представители юрк. Г. Г. и юрк. Г. Д., срещу решение № 5592 от 19 август 2015 г., постановено по адм. д. № 3915/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което са отменени непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" по жалба срещу решение за възстановяване на акциз и решение № 106/13 януари 2015 г. на началника на Митница Столична и е изпратена преписката на административния орган за издаване на ново решение по направеното искане при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В касациионната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът "България ер" АД със седалище София, чрез пълномощника си адв. С. П., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "България ер" АД срещу непроизнасянето в срок на директора на Агенция "Митници" по жалба срещу решение за възстановяване на акциз № 106/13 януари 2015 г. на началника на Митница Столична в частта, с която на дружеството е отказано възстановяване на лихви върху главницата 56560.36 лева за периода от 22 юли 2008 г. до 06 март 2012 г. Съдът е приел, че административният орган неправилно е определил датата, на която е направено искането за възстановяване на акциза, а оттам - и началният момент, от който се дължи лихва. Поради това е отменил непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с това непроизнасяне решение № 106/13 януари 2015 г. на началника на Митница Столична в обжалваната част, с която е отказано възстановяване на лихви върху главницата 56560.36 лева за периода от 22 юли 2008 г. до 06 март 2012 г. и е изпратил преписката на началника на Митница Столична за издаване на ново решение за възстановяване на акциз съобразно с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 (с което началникът на митницата се произнася по отправено до него искане) може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на Агенция "Митници", който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването на жалбата. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Предвид цитираната изрична норма, правилно съдът е приел за допустима подадената от "България Ер" АД в законоустановения срок за това жалба против непроизнасянето на директора на Агенция "Митници" по жалба срещу решение за възстановяване на акциз на началника на Митница Столична в частта му, с която на дружеството е отказано възстановяването на лихвите върху главницата от 56560.36 лева за периода от 22 юли 2008 г. до 06 март 2012 г. Предмет на оспорването в случая е именно непроизнасянето на директора на Агенция "Митници", а препращането към ДОПК обосновава извод, че по същество на проверка за законосъобразност подлежи решението на началника на Митница Столична, оставено в сила чрез оспореното непроизнасяне. С оглед горното - обратно на твърдението на касатора, съдът се е произнесъл по повдигнатия пред него административно-правен спор, като решението му е допустимо и в двете части, с които са отменени както непроизнасянето на директора на Агенция "Митници", така и потвърденото с него решение на началника на Митница Столична. Срещу решението на последния има вече подадена жалба - тази пред директора на Агенция "Митници", поради което не е необходимо подаването на втора такава и пред съда. С отмяната на акта на директора на Агенция "Митници" остава висяща жалбата на "България Ер" АД срещу решението на началника на Митница Столична, по което съдът също дължи произнасяне. Действително, при постановяване на решението си съдът е отменил решение на началника на Митница "Аерогара София". Доколкото обаче това решение е подробно описано с номер и дата на издаването му, които съвпадат с решението на началника на Митница Столична, то в случая се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 175 от АПК, а не в това производство. Решението е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспореното решение на началника на Митница Столична и потвърдилото го непроизнасяне на директора на Агенция "Митници" е законосъобразен. Единствения спорен въпрос по делото е от кой момент се дължат лихви върху главницата в размер на 56560.36 лева. Във връзка с този въпрос съдът е разгледал разпоредбите на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и на чл. 27, ал. 5 от ЗАДС, като обосновано е приел, че в случая приложима е първата от тях - чл. 129, ал. 6 от ДОПК, съобразно която лихви се дължат от деня, в който главницата е следвало да бъде възстановена. Като такъв законосъобразно е възприет деня, в който е издадено решение № 430/22 юли 2008 г. на началника на Митница "Аерогара София". Неоснователно е възражението на касатора за приложимост на текста на чл. 27, ал. 5 от ЗАДС, който - в приложимата в случая редакция предвижда, че акцизът се възстановява в 14-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване. Посоченият срок не прави задължението за възстановяване на акциза дължимо, а е създаден да дисциплинира митническите органи да възстановят недължимо събран акциз в разумен срок. В тази връзка касационната инстанция споделя напълно аргументите в първоинстанционното решение относно поведението на митническата администрация и желанието й да черпи права от противоправните си действия. Неоснователно е и възражението на касатора относно наличието на посочени в оспореното решение на две взаимно противоречащи си правни основания - чл. 160, ал. 1 и чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Такова противоречие в случая не е налице, тъй като - както беше посочено по-горе, съдът се е произнесъл по законосъобразността както на непроизнасянето на директора на Агенция "Митници", така и на потвърденото с него решение на началника на Митница Столична. Освен това - дори и да съществува соченото от касатора противоречие, то само по себе си не води до отмяна на постановения съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 696 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,